ОТНОСНО: Прилагане на Закона за ограничаване на плащанията в брой (ЗОПБ)
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ....... постъпи Ваше писмено запитване с вх. № 20-31-50 от 30.10.2024 г., препратено за отговор по компетентност от ТД на НАП ........., относно прилагане на ЗОПБ.
Изложена е следната фактическа обстановка:
На общо събрание на съдружниците е взето решение съдружниците, които притежават 5 % от капитала, да получават възнаграждение за работа (за положен личен труд) в дружеството. Сумата, която е гласувана с протокол на Общо събрание, е в размер на 1 000 (хиляда) лв. месечно. В телефонен разговор с представител на дружеството е уточнено, че плащането на възнаграждение за положен труд не е обвързано със срок.
Поставени са следните въпроси:
Влизат ли горецитираните доходи в изключенията, регламентирани в чл. 2, т. 6 от ЗОПБ относно изплащане на трудови възнаграждения, след като съгласно § 1, т. 26, б. "и" от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДДФЛ за целите на данъчното облагане доходите за положен личен труд от съдружниците в дружеството са приравнени на доходи от трудови правоотношения? В тази връзка може ли изплащането им да се извършва в брой или съгласно правилата на ЗОПБ тези суми следва да бъдат изплащани по сметка?
С оглед на изложената фактическа обстановка и действащото законодателство по ЗОПБ, изразявам следното становище:
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗОПБ плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са:
- на стойност, равна на или надвишаваща 10 000 лв.;
- на стойност под 10 000 лв., но могат да се разглеждат като част от свързани помежду си платежни операции на едно и също основание, чиято обща стойност е равна на или надвишава 10 000 лв.
Изключенията, предвидени в ЗОПБ, са регламентирани в чл. 2, т. 1 - т. 7.
Съгласно чл. 2, т. 6 от ЗОПБ законът не се прилага при изплащането на трудови възнаграждения по смисъла на Кодекса на труда (КТ) с изключение на трудовите възнаграждения по чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗОПБ.
Следва да се има предвид, че изключението на чл. 2, т. 6 от ЗОПБ се отнася единствено за изплащане на трудово възнаграждение, но не и за всякакви други възнаграждения и други плащания по договори, чиято нормативна база е извън разпоредбите на КТ, като например възнаграждения на лицата, които полагат труд без трудово възнаграждение (пр. възнаграждения за положен личен труд), какъвто е и Вашият случай. В този смисъл е и издаденото от Министерство на финансите указание с изх. № УК-3 от 04.04.2011 г., което може да намерите на страницата на Министерство на финансите, раздел Данъчна политика, подраздел Практически указания.
В допълнение на горното, плащането за положен личен труд на съдружник в дружество, независимо от обстоятелството, че за целите на ЗДДФЛ се приравнява на доход от трудово възнаграждение по смисъла на § 1, т. 26, б. "и" от ДР на ЗДДФЛ, по смисъла на КТ не представлява трудово правоотношение, поради което попада в обхвата на въведените със ЗОПБ рестрикции.
С оглед историческото тълкуване на правната норма на чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОПБ, с ДВ, бр. 94 от 2019 г. (в сила от 29.11.2019 г.) текстът на разпоредбата е променен и вече изискването плащането да е част от парична престация по договор, чиято стойност е равна на или надвишава 10 000 лева (предишна редакция) е променен и в настоящия си вид съставомерни са всички плащания на стойност под 10 000 лева, които могат да се разглеждат като част от свързани помежду си платежни операции на едно и също основание, чиято обща стойност е равна на или надвишава 10 000 лв. С настоящата редакция на разпоредбата законодателят е разширил приложното поле на нормата, като изрично е включил всички плащания, които са извършени на едно и също основание, без да се ограничава с изискване за характера на това основание.
Що се отнася до тълкуването на израза "свързани помежду си платежни операции", същото следва да е в смисъла, който отговаря на другите разпоредби в закона и да съответства на неговата цел. В този смисъл "свързани помежду си платежни операции" следва да бъдат възприемани като частични плащания с общо основание, като релевантна за преценката е тяхната обща стойност, а не отделното плащане. Ако тяхната обща стойност е равна или надвишава 10 000 лв., всяко от плащанията следва да бъде извършено чрез превод или внасяне по платежна сметка.
Считам, че в настоящия случай се касае за ежемесечно, т.е. периодично изплащане на възнаграждение за положен личен труд, което е за неопределен срок, доколкото от изложеното става ясно, че в решението на Общото събрание не е посочен срок на неговото действие. Въпреки това не може да се възприеме, че отделното плащане проявява самостоятелен, т.е. инцидентен характер, именно поради заложената периодичност, която предполага и продължителност на това изпълнение, още повече, че за сравнително кратък период (по-малко от година) при изплащане на определеното възнаграждение в размер на 1 000,00 лв. заложеният в закона праг от 10 000,00 лв. ще бъде достигнат. Ето защо, в конкретния случай се налага извод, че плащанията като свързани помежду си - произтичащи от общо основание (решение на Общо събрание на съдружниците), попадат в приложното поле на ЗОПБ, т.е. всяко от ежемесечните възнаграждения за положен личен труд подлежи на изплащане чрез превод или внасяне по платежна сметка.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Изложена е следната фактическа обстановка: На общо събрание на съдружниците е взето решение съдружниците, които притежават 5 % от капитала, да получават възнаграждение за работа (за положен личен труд) в дружеството. Сумата, гласувана с протокол на общото събрание, е 1 000 (хиляда) лв. месечно. В телефонен разговор с представител на дружеството е уточнено, че плащането на възнаграждението за положен труд не е обвързано със срок.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос: "Влизат ли горецитираните доходи в изключенията, регламентирани в чл. 2, т. 6 от ЗОПБ относно изплащане на трудови възнаграждения, след като съгласно § 1, т. 26, б. "и" от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДДФЛ за целите на данъчното облагане доходите за положен личен труд от съдружниците в дружеството са приравнени на доходи от трудови правоотношения?"
