Изх. № М-94-Л-45
Дата: 08. 03. 2023 год.
Регламент (ЕО) № 883/2004, чл. 11, § 1;
Регламент (ЕО) № 883/2004, чл. 11, § 3, буква "а";
Регламент (ЕО) № 883/2004, чл. 12, § 1;
Регламент (ЕО) № 987/2009, чл. 15;
Регламент (ЕО) № 987/2009, чл. 21, § 1;
ДОПК, чл. 82, ал. 4.
ОТНОСНО:Приложимо законодателство за лице - български гражданин, командировано в България от румънски работодател
Във Ваше писмо, с вх. №....... по описа на Централно управление на Национална агенция за приходите (НАП), е изложена следната фактическа обстановка:
От 16.05.2022 г. полагате труд на територията на Румъния във връзка с трудов договор, сключен съгласно румънското трудово законодателство с работодател румънско дружество. От същата дата сте осигурена съгласно осигурителното законодателство на Румъния.
Считано от 29.07.2022 г. сте командирована в България за период от 22 месеца (с очакваната крайна дата на командироването - 28.05.2024 г.).
По време на командироването в България възнаграждението Ви продължава да се изплаща от румънския работодател и осигурителни вноски се внасят съгласно румънското осигурителни законодателство.
Също така посочвате, че по време на командироването в България, авансов данък върху доходите Ви от трудовото правоотношение се плаща от приемащото българско дружество. В тази връзка същото дружество подава декларации по реда на Наредба №Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица(Наредба №Н-13), а именно: декларация обр. №1 с код за вид осигурено лице - 90, съответно декларация обр. №6 с код за вид плащане - 8.
Считате, че центърът на жизнените Ви интереси (семейството Ви) се намира в България.
Не притежавате удостоверение А1 (Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност, което се прилага по отношение на притежателя) за приложимо румънско законодателство.
Работодателят (румънското дружество) е регистрирано като задължено лице и има издаден служебен номер на НАП.
Поставени са следните въпроси:
- Кое е приложимото осигурително законодателство за периода на командироване (от 29.07.2022 г) при посочените обстоятелства - българското или румънското?
- В случай че българското законодателство е приложимо спрямо Вас считано от 29.07.2022 г.:
- Следва ли в този случай румънският работодател в качеството си на осигурител да внася ежемесечно задължителни осигурителни вноски и да подава данни по реда на Наредба №Н-13?
- Подаването на декларации обр. №1 с код 01 за социалноосигурителни цели от името на румънското дружество ще бъде ли в конфликт с подаването на декларации Образец 1 с код 90 за данъчни цели от името на българското дружество? Ако да, какъв е надлежният ред, по който следва да се декларират безконфликтно осигуровките и данъка в България, дължими от двете дружества?
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите,въз основа на описаната фактическа обстановкаи съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам следното становище по направеното запитване:
По отношение на лицата, граждани на държави - членки на Европейския съюз, лицата без гражданство и бежанците, които пребивават в държава членка и осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на Европейския съюз, се прилагат Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност(Регламент (ЕО) №883/2004) и Регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) №987/2009).
Съгласно чл. 11, пар. 1 от Регламент (ЕО) №883/2004 лицата, за които се прилага регламентът, са подчинени на законодателството само на една държава членка.
Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата членка, на чиято територия полагат труда си (основание чл. 11, пар. 3, буква "а" от Регламент (ЕО) №883/2004).
С цел максималното насърчаване свободата на движение на работници, служители и услуги, да се избегнат ненужни и скъпоструващи административни и други усложнения, които не са в интерес на работниците, служителите, дружествата и администрациите, координационните регламенти предвиждат някои изключения от посочения по-горе общ принцип.
Едно от тях е специалната разпоредба на чл. 12, пар. 1 от Регламент (ЕО) №883/2004 относно запазване на приложимото законодателство на изпращащата държава членка спрямо заети лица, които временно извършват работа за своя работодател на територията на друга държава членка.
Съгласно чл. 12, пар. 1 от Регламент (ЕО) №883/2004 лице, което осъществява дейност като заето лице в държава членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея и което е командировано от този работодател в друга държава членка, за да осъществява там дейност от името на същия работодател, продължава да е подчинено на законодателството на първата държава членка, при условие че предвиденото времетраене на тази работа не превишава двадесет и четири месеца и че не е изпратено да замества друго командировано лице.
Процедурата за прилагане на чл. 12 от Регламент (ЕО) №883/2004 предвижда работодателя да уведоми, при възможност предварително, компетентната институция на държавата членка, чието законодателство се прилага (чл. 15 от Регламент (ЕО) №987/2009). Уведомлението и/ или искане за издаване на Удостоверение А1 може да се подадат и за минал период.
