ОТНОСНО: Прилагане на Закона за местни данъци и такси /ЗМДТ/
В Дирекция ОДОП .... постъпи писмено запитване с вх. № 08-00-8 от 26.08.2019 г., относно прилагане на Закона за местни данъци и такси.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: От "... ГРУП" ЕООД е подадена декларация по чл. 61х от ЗМДТ на 30.10.2018 г. за лек автомобил с per. № ..., с която е декларирано започване на дейност - таксиметров превоз на пътници, считано от 01.11.2018 г. и срок 2 месеца. За 2018 г. на основание чл.61, ал. 1 от Наредбата за определяне на местните данъци на територията на Община .. е определен данък върху таксиметров превоз на пътници в годишен размер от 750 лв.
Формирано е задължение за данък върху таксиметров превоз на пътници по подадената декларация по чл. 61х от ЗМДТ за лекият автомобил с per. № .... за периода от 01.11.2018 г. - 31.12.2018 г. /за 2 месеца/ в размер общо на 125 лв.
Разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници се издава на регистриран по реда на ЗАП превозвач, подал заявление до кмета на общината, в която ще извършва дейността по таксиметров превоз на пътници и който отговаря на изискванията, посочени в чл. 24а, ал. 2 от ЗАП. Разрешението се издава за срока, посочен от превозвача в заявлението, но не по-късно от края на календарната година, за която се иска разрешението /чл. 24а, ал. 3 от ЗАП/.
В 14 - дневен срок от получаването на заявлението, кметът на общината издава разрешението или със заповед отказва издаването му.
По силата на новата ал. 7 на чл. 24а от ЗАП, данъкът за съответната година се заплаща преди получаване на издаденото разрешение по ал. 1 на същия текст като гаранция за неговата събираемост.
Съгласно писмо от Общинско предприятие "Организация и контрол на транспорта при Община ..., постъпило в Дирекция "Местни данъци и такси" при Община ... от 19.08.2019 г. и приложена към писмото справка от системата на ОП ОКТ се удостоверява, че за лек таксиметров автомобил с per. № ...., вписан в списъка към удостоверението за регистрация на "...... ГРУП" ЕООД, не е издавано разрешение за дейност за периода 01.11.2018 г. - 31.12.2018 г., поради неплатен данък за таксиметрова дейност.
След проверка в масива на Дирекция "Местни данъци и такси" при Община ...... е установено, че към 22.08.2019 г. формираното задължение за данък върху таксиметров превоз на пътници за периода 01.11.2018 г. - 31.12.2018 г. за лек таксиметров автомобил с per. № .... не е погасено.
Предвид предоставената от Общинско предприятие "Организация и контрол на транспорта" при Община ... информация се установява, че дружеството не е разполагало с валидно разрешение за извършване на таксиметров превоз за периода 01.11.2018 г. - 31.12.2018 г. за гореописаното превозно средство.
Зададени са следните въпроси:
1. Има ли "..... ГРУП" ЕООД статут на данъчно задължено лице за данък върху таксиметров превоз на пътници за периода 01.11.2018 г. - 31.12.2018 г. за лек таксиметров автомобил с per. № ... ?
2. Следвало ли е дружеството да подаде декларация по чл. 61х, ал. 3 от ЗМДТ за промени в обстоятелствата, които имат значение за определянето на данъка и след като не го е направило в указания срок, подлежи ли на административна санкция ?
3. Във връзка с извършваната проверка по подаденото искане за прихващане и възстановяване от дружеството за възстановяване на данък върху таксиметров превоз на пътници за други автомобили, осъществяващи таксиметров превоз на пътници и наличието в данъчната сметка на лицето на задължения за данък върху таксиметров превоз на пътници за периода 01.11.2018 г. - 31.12.2018 г. за лек таксиметров автомобил с per. № РВ ..., следва ли в изпълнение на разпоредбите на чл. 129 от ДОПК, органът по приходите да извърши прихващане на задълженията от надвнесените суми ?
