Осигурителен режим на съдебен преводач, упражняващ свободна професия по регистрация

3_54-12-652#2/09.06.2025 г.

КСО, чл. 4, ал. 3, т. 1;

НООСЛБГРЧМЛ, чл. 1, ал. 5;

ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 2

ОТНОСНО: приложение на осигурителното законодателство при упражняване на професионална дейност като преводач

Според изложеното в запитването, лицето е пенсионер. Вписано е в консулския отдел на Министерство на външните работи (МВнР) на Р България като преводач с руски и украински езици, освен това е и съдебен преводач с руски език. До този момент лицето е работило като преводач по без трудово правоотношение с Рафинерията в ......, но от 04.04.2025 г. договорът е прекратен. Лицето желае да продължи да упражнява дейността си като преводач. Не е сигурно обаче, дали ще има постоянни професионални ангажименти като преводач, поради което не е убедено, че е добре за него да се регистрира като лице, упражняващо свободна професия, заради месечната здравна осигуровка в размер на 85 лв.

Във връзка с горното лицето желае да получи разяснение относно задължителното му осигуряване при изплащане на възнаграждения от съдилища или агенции за упражняваната дейност като преводач.

При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО, обн. ДВ бр. 110/1999 г., посл. изм. ДВ бр. 25/2025 г.), Закона за здравното осигуряване (ЗЗО, обн. ДВ бр. 70/1998 г., посл. изм. ДВ бр. 27/2025 г.), Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ, обн. ДВ бр. 21/2000 г., посл. изм. ДВ бр. 30/2024 г.) и Наредба № Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредба № Н-13/2019 г., обн. ДВ бр. 1/2020г., посл. изм. ДВ бр. 15/2024 г.) е изразено следното становище:

Упражняването на трудова дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на основанието за социално осигуряване и като общ принцип това е изведено в чл. 10 от КСО. Осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването ѝ. В този смисъл, за да възникне основание за осигуряване на едно физическо лице, следва да са налице упражняване на трудова дейност и нормативно основание за осигуряване. Кръгът на лицата, които подлежат на осигуряване, е определен с правната норма на чл. 4 от КСО.

В запитването е посочено, че лицето е съдебен преводач с руски език и има притеснения за това как ще му изплащат съдилищата хонорарите при възлагането на работа, ако няма регистрация като лице, упражняващо свободна професия. В тази връзка е необходимо да се има предвид следното:

Съгласно чл. 1, ал. 5 от НООСЛБГРЧМЛ за лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация, се считат тези, които упражняват дейност:

1. на основание на предварителна регистрация, определена с нормативен акт - нотариуси, адвокати, дипломирани експерт-счетоводители; регистрирани одитори, независими оценители, експерти към съда и прокуратурата, медицински специалисти, застрахователни агенти по чл. 313, ал. 1 от Кодекса за застраховането и други;

2. за която подлежат на облагане с патентен данък и не са еднолични търговци;

3. като извършват професионална дейност на свой риск и за своя сметка - дейци на науката, културата, образованието, архитекти, икономисти, инженери, журналисти и други физически лица, упражняващи свободна професия, регистрирани с ЕИК по регистър БУЛСТАТ, извън тези по т. 1 и 2.

Лицата, които попадат в обхвата на чл. 1, ал. 5, т. 1 от НООСЛБГРЧМЛ са тези, които за да осъществяват дейността си подлежат на предварителна регистрация, предвидена в нормативен акт. Регистрацията е основание за вписването им в регистър БУЛСТАТ и за определянето им като лица, упражняващи свободна професия.

Според § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Наредба № Н-1/16.05.2014 г. за съдебните преводачи, издадена от Министерството на правосъдието, "съдебен преводач" е лице, което в рамките на съдебно производство извършва превод на устна реч или на писмени текстове от един език на друг език при условията на чл. 396, ал. 1 и 2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ).

Съгласно разпоредбата чл. 395а от ЗСВ в гражданското, наказателното или административното производство се назначава преводач, когато това е предвидено в закон. За преводач се назначава лице от съответния списък на специалистите, утвърдени за преводачи (чл. 396, ал. 1, изр. второ от ЗСВ).

За всеки съдебен район на окръжен и на административен съд, както и за специализирания наказателен съд се съставят списъци на специалистите, утвърдени за преводачи (чл. 398, ал. 1 от ЗСВ).  Когато нуждите на съответния орган на съдебната власт налагат това, той може да назначи вещо лице или преводач от списъците на други съдебни райони (чл. 398, ал. 3 от ЗСВ). Списъците по чл. 398 от ЗСВ са публични (чл. 398, ал. 4 от ЗСВ).

В разпоредбата на чл. 396, ал. 2 от ЗСВ е допуснато изключение, а именно, че при необходимост за преводач може да се назначи и специалист, който не е включен в съответния списък.

От изложеното следва, че лицата, които упражняват дейност като съдебен преводач въз основа на предварително вписване в списъка на специалистите, утвърдени за съдебни преводачи към съответния съд, се обхващат от определението за "лица, упражняващи свободна професия", въведено с чл. 1, ал. 5, т. 1 от НООСЛБГРЧМЛ. Лицата, които упражняват свободна професия, подлежат на вписване в регистър БУЛСТАТ.

Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия, са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт във фонд "Пенсии" на държавното обществено осигуряване (ДОО). Тези лица са самоосигуряващи се лица по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО, тъй като имат задължения да внасят осигурителни вноски за своя сметка.

Лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2, 4, 5 и 6 от КСО (самоосигуряващите се лица и лицата, работещи без трудово правоотношение), на които е отпусната пенсия, се осигуряват за фондовете на ДОО по свое желание (чл. 4, ал. 6 от КСО).