При условие че румънската компетентна институция е уведомена по реда на чл. 15 от Регламент (ЕО) №987/2009, то тази институция има правомощията да прецени дали положението на лицето отговаря на изискванията за прилагане на чл. 12, пар. 1 от Регламент (ЕО) №883/2004 и да удостовери, в случай на приложимо румънското осигурително законодателство.
В случай че за Вас е приложимо основното правило (чл. 11, пар. 3, буква "а" от Регламент (ЕО) №883/2004) или при наличие на постановен отказ от прилагане на изключението съгласно чл. 12, пар. 1 от Регламент (ЕО) №883/2004 от румънската компетентна институция след подадено от работодателя искане за прилагането му, то Вие ще подлежите на осигурява съгласно българското осигурително законодателство за периода на командироване.
Обръщам Ви внимание, че в случаите по чл. 11, пар. 3, буква "а" от Регламент (ЕО) №883/2004 приложимостта на законодателството по месторабота се удостоверява при поискванес Удостоверение А1 от компетентната териториална дирекция на НАП.
В хипотезата на приложимо българско законодателство следва да се има предвид, че работодателите/осигурителите са длъжни да превеждат задължителните осигурителни вноски в съответствие с националното законодателство на компетентната държава членка, което е приложимо за лицата, независимо дали предприятието е регистрирано в тази държава членка (основание чл. 21, пар. 1 от Регламент (ЕО) №987/2009). Важно е да се подчертае, че националното законодателство на компетентната държава членка се прилага в неговата цялост с всички произтичащи задължения, които освен превеждане на осигурителни вноски могат да включват задължителни регистрации, подаване на данни за лицата и други задължения в зависимост от спецификата на въпросното законодателство.
Тъй като в конкретната хипотеза румънското дружество ще придобие качество на осигурител по смисъла на чл. 5, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, то следва да имате предвид, че работодатели/осигурители, установени на територията на друга държава, които следва да изпълняват задължения по българското законодателство и за които не се извършва служебно вписване на данни в регистъра на задължените лица, получават служебен номер от НАП на основание чл. 82, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Видно от изложените факти, румънското дружество вече притежава служебен номер от НАП и няма пречка да изпълнява задължения като работодател/осигурител.
Наличната в запитването Ви информация е недостатъчна, за да се направи преценка каква е действителната фактическа обстановка. По-конкретно липсват данни за това стартирана ли е процедура по чл. 15 от Регламент (ЕО) №987/2009, има ли основания за такава процедура или Вие попада в хипотезата на основното правило по чл. 11, пар. 3, буква "а" от същия регламент. В допълнение в писмото Ви не се посочват конкретни факти, обстоятелства или документи въз основа, на които е определено, че приемащото българско дружество има задължение да удържа и внася авансов данък върху дохода на физическото лице.
Предвид гореизложеното Ви уведомявам, че НАП може да изрази конкретно становище по прилагането на Наредба №Н-13, след подробно и ясно представена фактическа обстановка.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ГЕОРГИ АРНАУДОВ/
В запитването е описано, че от 16.05.2022 г. полагате труд на територията на Румъния по трудов договор, сключен съгласно румънското трудово законодателство с румънско дружество - работодател. От същата дата сте осигурена по румънското осигурително законодателство.
Считано от 29.07.2022 г. сте командирована в България за период от 22 месеца, с очаквана крайна дата на командироването 28.05.2024 г. През периода на командироването възнаграждението Ви продължава да се изплаща от румънския работодател и осигурителните вноски се внасят съгласно румънското осигурително законодателство.
Посочвате, че по време на командироването в България авансовият данък върху доходите Ви от трудовото правоотношение се плаща от приемащото българско дружество. В тази връзка българското дружество подава декларации по реда на Наредба № Н-13 от 17 декември 2019 г., както следва:
- декларация образец № 1 с код за вид осигурено лице 90;
- декларация образец № 6 с код за вид плащане 8.
Считате, че центърът на жизнените Ви интереси (семейството Ви) се намира в България. Не притежавате удостоверение А1 ("Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност, което се прилага по отношение на притежателя") за приложимо румънско законодателство. Румънското дружество - работодател е регистрирано като задължено лице и има издаден служебен номер от НАП.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Кое е приложимото осигурително законодателство за периода на командироване (от 29.07.2022 г.) при посочените обстоятелства - българското или румънското?
Въпрос 2: В случай че българското законодателство е приложимо спрямо Вас, считано от 29.07.2022 г., следва ли в този случай румънският работодател в качеството си на осигурител да внася ежемесечно задължителни осигурителни вноски и да подава данни по реда на Наредба № Н-13?
Въпрос 3: Подаването на декларации образец № 1 с код 01 за социалноосигурителни цели от името на румънското дружество ще бъде ли в конфликт с подаването на декларации образец № 1 с код 90 за данъчни цели от името на българското дружество? Ако да, какъв е надлежният ред, по който следва да се декларират безконфликтно осигуровките и данъкът в България, дължими от двете дружества?
