ОТНОСНО:Прилагане наразпоредбите на Закона за здравното осигуряване (ЗЗО)
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ...... постъпи Ваше запитване с вх. № 94-00-60/12.04.2023 г.
Излагате следната фактическа обстановка:
Дъщеря Ви А.Б. с ЛНЧ ...... е с постоянно пребиваване в България и е ученичка в 12 клас в гр. К. На 22.12.2022 г. навършва 18 години и от тогава възниква проблем със здравноосигурителния й статус. Тя е "извън системата на здравно осигуряване в Р България", макар че от години е била с непрекъснати здравноосигурителни права.
Живеете в България от 2007 г. и имате статут на местно лице. Дъщеря Ви А.Б. е с двойно гражданство (Великобритания и Нова Зеландия), а Вие притежавате британско гражданство.
Задавате следния въпрос:
Какви действия следва да предприемете за включване на дъщеря Ви в системата на здравното осигуряване и за възстановяване на здравноосигурителните й права?
С оглед изложената фактическа обстановка и действащото осигурително законодателство изразявам следното становище:
Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), е определен в чл. 33 от ЗЗО.
Лица, които не са български граждани, са задължително осигурени в НЗОК при наличие на определени условия, регламентирани в същия закон.
Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО задължително осигурени в НЗОК са чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна.
В чл. 34, ал. 1, т. 2 от ЗЗО е указано, че задължението за осигуряването на лицата по чл. 33, ал. 1, т. 3 възниква от датата на получаването на разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България.
След присъединяването на Република България към Европейския съюз (ЕС) на 01.01.2007 г. страната ни прилага европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите членки. Понастоящем действащи са координационни правила въведени, с Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) № 883/2004) и Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) № 987/2009).
На основание чл. 33, ал. 1, т. 6 от ЗЗО задължително осигурени в НЗОК са и лицата, за които се прилага законодателството на Република България съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност.
По силата на чл. 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 този регламент се прилага към граждани на държава членка, лица без гражданство и бежанци, които пребивават в държава членка, които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави членки, както и към членовете на техните семейства и към преживелите ги лица.
По отношение на неактивните лица, приложимата спрямо тях система за социална сигурност се определя в зависимост от държавата, в която пребивават по смисъла на чл. 1(й) от Регламент (ЕО) № 883/2004 (основание чл. 11(3)(д) от същия регламент).
Съгласно чл. 40, ал. 3, т. 1 от ЗЗО лицата до 18-годишна възраст и след навършване на тази възраст, ако учат редовно - до завършване на средно образование, но не по-късно от навършване на 22-годишна възраст се осигуряват за сметка на държавния бюджет, освен ако не са осигурени по реда на ал. 1.
За задължително осигурените лица в НЗОК, с изключение на лицата до 18-годишна възраст и лицата по чл. 40, ал. 5, от възникване на задължението им за здравно осигуряване се подават ежемесечно данни в НАП по ред, определен с наредба на министъра на финансите (чл. 39, ал. 1 от ЗЗО). Редът, по който се подават данните по чл. 39, ал. 1 от ЗЗО, е регламентиран в Наредба № Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредба № Н-13/17.12.2019 г.).
На основание на чл. 4, ал. 2, т. 1 от Наредба № Н-13/17.12.2019г., за лицата от 18- до 22-годишна възраст, които учат редовно до завършване на средното образование, училищата подават декларация образец № 3 "Данни за здравно осигуряване на лицата, осигурени от държавния бюджет", приложение № 2 към чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. Декларация образец № 3 се подава в компетентната териториална дирекция на НАП до 20 дни след края на месеца, за който се отнасят данните.
Съгласно чл. 39, ал. 7 от ЗЗО здравноосигурителният статус, необходим за упражняване на здравноосигурителните права на лицата по чл. 33, се формира въз основа на данните за здравно осигуряване от заявления и декларации по този закон, вписвания в официални публични регистри, писмени доказателства, предоставени от лицата, и внесените или дължимите здравноосигурителни вноски.
Видно от цитираните разпоредби дъщеря Ви А.Б. попада в кръга на задължително осигурените в НЗОК лица и за нея се дължат здравноосигурителни вноски по реда на ЗЗО. За да бъде включена в системата на здравно осигуряване в България е необходимо да представите в ТД/офис на НАП документ, с който й е разрешено постоянно пребиваване в Република България, издаден от органите на Министерството на вътрешните работи. След отразяване на документа в информационната система на НАП и данните по декларация образец № 3, които училището подава за нея, ще се коригира здравноосигурителният й статус и тя ще бъде с непрекъснати здравноосигурителни права.