В отговор на поставените от Вас въпроси, съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам следното становище:
Първи въпрос: Данъчно задължени лица за данъка върху таксиметров превоз на пътници по смисъла на чл. 61у, ал. 3 от ЗМДТ са превозвачите, притежаващи удостоверение за регистрация, издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", и разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници, издадено от кмета на съответната община по Закона за автомобилните превози (ЗАвП). Предвид посочената разпоредба, за да са данъчно задължени лица за данък върху таксиметров превоз на пътници, превозвачите следва да отговарят кумулативно на две условия:
1. Да притежават удостоверение за регистрация, издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация";
2. Разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници, издадено от кмета на съответната община по ЗАвП.
От изложената в запитването фактическа обстановка става ясно, че за конкретния автомобил на дружеството не е издадено разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници, т.е. не отговаря на едно от условията визирани в чл. 61у, ал. 3 от ЗМДТ, поради което не попада в обхвата на данъчно задължените лица за данъка върху таксиметров превоз на пътници.
Втори въпрос:На основание чл. 61х, ал. 1 от ЗМДТ, преди получаване на издаденото разрешение по чл. 24а, ал. 1 от Закона за автомобилните превози данъчно задължените лица подават данъчна декларация по образец за дължимия данък в общината, за територията на която е издадено разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници.
С оглед посочената разпоредба, данъчна декларация за облагане с данък върху таксиметров превоз на пътници се подава след като е издадено разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници, но преди неговото получаване.
Тъй като за посочения в запитването автомобил не е издадено разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници, за дружеството не възниква задължение за подаване на декларация за облагане с данък по глава втора, раздел VIII от ЗМДТ.
На основание чл. 61ш от ЗМДТ, данъкът по чл. 61ф се внася преди получаванена издаденото разрешение по чл. 24а, ал. 1 от Закона за автомобилните превози.
Предвид гореизложеното, за да се подаде декларация за облагане с данък върху таксиметров превоз на пътници и съответно заплащане на същия, следва да е издадено разрешение за тази дейност за конкретен автомобил.
В този смисъл е и цитираната от Вас разпоредба на чл. 24а, ал. 7 от ЗАвП, съгласно, която разрешението се получава, след като е платен дължимият данък върху таксиметров превоз на пътници, за срока за койтое издадено разрешението.
Тъй като за дружеството не е възникнало задължение за подаване на декларация по чл. 61х, ал. 1 от ЗМДТ, за същото не възниква и задължение за подаване на декларация по чл. 61х, ал. 3 от с.з., а от там и до налагане на административна санкция.
Трети въпрос:Съгласно нормата на чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, компетентни за установяване, обезпечаване и събиране на местните данъци са служителите на общинската администрация, като приложимият процесуален ред е този по Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК /. В производствата по установяване, обезпечаване и събиране служителите на общинската администрация имат правата на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители /чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ/.
Прихващането и възстановяването на недължимо платени или събрани суми за данъци и такси се извършва по реда на чл. 128 и чл. 129 от ДОПК. Съгласно чл. 129, ал. 2 от ДОПК след постъпване на искането може да се възложи проверка или ревизия и предвид разпоредбата на ал. 3 в срок от 30 дни се издава акт за прихващане и възстановяване на суми, освен ако не е възложена ревизия.
При проверката, органът по приходи ще установи посочените от лицето факти и обстоятелства и налице ли е основание за направеното искане. При необходимост, може да изиска допълнително обяснения или документи.
Следва да се има предвид, че при поискване на възстановяване на суми, прихващане се извършва срещу налични към момента изискуеми задължения, както и при условията на изречение второ на ал. 1 на чл. 128 от ДОПК.
Ако липсват такива, претендираните недължимо, неоснователно внесени или надвнесени данъци се възстановяват.
В Дирекция ОДОП е постъпило писмено запитване относно прилагане на Закона за местни данъци и такси (ЗМДТ), в което е изложена следната фактическа обстановка:
От "… ГРУП" ЕООД е подадена декларация по чл. 61х от ЗМДТ на 30.10.2018 г. за лек автомобил с рег. № …, с която е декларирано започване на дейност - таксиметров превоз на пътници, считано от 01.11.2018 г., със срок 2 месеца.