Въпрос: "В тази връзка може ли изплащането им да се извършва в брой или съгласно правилата на ЗОПБ тези суми следва да бъдат изплащани по сметка?"
С оглед на изложената фактическа обстановка и действащото законодателство по ЗОПБ се изразява следното становище:
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗОПБ плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са:
- на стойност, равна на или надвишаваща 10 000 лв.;
- на стойност под 10 000 лв., но могат да се разглеждат като част от свързани помежду си платежни операции на едно и също основание, чиято обща стойност е равна на или надвишава 10 000 лв.
Изключенията, предвидени в ЗОПБ, са регламентирани в чл. 2, т. 1 - т. 7. Съгласно чл. 2, т. 6 от ЗОПБ законът не се прилага при изплащането на трудови възнаграждения по смисъла на Кодекса на труда (КТ), с изключение на трудовите възнаграждения по чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗОПБ.
Посочва се, че изключението на чл. 2, т. 6 от ЗОПБ се отнася единствено за изплащане на трудово възнаграждение, но не и за други възнаграждения и други плащания по договори, чиято нормативна база е извън разпоредбите на КТ, като например възнаграждения на лицата, които полагат труд без трудово правоотношение (пр. възнаграждения за положен личен труд), какъвто е и разглежданият случай. В тази насока се посочва и издаденото от Министерство на финансите указание с изх. № УК-3 от 04.04.2011 г., публикувано на страницата на Министерство на финансите, раздел "Данъчна политика", подраздел "Практически указания".
Допълнително се подчертава, че плащането за положен личен труд на съдружник в дружество, независимо че за целите на ЗДДФЛ се приравнява на доход от трудово възнаграждение по смисъла на § 1, т. 26, б. "и" от ДР на ЗДДФЛ, по смисъла на КТ не представлява трудово правоотношение. Поради това тези плащания попадат в обхвата на въведените със ЗОПБ рестрикции.
Извод: Доходите за положен личен труд на съдружниците не попадат в изключението по чл. 2, т. 6 от ЗОПБ, тъй като не са трудови възнаграждения по смисъла на КТ, поради което подлежат на общия режим на ЗОПБ.
Относно тълкуването на чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОПБ се посочва, че с ДВ, бр. 94 от 2019 г. (в сила от 29.11.2019 г.) текстът на разпоредбата е изменен. Предишната редакция е изисквала плащането да е част от парична престация по договор, чиято стойност е равна на или надвишава 10 000 лв. В настоящата редакция съставомерни са всички плащания на стойност под 10 000 лв., които могат да се разглеждат като част от свързани помежду си платежни операции на едно и също основание, чиято обща стойност е равна на или надвишава 10 000 лв.
С тази редакция законодателят е разширил приложното поле на нормата, като изрично е включил всички плащания, извършени на едно и също основание, без ограничение относно характера на това основание.
Относно израза "свързани помежду си платежни операции" се посочва, че тълкуването следва да е в смисъл, съответстващ на останалите разпоредби на закона и на неговата цел. "Свързани помежду си платежни операции" следва да се възприемат като частични плащания с общо основание, като релевантна за преценката е тяхната обща стойност, а не размерът на отделното плащане. Ако общата им стойност е равна на или надвишава 10 000 лв., всяко от плащанията следва да бъде извършено чрез превод или внасяне по платежна сметка.
В разглеждания случай се приема, че се касае за ежемесечно, т.е. периодично изплащане на възнаграждение за положен личен труд за неопределен срок, тъй като в решението на общото събрание не е посочен срок на неговото действие. Поради заложената периодичност не може да се приеме, че отделното плащане има самостоятелен, инцидентен характер. Периодичността предполага продължителност на изпълнението, като за сравнително кратък период (по-малко от година) при изплащане на възнаграждение в размер на 1 000,00 лв. месечно ще бъде достигнат заложеният в закона праг от 10 000,00 лв.
Поради това се прави извод, че плащанията са свързани помежду си, тъй като произтичат от общо основание - решението на общото събрание на съдружниците, и попадат в приложното поле на ЗОПБ. Следователно всяко от ежемесечните възнаграждения за положен личен труд подлежи на изплащане чрез превод или внасяне по платежна сметка.
Извод: Ежемесечните възнаграждения за положен личен труд, определени с решение на общото събрание, представляват свързани помежду си платежни операции на едно и също основание с обща стойност, достигаща и надвишаваща 10 000 лв., поради което всяко отделно плащане следва да се извършва по платежна сметка, а не в брой.
Посочва се, че становището е изготвено въз основа на изложената във запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
