ОТНОСНО:документ за покупка на ел. енергия, произведена от физически лица чрез фотоволтаични системи
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ....... постъпи Ваше писмено запитване с вх. № 96-00-25/08.02.2023 г.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Дружеството, което представлявате, е търговец на ел. енергия и купува електроенергия от физически лица, собственици на фотоволтаични системи. Лицата, които са нерегистрирани по ЗДДС и в Агенцията по вписванията, продават електроенергията чрез издаване на протокол с реквизити на фактура. За идентификационен код на продавач вписват своето ЕГН.
Задавате въпрос: Правилно ли е да се приемат протоколи като документ за покупка на ел. енергия или е задължително лицата да се регистрират в Агенцията по вписвания и да издават фактура?
С оглед на изложената фактическа обстановка и действащото данъчно законодателство, изразявам следното становище:
Съгласно установената практика, дейността от продажба на електроенергия, произведена от собствена фотоволтаична електрическа централа, независимо от кого се извършва, се счита за стопанска, тъй като се извършва редовно и с цел реализиране на печалба. Доходът, реализиран от нея, следва да се определи като доход от търговска дейност. Търговец по смисъла на чл. 1, ал. 1 от Търговския закон (ТЗ) е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва посочените в т. 1 - 15 на цитираната алинея сделки. Продажбата на стоки от собствено производство е включена в т. 2 на чл. 1, ал. 1 от ТЗ, поради което e в обхвата на търговските сделки.
Съгласно чл. 6 от Закона за търговския регистър, всеки търговец е длъжен да поиска да бъде вписан в търговския регистър, като заяви подлежащите на вписване обстоятелства и представи подлежащите на обявяване актове.
В описания случай извършваните сделки са търговски съгласно чл. 1, ал. 1, т. 2 от ТЗ, поради което и Вашите контрагенти, въпреки че са физически лица, нерегистрирани като търговци по ТЗ, следва да бъдат определени като лица, извършващи търговска дейност. Търговците се считат за предприятия по смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч)
По отношение на документирането на покупката на електроенергия следва да се има предвид, че съгласно чл. 3, ал. 3 ЗСч от предприятията осъществяват текущото счетоводно отчитане на основата на документална обоснованост на стопанските операции и факти при спазване изискванията за съставянето на документи. Изискванията за документална обоснованост са регламентирани и в разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, според която счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция. В ЗКПО няма специални изисквания към издаваните първични документи, различни от тези, определени в ЗСч. С разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗСч са определени минимален брой реквизити, които следва да се съдържат в първичния счетоводен документ, адресиран до други предприятия или физически лица.
На основание чл. 3, ал. 1 от Закона за данък добавена стойност (ЗДДС) данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Като независима икономическа дейност се определя всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него (чл. 3, ал. 2 от ЗДДС). Тъй като са лица, извършващи независима икономическа дейност по см. на чл. 3 от ЗДДС, физическите лица следва да прилагат чл. 113 от с. з. и да издават фактури за извършените от тях доставки на електроенергия или при получаване на авансово плащане преди това. Фактурата се издава най-малко в два екземпляра - за доставчика и за получателя.
Предвид горепосочените норми, за документално обосноваване на продажбата на електроенергия е необходимо да бъде издаден първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч. от доставчиците - физически лица.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Изложена е следната фактическа обстановка: дружеството, което отправя запитването, е търговец на електрическа енергия и купува електроенергия от физически лица - собственици на фотоволтаични системи. Тези лица не са регистрирани по ЗДДС и не са вписани в Агенцията по вписванията. Продажбата на електроенергията се документира чрез издаване на протокол с реквизити на фактура, като за идентификационен код на продавача се вписва неговото ЕГН.
Въпрос: Правилно ли е да се приемат протоколи като документ за покупка на електроенергия или е задължително лицата да се регистрират в Агенцията по вписвания и да издават фактура?
Съгласно установената практика, дейността по продажба на електроенергия, произведена от собствена фотоволтаична електрическа централа, независимо от това кой я извършва, се счита за стопанска дейност, тъй като се осъществява редовно и с цел реализиране на печалба. Доходът от тази дейност се определя като доход от търговска дейност.
Съгласно чл. 1, ал. 1 от Търговския закон търговец е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва посочените в т. 1 - 15 на тази алинея сделки. Продажбата на стоки от собствено производство е включена в чл. 1, ал. 1, т. 2 от ТЗ и попада в обхвата на търговските сделки.
Съгласно чл. 6 от Закона за търговския регистър всеки търговец е длъжен да поиска да бъде вписан в търговския регистър, като заяви подлежащите на вписване обстоятелства и представи подлежащите на обявяване актове.
В разглеждания случай извършваните сделки по продажба на електроенергия са търговски по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 2 от ТЗ, поради което контрагентите - физически лица, макар и да не са регистрирани като търговци по ТЗ, следва да се определят като лица, извършващи търговска дейност. Търговците се считат за предприятия по смисъла на Закона за счетоводството.
Относно документирането на покупката на електроенергия се прилага чл. 3, ал. 3 от Закона за счетоводството, според който предприятията осъществяват текущото счетоводно отчитане на основата на документална обоснованост на стопанските операции и факти при спазване на изискванията за съставянето на документи.
Изискванията за документална обоснованост са уредени и в чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, съгласно който счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция. В ЗКПО не са предвидени специални изисквания към издаваните първични документи, различни от тези, определени в ЗСч.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗСч е определен минимален брой реквизити, които трябва да съдържа първичният счетоводен документ, адресиран до други предприятия или физически лица.
На основание чл. 3, ал. 1 от ЗДДС данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗДДС независима икономическа дейност е всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.
Тъй като физическите лица - собственици на фотоволтаични системи, извършват независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3 от ЗДДС, те следва да прилагат чл. 113 от ЗДДС и да издават фактури за извършените от тях доставки на електроенергия или при получаване на авансово плащане преди това. Фактурата се издава най-малко в два екземпляра - за доставчика и за получателя.
Предвид горепосочените норми, за документално обосноваване на продажбата на електроенергия е необходимо доставчиците - физически лица да издадат първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, като при условията на ЗДДС това следва да бъде фактура по чл. 113 от ЗДДС.
Извод: Протоколите, издавани от физическите лица, не са посочени като правилен документ за целите на данъчното и счетоводното третиране; физическите лица, извършващи продажба на електроенергия като независима икономическа и търговска дейност, следва да се третират като търговци/предприятия и да издават фактури като първични счетоводни документи по смисъла на ЗСч и чл. 113 от ЗДДС.
Настоящото становище е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището има задължителна сила само при идентична фактическа обстановка с описаната в запитването и не може да се ползва по чл. 17, ал. 3 от ДОПК при установяване на различни факти в производство по ДОПК.
