Изх. № 20-00-57/19.02. 2015 г.
ЗКПО - чл. 204, т. 2
ЗКПО - чл. 205
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 20-00-57/.....2015 г. относно прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
"Е" ЕООД е местно юридическо лице, което осигурява на персонала си социални придобивки под формата на ваучери за подаръци. Издателят на ваучерите за подаръци предлага същите да се заменят с предплатена карта за пазаруване Compliments. Всеки служител ще получи еднократно пластика (карта за пазаруване), по която работодателят превежда ежемесечно електронни пари. Аналогично на ваучерите за подаръци, с картата се пазарува в търговските обекти и също така сумата от картата не може да се тегли в брой, а се ползва само за пазаруване.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
Може ли да се третират като социални разходи, предоставени в натура, така описаните електронни карти за пазаруванеComplimentsи евентуално може ли дружеството да замени хартиените ваучери за подарък със същата електронна карта?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Разходите за ваучери за храна са включени изрично в чл. 204, т. 2, буква "б" от ЗКПО като социални разходи, предоставени в натура, които са освободени от облагане при условията на чл. 209 от същия закон. За разлика от ваучерите за храна, за друг вид ваучери (например ваучерите за подаръци) не съществува специална норма. Ето защо облагането на тези разходи следва да се прилага предвид общите разпоредби на данъчния закон, да се изследват критериите за определянето им като социални разходи, предоставени в натура.
При условие, че по отношение на разходи за ваучери за подаръци са изпълнени изискванията постановени с § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО, достъпни са за всички заети в предприятието (работодател) и същите се използват за задоволяване на социални, битови и културни потребности като придобиване на подаръци (напр. - книги, украшения, различни предмети за лични нужди и други подобни), без да е извършено възстановяване на парични суми под каквато и да е форма от работодателя, са налице натурални взаимоотношения между предприятието и служителите/наетите лица. Доказването на тези натурални взаимоотношения трябва да се документира по ред, определен от предприятието. Така ваучерите за подаръци, предоставени съобразно изискванията на ЗКПО, са облагаеми с данък върху разходите в размер на 10%. Съгласно чл. 212 от ЗКПО данъчната основа за определяне на данъка върху разходите по чл. 204, т. 2 са начислените социални разходи, предоставени в натура, намалени с приходите, свързани с тези разходи, за календарната година.
Що се отнася до това дали електронните карти отговарят на изискването социалните разходи да са предоставени в натура, без парични взаимоотношения между работодателя и неговите служители, отговор на този въпрос е даден с писмо изх. № 24-34-45 от 29.11.2013 г. на ЦУ на НАП до "ИБ" АД:
"По отношение на електронните карти предвид същността им на парични средства по смисъла на чл. 76, ал. 2 и § 1, т. 30 от ДР на Закона за платежните услуги и платежни системи (ЗПУПС), предоставената по този начин социална придобивка не попада в хипотезата на чл. 204, т. 2 от ЗКПО, а е приложим чл. 205 от същия закон.". Според чл. 205 от ЗКПО социалните разходи, които не са предоставени в натура, представляващи доход на физическо лице, се облагат при условията и по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
В "Е" ЕООД, местно юридическо лице, на персонала се предоставят социални придобивки под формата на ваучери за подаръци. Издателят на ваучерите предлага те да бъдат заменени с предплатена карта за пазаруване Compliments. Всеки служител ще получи еднократно пластика (карта за пазаруване), по която работодателят ежемесечно превежда електронни пари. Аналогично на ваучерите за подаръци, с картата се пазарува в търговски обекти, като сумата по картата не може да се тегли в брой, а се използва само за пазаруване.
Във връзка с това са поставени следните въпроси:
Въпрос: Може ли да се третират като социални разходи, предоставени в натура, така описаните електронни карти за пазаруване Compliments и евентуално може ли дружеството да замени хартиените ваучери за подарък със същата електронна карта?
Разходите за ваучери за храна са изрично включени в чл. 204, т. 2, буква "б" от ЗКПО като социални разходи, предоставени в натура, които са освободени от облагане при условията на чл. 209 от същия закон. За разлика от ваучерите за храна, за други видове ваучери, например ваучери за подаръци, не съществува специална норма. Поради това облагането на тези разходи се определя по общите разпоредби на данъчния закон, като се изследват критериите за определянето им като социални разходи, предоставени в натура.
При условие, че за разходите за ваучери за подаръци са изпълнени изискванията на § 1, т. 34 от допълнителните разпоредби на ЗКПО, че са достъпни за всички заети в предприятието (работодател) и се използват за задоволяване на социални, битови и културни потребности чрез придобиване на подаръци (например книги, украшения, различни предмети за лични нужди и други подобни), без да е извършено възстановяване на парични суми под каквато и да е форма от работодателя, са налице натурални взаимоотношения между предприятието и служителите/наетите лица. Доказването на тези натурални взаимоотношения следва да се документира по ред, определен от предприятието.
При тези условия ваучерите за подаръци, предоставени съобразно изискванията на ЗКПО, се облагат с данък върху разходите в размер на 10%. Съгласно чл. 212 от ЗКПО данъчната основа за определяне на данъка върху разходите по чл. 204, т. 2 са начислените социални разходи, предоставени в натура, намалени с приходите, свързани с тези разходи, за календарната година.
Извод: Ваучерите за подаръци, при изпълнение на изискванията на § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО и при наличие на натурални взаимоотношения, представляват социални разходи, предоставени в натура и се облагат с 10% данък върху разходите по чл. 204, т. 2 във връзка с чл. 212 от ЗКПО.
Относно това дали електронните карти отговарят на изискването социалните разходи да са предоставени в натура, без парични взаимоотношения между работодателя и неговите служители, се препраща към писмо изх. № 24-34-45 от 29.11.2013 г. на ЦУ на НАП до "ИБ" АД, в което е посочено следното:
"По отношение на електронните карти, предвид същността им на парични средства по смисъла на чл. 76, ал. 2 и § 1, т. 30 от допълнителните разпоредби на Закона за платежните услуги и платежни системи (ЗПУПС), предоставената по този начин социална придобивка не попада в хипотезата на чл. 204, т. 2 от ЗКПО, а е приложим чл. 205 от същия закон."
Съгласно чл. 205 от ЗКПО социалните разходи, които не са предоставени в натура и представляват доход на физическо лице, се облагат при условията и по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
Извод: Електронните карти за пазаруване, поради квалификацията им като парични средства по ЗПУПС, не представляват социални разходи, предоставени в натура по смисъла на чл. 204, т. 2 от ЗКПО, а попадат в обхвата на чл. 205 от ЗКПО и подлежат на облагане по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
Настоящото становище е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прилага разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Отговорът относно третирането на електронните карти като социални разходи, предоставени в натура, е принципен и е валиден само при съвпадение на реално установената фактическа обстановка с описаната в запитването.
