ОТНОСНО:Облагане на социални разходи по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ... е постъпило запитване с вх. № 96-00-118#1/13.05.2022 г.
Не е представена фактическа обстановка.
Поставен е следният въпрос:
Има ли право собственик и управител, работещ в дружеството по договор за управление и контрол, да получава ваучери за храна в размер до законово необлагаемия минимум, както служителите?
С оглед действащото законодателство, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО с данък върху разходите се облагат документално обоснованите социални разходи, предоставени в натура на работници, служители и лицата по договор за управление и контрол (наети лица). Социалните разходи, предоставени в натура, включват и разходите за ваучери за храна.
За целите на данъчното облагане в § 1, т. 34 от допълнителните разпоредби (ДР) на ЗКПО е дадена дефиниция за социални разходи, предоставени в натура. Социални разходи, предоставени в натура, са отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от Кодекса на труда (КТ) и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол (ДУК). Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и лицата по изречение второ са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.
Правата на работниците и служителите, назначени по трудови правоотношения, и задълженията на работодателите във връзка със създаването и изпълнението на социалната програма на предприятията, са уредени в Глава четиринадесета на КТ "Социално-битово и културно обслужване в предприятието".
Данъчното облагане на социалните придобивки, предоставяни по реда на КТ на работниците и служителите, е регламентирано в Глава четвърта на ЗКПО "Данък върху разходите на ЗКПО".
При сравнение на нормите в КТ и ЗКПО е видно, че в определението за социални придобивки, предоставени в натура, дадено в данъчния закон, са персонализирани правоимащите лица и е разширен техният обхват. Освен посочените в КТ работници и служители, са посочени и лицата, наети по ДУК.
Правната регламентация на управлението и представителството на еднолично дружество с ограничена отговорност (ЕООД) се съдържа в чл. 147 от Търговския закон (ТЗ). Съгласно чл. 147, ал. 1 от ТЗ едноличният собственик на капитала управлява и представлява дружеството лично или чрез определен от него управител. Отношенията между управителя и дружеството се уреждат с договор за възлагане на управлението, който се сключва в писмена форма съгласно чл. 147, ал. 3 от посочения закон. При учредяване на ЕООД едноличният собственик взема решение за управлението и начина на представителство на дружеството. Решението се предоставя за вписване в търговския регистър съгласно изискванията на чл. 119, ал. 1, т. 2 от ТЗ. Когато е взето решение собственикът сам да управлява дружеството, това означава, че той, в качеството си на едноличен собственик на капитала, възлага изпълнението на задължението да управлява и представлява дружеството в качеството си на физическо лице.
Предоставянето на социални придобивки в натура е свързано със спазването на редица изисквания в данъчния закон. Едно от тях е придобивките да се предоставят на всички правоимащи лица по ясни критерии, на една и съща база и в еднакъв размер, т.е. те да са общодостъпни по право за наетите лица.
От значение за освобождаване от данъчно облагане на разходите за ваучери за храна е изпълнението на условията посочени в чл. 209, ал. 1, т. 1 - т. 3 от ЗКПО.
В заключение, на основание изложеното дотук, данъчният закон изисква лицето, което не е назначено по трудово правоотношение, да е наето по договор за управление и контрол. Законът не конкретизира дали това лице е необходимо да е собственикът или да е различно от собственика на ЕООД.
При спазване на изискванията на ТЗ за определяне на едно физическо лице - собственик на дружество, като наето по договор за управление и контрол, и при изпълнение на правилата, дефинирани от данъчния закон, собственикът и управител на ЕООД има право на ваучери за храна до законово установения размер, така както имат права наетите по трудови отношения работници и служители.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Не е представена фактическа обстановка.
Въпрос: Има ли право собственик и управител, работещ в дружеството по договор за управление и контрол, да получава ваучери за храна в размер до законово необлагаемия минимум, както служителите?
Съгласно чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО с данък върху разходите се облагат документално обоснованите социални разходи, предоставени в натура на работници, служители и лицата по договор за управление и контрол (наети лица). Социалните разходи, предоставени в натура, включват и разходите за ваучери за храна.
За целите на данъчното облагане в § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО е дадена дефиниция за социални разходи, предоставени в натура. Социални разходи, предоставени в натура, са отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от КТ и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и лицата по изречение второ са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.
Правата на работниците и служителите, назначени по трудови правоотношения, и задълженията на работодателите във връзка със създаването и изпълнението на социалната програма на предприятията, са уредени в глава четиринадесета на КТ "Социално-битово и културно обслужване в предприятието". Данъчното облагане на социалните придобивки, предоставяни по реда на КТ на работниците и служителите, е регламентирано в глава четвърта на ЗКПО "Данък върху разходите".
При сравнение на нормите в КТ и ЗКПО е видно, че в определението за социални придобивки, предоставени в натура, дадено в данъчния закон, са персонализирани правоимащите лица и е разширен техният обхват. Освен посочените в КТ работници и служители, са посочени и лицата, наети по договор за управление и контрол.
Правната регламентация на управлението и представителството на еднолично дружество с ограничена отговорност (ЕООД) се съдържа в чл. 147 от ТЗ. Съгласно чл. 147, ал. 1 от ТЗ едноличният собственик на капитала управлява и представлява дружеството лично или чрез определен от него управител. Отношенията между управителя и дружеството се уреждат с договор за възлагане на управлението, който се сключва в писмена форма съгласно чл. 147, ал. 3 от ТЗ.
При учредяване на ЕООД едноличният собственик взема решение за управлението и начина на представителство на дружеството. Решението се предоставя за вписване в търговския регистър съгласно изискванията на чл. 119, ал. 1, т. 2 от ТЗ. Когато е взето решение собственикът сам да управлява дружеството, това означава, че той, в качеството си на едноличен собственик на капитала, възлага изпълнението на задължението да управлява и представлява дружеството в качеството си на физическо лице.
Предоставянето на социални придобивки в натура е свързано със спазването на редица изисквания в данъчния закон. Едно от тях е придобивките да се предоставят на всички правоимащи лица по ясни критерии, на една и съща база и в еднакъв размер, т.е. те да са общодостъпни по право за наетите лица.
От значение за освобождаване от данъчно облагане на разходите за ваучери за храна е изпълнението на условията, посочени в чл. 209, ал. 1, т. 1 - т. 3 от ЗКПО.
В заключение, на основание изложеното, данъчният закон изисква лицето, което не е назначено по трудово правоотношение, да е наето по договор за управление и контрол. Законът не конкретизира дали това лице е необходимо да е собственикът или да е различно от собственика на ЕООД. При спазване на изискванията на ТЗ за определяне на едно физическо лице - собственик на дружество, като наето по договор за управление и контрол, и при изпълнение на правилата, дефинирани от данъчния закон, собственикът и управител на ЕООД има право на ваучери за храна до законово установения размер, така както имат права наетите по трудови отношения работници и служители.
Извод: Собственик и управител на ЕООД, който е нает в дружеството по договор за управление и контрол и при спазване на изискванията на ТЗ и ЗКПО, има право да получава ваучери за храна до законово необлагаемия минимум, при условията и по реда, приложими за работниците и служителите.
Настоящото становище е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се ползва защитата по чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
