НАП: Осигурителен режим на самоосигуряващо се лице – пенсионер по чл. 4, ал. 3 и ал. 6 КСО и възстановяване на недължимо внесени вноски

Описана е следната фактическа обстановка: запитващата е руска гражданка с постоянно пребиваване в Република България. Получава пенсия от пенсионния фонд на Руската федерация от 0.......2009 г. Съдружник е в ООД и се осигурява като самоосигуряващо се лице. За периода от 0....2009 г. до 30.....2015 г. е внасяла осигурителни вноски за фонд "Пенсии". От 01......2015 г. внася само здравноосигурителни вноски.

Поставени са следните въпроси:

Въпрос 1: Законосъобразно ли ще бъде подаването на коригиращи декларации обр. 1 за периода 01......2009 г. до 30.......2015 г. и да отпаднат задълженията за фонд "Пенсии" за този период?

Въпрос 2: Следва ли да бъдат подадени коригиращи декларации обр. 6 за годините от 2009 г. до 2014 г. и как следва да бъде подадена декларация обр. 6 за 2015 г.?

Въпрос 3: Имате ли право да получите от бюджета обратно платените осигуровки за фонд "Пенсии" за периода 01.......2009 г. до 30........2015 г.?

Въпрос 4: Следва ли да подадете други допълнителни документи и декларации?

С оглед изложеното и действащата нормативна уредба е изложено следното принципно становище.

Упражняването на трудова дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на основание за осигуряване. Съгласно чл. 10, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването на тази дейност.

На основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО лицата, които упражняват трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство съгласно чл. 4, ал. 4 от КСО.

Съгласно чл. 4, ал. 6 от КСО лицата по ал. 3, т. 1, 2, 4 - 6, включително собствениците или съдружниците в търговски дружества, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание.

В Кодекса за социално осигуряване не е направено разграничение относно осигуряването на лицата в зависимост от тяхното гражданство, от вида на получаваната пенсия и от държавата, която я отпуска. Поради това осигурителният режим по чл. 4, ал. 6 от КСО, въвеждащ осигуряване "по свое желание" за самоосигуряващите се лица, на които е отпусната пенсия, се прилага и когато собственикът или съдружникът в търговско дружество има отпусната пенсия по законодателството на друга държава.

Изложеното не е приложимо, когато собственикът или съдружникът подлежи на задължително осигуряване като управител на търговско дружество по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО. Такова задължение възниква за лицата, които упражняват трудова дейност, свързана с управление на дружеството, и имат определено възнаграждение за тази дейност, независимо дали това възнаграждение е изплатено, начислено, но неизплатено, или неначислено. В тези случаи разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от КСО за осигуряване по желание не е приложима, тъй като тази възможност е предоставена само на самоосигуряващите се лица и работещите без трудово правоотношение (лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2, 4 - 6 от КСО).

Самоосигуряващите се лица се осигуряват по ред, определен с Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ). При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП до компетентната ТД на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството, съгласно чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ.

Всички самоосигуряващи се лица, включително тези, които имат отпусната пенсия, следва да подават декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице (обр. ОКд-5) при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която са регистрирани, по реда на чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ. В този случай те задължително попълват полето за вписване на датата, на която е възникнало съответното обстоятелство.

Съобразно действащия образец на декларацията през 2009 г. самоосигуряващите се лица, които получават пенсия и не желаят да се осигуряват за фондовете на държавното обществено осигуряване, задължително попълват полето "Пенсионер съм и не желая да се осигурявам".

Посочва се, че желанието за осигуряване може да бъде изразено и чрез конклудентни действия - чрез подаване на декларация образец № 1, внасяне на осигурителни вноски и др. Декларираните или внесени осигурителни вноски са дължими, защото желанието за осигуряване е изразено чрез тези конклудентни действия.

Когато лицата са заявили желание за осигуряване чрез конклудентни действия, както е в конкретния случай, последващото нежелание да продължат това осигуряване може да бъде изразено и имплицитно - чрез преустановяване на доброволно внасяните до този момент осигурителни вноски.

Поставените въпроси са свързани с конкретна фактическа обстановка, която подлежи на изясняване в хода на конкретно производство. Органът по приходите, осъществяващ съответното производство по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), има оперативна самостоятелност и извършва преценка относно твърдените от данъчнозадължените лица факти и обстоятелства съобразно представените документи. Това е пряко отражение на принципите за обективност, самостоятелност и независимост в дейността на органите по приходите.

Ако лицето счита, че са налице недължимо платени или събрани суми за осигурителни вноски, може да подаде писмено искане за прихващане или възстановяване по чл. 129, ал. 1 от ДОПК. Недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите.

Може да се извърши прихващане с погасено по давност задължение, когато вземането на длъжника е станало изискуемо преди задължението му да бъде погасено по давност, съгласно чл. 128, ал. 1 от ДОПК.

Искането за прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго, съгласно чл. 129, ал. 1, изр. второ от ДОПК.

При необходимост от коригиране на данни, подавани с декларации обр. № 1 и 6, това следва да се извърши при спазване правилата на чл. 6а от Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.

Извод: Осигуряването на самоосигуряващо се лице, на което е отпусната пенсия, е по желание по силата на чл. 4, ал. 6 от КСО, включително когато пенсията е отпусната от друга държава, но направените чрез конклудентни действия вноски за фонд "Пенсии" са дължими; възможността за корекции и възстановяване/прихващане на суми и необходимостта от коригиращи декларации обр. 1 и 6 подлежат на преценка в конкретно производство по ДОПК, при спазване на чл. 128 и чл. 129 от ДОПК и чл. 6а от Наредба № Н-8.