Правна уредба и общи принципи
По отношение на граждани на държави - членки на Европейския съюз, както и лица без гражданство и бежанци, които пребивават в държава членка и осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на ЕС, се прилагат:
- Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност;
- Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004.
Съгласно чл. 11, пар. 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 лицата, за които се прилага регламентът, са подчинени на законодателството само на една държава членка.
Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата членка, на чиято територия полагат труда си. Това следва от чл. 11, пар. 3, буква "а" от Регламент (ЕО) № 883/2004.
С цел максимално насърчаване свободата на движение на работници, служители и услуги и за избягване на ненужни и скъпоструващи административни и други усложнения, които не са в интерес на работниците, служителите, дружествата и администрациите, координационните регламенти предвиждат изключения от този общ принцип.
Едно от тези изключения е специалната разпоредба на чл. 12, пар. 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004, която урежда запазване на приложимото законодателство на изпращащата държава членка спрямо заети лица, които временно извършват работа за своя работодател на територията на друга държава членка.
Съгласно чл. 12, пар. 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 лице, което осъществява дейност като заето лице в държава членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея, и което е командировано от този работодател в друга държава членка, за да осъществява там дейност от името на същия работодател, продължава да е подчинено на законодателството на първата държава членка, при условие че:
- предвиденото времетраене на тази работа не превишава двадесет и четири месеца; и
- лицето не е изпратено да замества друго командировано лице.
Процедурата за прилагане на чл. 12 от Регламент (ЕО) № 883/2004 е уредена в чл. 15 от Регламент (ЕО) № 987/2009, съгласно който работодателят уведомява, при възможност предварително, компетентната институция на държавата членка, чието законодателство се прилага. Уведомлението и/или искането за издаване на удостоверение А1 може да се подадат и за минал период.
При уведомяване на румънската компетентна институция по реда на чл. 15 от Регламент (ЕО) № 987/2009, тази институция има правомощия да прецени дали положението на лицето отговаря на изискванията за прилагане на чл. 12, пар. 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 и да удостовери, в случай че е приложимо, румънското осигурително законодателство.
Относно приложимото осигурително законодателство
В случай че за Вас е приложимо основното правило по чл. 11, пар. 3, буква "а" от Регламент (ЕО) № 883/2004, или при наличие на постановен отказ от прилагане на изключението по чл. 12, пар. 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 от румънската компетентна институция след подадено от работодателя искане за прилагането му, Вие ще подлежите на осигуряване съгласно българското осигурително законодателство за периода на командироване.
Посочва се, че в случаите по чл. 11, пар. 3, буква "а" от Регламент (ЕО) № 883/2004 приложимостта на законодателството по месторабота се удостоверява при поискване с удостоверение А1, издавано от компетентната териториална дирекция на НАП.
Извод: Приложимото осигурително законодателство за периода на командироване зависи от това дали са налице условията за прилагане на изключението по чл. 12, пар. 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004, удостоверено от румънската компетентна институция, или се прилага общото правило по чл. 11, пар. 3, буква "а" от Регламент (ЕО) № 883/2004, при което за периода на командироване ще се прилага българското осигурително законодателство.
Задължения на работодателя при приложимо българско законодателство
В хипотезата на приложимо българско законодателство следва да се има предвид, че съгласно чл. 21, пар. 1 от Регламент (ЕО) № 987/2009 работодателите/осигурителите са длъжни да превеждат задължителните осигурителни вноски в съответствие с националното законодателство на компетентната държава членка, което е приложимо за лицата, независимо дали предприятието е регистрирано в тази държава членка.
Подчертава се, че националното законодателство на компетентната държава членка се прилага в неговата цялост с всички произтичащи задължения. Тези задължения, освен превеждане на осигурителни вноски, могат да включват задължителни регистрации, подаване на данни за лицата и други задължения в зависимост от спецификата на съответното законодателство.
В конкретната хипотеза румънското дружество ще придобие качеството на осигурител по смисъла на чл. 5, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване. Работодатели/осигурители, установени на територията на друга държава, които следва да изпълняват задължения по българското законодателство и за които не се извършва служебно вписване на данни в регистъра на задължените лица, получават служебен номер от НАП на основание чл. 82, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
От изложените факти е видно, че румънското дружество вече притежава служебен номер от НАП и няма пречка да изпълнява задължения като работодател/осигурител по българското законодателство.
Извод: При приложимо българско осигурително законодателство румънският работодател, в качеството си на осигурител, следва да изпълнява всички задължения по българското законодателство, включително внасяне на задължителни осигурителни вноски и подаване на необходимите данни, като за целта използва вече издадения му служебен номер от НАП.