За 2018 г. на основание чл. 61, ал. 1 от Наредбата за определяне на местните данъци на територията на Община … е определен данък върху таксиметров превоз на пътници в годишен размер 750 лв. Въз основа на подадената декларация по чл. 61х от ЗМДТ е формирано задължение за данък върху таксиметров превоз на пътници за лекия автомобил с рег. № … за периода 01.11.2018 г. - 31.12.2018 г. (2 месеца) в размер общо 125 лв.
Разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници се издава на регистриран по реда на Закона за автомобилните превози (ЗАвП) превозвач, подал заявление до кмета на общината, в която ще извършва дейността по таксиметров превоз на пътници и който отговаря на изискванията по чл. 24а, ал. 2 от ЗАвП. Съгласно чл. 24а, ал. 3 от ЗАвП разрешението се издава за срока, посочен от превозвача в заявлението, но не по-късно от края на календарната година, за която се иска разрешението. В 14-дневен срок от получаването на заявлението кметът на общината издава разрешението или със заповед отказва издаването му.
По силата на новата ал. 7 на чл. 24а от ЗАвП данъкът за съответната година се заплаща преди получаване на издаденото разрешение по ал. 1 на същия текст като гаранция за неговата събираемост.
Съгласно писмо от Общинско предприятие "Организация и контрол на транспорта" при Община …, постъпило в Дирекция "Местни данъци и такси" при Община … на 19.08.2019 г., и приложена към писмото справка от системата на ОП ОКТ, се удостоверява, че за лек таксиметров автомобил с рег. № …, вписан в списъка към удостоверението за регистрация на "… ГРУП" ЕООД, не е издавано разрешение за дейност за периода 01.11.2018 г. - 31.12.2018 г. поради неплатен данък за таксиметрова дейност.
След проверка в масива на Дирекция "Местни данъци и такси" при Община … е установено, че към 22.08.2019 г. формираното задължение за данък върху таксиметров превоз на пътници за периода 01.11.2018 г. - 31.12.2018 г. за лек таксиметров автомобил с рег. № … не е погасено.
Предвид предоставената от Общинско предприятие "Организация и контрол на транспорта" при Община … информация се установява, че дружеството не е разполагало с валидно разрешение за извършване на таксиметров превоз за периода 01.11.2018 г. - 31.12.2018 г. за гореописаното превозно средство.
Зададени са следните въпроси:
Въпрос 1: Има ли "… ГРУП" ЕООД статут на данъчно задължено лице за данък върху таксиметров превоз на пътници за периода 01.11.2018 г. - 31.12.2018 г. за лек таксиметров автомобил с рег. № …?
Въпрос 2: Следвало ли е дружеството да подаде декларация по чл. 61х, ал. 3 от ЗМДТ за промени в обстоятелствата, които имат значение за определянето на данъка, и след като не го е направило в указания срок, подлежи ли на административна санкция?
Въпрос 3: Във връзка с извършваната проверка по подаденото искане за прихващане и възстановяване от дружеството за възстановяване на данък върху таксиметров превоз на пътници за други автомобили, осъществяващи таксиметров превоз на пътници, и наличието в данъчната сметка на лицето на задължения за данък върху таксиметров превоз на пътници за периода 01.11.2018 г. - 31.12.2018 г. за лек таксиметров автомобил с рег. № …, следва ли в изпълнение на разпоредбите на чл. 129 от ДОПК органът по приходите да извърши прихващане на задълженията от надвнесените суми?
По първи въпрос
Съгласно чл. 61у, ал. 3 от ЗМДТ данъчно задължени лица за данъка върху таксиметров превоз на пътници са превозвачите, които:
- притежават удостоверение за регистрация, издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация"; и
- притежават разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници, издадено от кмета на съответната община по Закона за автомобилните превози.
Двете условия следва да са налице кумулативно.