Здравноосигурителните вноски за лицата, упражняващи трудова дейност като самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО задължително се определят и внасят по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, независимо от това дали са пенсионери или не. Това е така, тъй като по отношение на здравното осигуряване в ЗЗО не съществува аналогична на чл. 4, ал.6 от КСО разпоредба.

Задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица възниква от деня на започване или възобновяване трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване (чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ). При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец (обр. ОКд-5 "Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице") от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ).

Осигурителните вноски са за сметка на самоосигуряващите се лица и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година. Окончателният размер на месечния осигурителен доход за тези лица се определя за периода, през който са упражнявали трудова дейност през предходната година, и въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данък върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), и не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход (чл. 6, ал.8 и 9 от КСО). При определяне на годишния осигурителен доход самоосигуряващите се лица, регистрирани като упражняващи свободна професия, вземат предвид облагаемия доход по чл. 29 от ЗДДФЛ, получен от упражняване на трудовата дейност (чл. 3, ал. 3, т. 3 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски).

Освен внасяне на осигурителни вноски, самоосигуряващите се лица имат задължение периодично да представят в НАП данни за: осигурителния доход; осигурителните вноски за ДОО; здравното осигуряване; допълнителното задължително пенсионно осигуряване, дните в осигуряване и окончателния размер на дължимите осигурителни вноски за предходната година съгласно чл. 5, ал. 4 от КСО. Съдържанието, сроковете, начинът и редът за подаване и съхраняване на декларациите по ал. 4 се определят с Наредба № Н-13/2019 г., издадена от министъра на финансите съгласувано с управителя на Националния осигурителен институт (чл. 5, ал. 6 от КСО). За периода на упражняване на трудова дейност, самоосигуряващото се лице следва да подава данни с декларация образец № 1 "Данни за осигуреното лице" (приложение № 1 към чл.2, ал. 1 от Наредба № Н-13/2019г.) с попълнен ЕИК по БУЛСТАТ в срок до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните (чл. 4, ал. 1, т. 2, буква "а" от Наредба № Н-13/2019г.). Съответно, в срока за подаване на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, следва да се подаде и декларация образец № 6 "Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ" (приложение № 4 към чл. 2, ал. 2 от Наредба № Н-13/2019 г.) с попълнен ЕГН за окончателно дължимите осигурителни вноски за предходната година (чл. 4, ал. 3, т. 2, буква "а" от Наредба № Н-13/2019 г.).

Следователно, ако лице е вписано в списъка на съдебните преводачи по чл. 398 от ЗСВ, то за периодите на упражняване на трудова дейност като свободна професия следва да се осигурява по описания по-горе ред. Тук е необходимо да се обърне внимание на това, че през периодите, когато едновременно се упражнява дейност като самоосигуряващо се лице - свободна професия по регистрация и дейност по без трудово правоотношение е приложима разпоредбата на чл. 11 от НООСЛБГРЧМЛ. Съгласно посочената норма, за самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, при изплащане на възнаграждение за работа без трудово правоотношение, осигурителни вноски не се внасят от възложителя на работата и не се удържат от възнаграждението. В тази връзка самоосигуряващите се лица декларират това обстоятелство пред възложителя по без трудовото правоотношение. Самоосигуряващите се лица внасят осигурителни вноски върху доходите от работа без трудово правоотношение по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО независимо от дейността, за която са регистрирани. Сборът от доходите, върху които се дължат осигурителни вноски, не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО за съответната година.

За улеснение на самоосигуряващите се лица, всички образци на цитираните по-горе декларации, които се подават от тях, са публикувани и могат да бъдат изтеглени от страницата на НАП: www.nra.bg. Същите може да се подават в НАП и по електронен път с персонален идентификационен код (ПИК), издаден от компетентната ТД на НАП, както и с квалифициран електронен подпис (КЕП).

В случай обаче, че лице извършва дейност като преводач, не е включено в списъците по чл. 398 от ЗСВ, няма регистрация по Закона за регистър БУЛСТАТ като лице, упражняващо свободна професия, то възложената на същото работа като преводач ще представлява по своя характер извършване на дейност по без трудово правоотношение, за която то ще подлежи на задължително здравно осигуряване по реда на чл. 40, ал. 1, т. 3 от ЗЗО в следните случаи:

- здравноосигурителни вноски се дължат, ако лицето не е осигурено по реда на чл.40, ал. 1, т. 1, 2 и 2а от ЗЗО и получава за съответния месец на работа без трудово правоотношение възнаграждение, равно или по-голямо от минималната работна заплата за страната, върху облагаемия доход, след намаляването му с разходите за дейността (чл.40, ал. 1, т. 3, б. "а" от ЗЗО);

- здравноосигурителни вноски се дължат ако лицето е осигурено по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 и 2а от ЗЗО като осигурителните вноски се внасят върху облагаемия доход за съответния месец на упражняване на дейност, след намаляването му с разходите за дейността, независимо от размера на полученото възнаграждение (чл. 40, ал. 1, т. 3, б. "б" от ЗЗО).

Не на последно място е необходимо да се има предвид, че съгласно чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЗО за лицата, получаващи доходи на различни основания, посочени в чл. 40, ал. 1, т. 1, 2, 2а, 2б, 3, 4 и 5 от ЗЗО, здравните им вноски се внасят върху сбора от осигурителните доходи и в предвидените за тях срокове, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход за съответната година в следния ред:

1. пенсия/пенсии (без добавките към нея/тях);

2. доходи от дейности на лицата съгласно последователността, посочена в чл. 4, ал.1 и ал. 10 от КСО;

3. доходи от обезщетения, изплащани по Кодекса на труда (КТ) или по специални закони, върху които се дължат осигурителни вноски;

4. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, лица, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители;

5. доходи за работа без трудово правоотношение.