От изложената фактическа обстановка е видно, че за конкретния автомобил на дружеството не е издадено разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници. Следователно не е изпълнено едно от условията по чл. 61у, ал. 3 от ЗМДТ и дружеството не попада в обхвата на данъчно задължените лица за данъка върху таксиметров превоз на пътници за този автомобил.
Извод: "… ГРУП" ЕООД няма статут на данъчно задължено лице за данък върху таксиметров превоз на пътници за периода 01.11.2018 г. - 31.12.2018 г. за лекия автомобил с рег. № …, тъй като за него не е издадено разрешение за таксиметров превоз.
По втори въпрос
На основание чл. 61х, ал. 1 от ЗМДТ преди получаване на издаденото разрешение по чл. 24а, ал. 1 от ЗАвП данъчно задължените лица подават данъчна декларация по образец за дължимия данък в общината, за територията на която е издадено разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници.
От тази разпоредба следва, че данъчна декларация за облагане с данък върху таксиметров превоз на пътници се подава след издаване на разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници, но преди неговото получаване.
Тъй като за посочения в запитването автомобил не е издадено разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници, за дружеството не възниква задължение за подаване на декларация за облагане с данък по глава втора, раздел VIII от ЗМДТ.
Съгласно чл. 61ш от ЗМДТ данъкът по чл. 61ф се внася преди получаване на издаденото разрешение по чл. 24а, ал. 1 от ЗАвП. Следователно, за да се подаде декларация за облагане с данък върху таксиметров превоз на пътници и да се заплати този данък, следва да е издадено разрешение за тази дейност за конкретния автомобил.
В този смисъл е и разпоредбата на чл. 24а, ал. 7 от ЗАвП, съгласно която разрешението се получава, след като е платен дължимият данък върху таксиметров превоз на пътници за срока, за който е издадено разрешението.
Тъй като за дружеството не е възникнало задължение за подаване на декларация по чл. 61х, ал. 1 от ЗМДТ, за него не възниква и задължение за подаване на декларация по чл. 61х, ал. 3 от същия закон за промени в обстоятелствата, които имат значение за определянето на данъка. От това следва, че не е налице основание за налагане на административна санкция във връзка с неподаване на такава декларация.
Извод: Дружеството не е било длъжно да подава декларация по чл. 61х, ал. 3 от ЗМДТ за този автомобил, тъй като изобщо не е възникнало задължение за подаване на първоначална декларация по чл. 61х, ал. 1, поради липса на издадено разрешение. Поради това не възниква и основание за административна санкция за неподаване на декларация по чл. 61х, ал. 3.
По трети въпрос
Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ компетентни за установяване, обезпечаване и събиране на местните данъци са служителите на общинската администрация, като приложимият процесуален ред е този по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Съгласно чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ в производствата по установяване, обезпечаване и събиране служителите на общинската администрация имат правата на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители.
Прихващането и възстановяването на недължимо платени или събрани суми за данъци и такси се извършва по реда на чл. 128 и чл. 129 от ДОПК. Съгласно чл. 129, ал. 2 от ДОПК след постъпване на искането може да се възложи проверка или ревизия, а съгласно ал. 3 в срок от 30 дни се издава акт за прихващане или възстановяване на суми, освен ако не е възложена ревизия.
При проверката органът по приходите установява посочените от лицето факти и обстоятелства и преценява налице ли е основание за направеното искане. При необходимост може да изиска допълнителни обяснения или документи.
Следва да се има предвид, че при поискване на възстановяване на суми прихващане се извършва срещу налични към момента изискуеми задължения, както и при условията на изречение второ на ал. 1 на чл. 128 от ДОПК. Ако липсват такива изискуеми задължения, се прилага общият ред за възстановяване по чл. 129 от ДОПК, при спазване на посочените срокове и процедури.
Извод: Органът по приходите следва да приложи реда на чл. 128 и чл. 129 от ДОПК - да извърши проверка по искането, да установи наличието на изискуеми задължения и при наличие на такива да извърши прихващане от надвнесените суми, а при липса на изискуеми задължения да пристъпи към възстановяване по общия ред.