В заключение Ви уведомявам, че на основание чл. 102, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) подаването на декларации, документи или данни по електронен път се извършва от субекта или от негов представител с квалифициран електронен подпис (КЕП).
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Излагате следната фактическа обстановка: дъщеря Ви А.Б. с ЛНЧ ... е с постоянно пребиваване в България и е ученичка в 12 клас в гр. К. На 22.12.2022 г. навършва 18 години и от този момент възниква проблем със здравноосигурителния й статус. Тя е "извън системата на здравно осигуряване в Р България", въпреки че от години е била с непрекъснати здравноосигурителни права. Живеете в България от 2007 г. и имате статут на местно лице. Дъщеря Ви А.Б. е с двойно гражданство - Великобритания и Нова Зеландия, а Вие притежавате британско гражданство.
Въпрос: Какви действия следва да предприемете за включване на дъщеря Ви в системата на здравното осигуряване и за възстановяване на здравноосигурителните й права?
Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), е определен в чл. 33 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО. Лица, които не са български граждани, са задължително осигурени в НЗОК при наличие на определени условия, регламентирани в същия закон.
Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО задължително осигурени в НЗОК са чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна.
В чл. 34, ал. 1, т. 2 от ЗЗО е указано, че задължението за осигуряването на лицата по чл. 33, ал. 1, т. 3 възниква от датата на получаването на разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България.
След присъединяването на Република България към Европейския съюз на 01.01.2007 г. страната прилага европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите членки. Понастоящем действат координационните правила, въведени с Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004.
На основание чл. 33, ал. 1, т. 6 от ЗЗО задължително осигурени в НЗОК са и лицата, за които се прилага законодателството на Република България съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност.
По силата на чл. 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 този регламент се прилага към граждани на държава членка, лица без гражданство и бежанци, които пребивават в държава членка, които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави членки, както и към членовете на техните семейства и към преживелите ги лица.
По отношение на неактивните лица приложимата спрямо тях система за социална сигурност се определя в зависимост от държавата, в която пребивават по смисъла на чл. 1(й) от Регламент (ЕО) № 883/2004, на основание чл. 11(3)(д) от същия регламент.
Съгласно чл. 40, ал. 3, т. 1 от ЗЗО лицата до 18-годишна възраст и след навършване на тази възраст, ако учат редовно - до завършване на средно образование, но не по-късно от навършване на 22-годишна възраст, се осигуряват за сметка на държавния бюджет, освен ако не са осигурени по реда на ал. 1.
За задължително осигурените лица в НЗОК, с изключение на лицата до 18-годишна възраст и лицата по чл. 40, ал. 5, от възникване на задължението им за здравно осигуряване се подават ежемесечно данни в НАП по ред, определен с наредба на министъра на финансите - чл. 39, ал. 1 от ЗЗО.
Редът за подаване на данните по чл. 39, ал. 1 от ЗЗО е регламентиран в Наредба № Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.
На основание чл. 4, ал. 2, т. 1 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. за лицата от 18- до 22-годишна възраст, които учат редовно до завършване на средното образование, училищата подават декларация образец № 3 "Данни за здравно осигуряване на лицата, осигурени от държавния бюджет", приложение № 2 към чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. Декларация образец № 3 се подава в компетентната териториална дирекция на НАП до 20 дни след края на месеца, за който се отнасят данните.
Съгласно чл. 39, ал. 7 от ЗЗО здравноосигурителният статус, необходим за упражняване на здравноосигурителните права на лицата по чл. 33, се формира въз основа на данните за здравно осигуряване от заявления и декларации по този закон, вписвания в официални публични регистри, писмени доказателства, предоставени от лицата, и внесените или дължимите здравноосигурителни вноски.
Въз основа на цитираните разпоредби се приема, че дъщеря Ви А.Б. попада в кръга на задължително осигурените в НЗОК лица и за нея се дължат здравноосигурителни вноски по реда на ЗЗО.
За да бъде включена в системата на здравното осигуряване в България, е необходимо да представите в териториална дирекция/офис на НАП документ, с който й е разрешено постоянно пребиваване в Република България, издаден от органите на Министерството на вътрешните работи. След отразяване на документа в информационната система на НАП и на данните по декларация образец № 3, които училището подава за нея, ще се коригира здравноосигурителният й статус и тя ще бъде с непрекъснати здравноосигурителни права.
Извод: Дъщеря Ви А.Б. е задължително осигурена в НЗОК по реда на ЗЗО и за възстановяване и поддържане на непрекъснати здравноосигурителни права е необходимо представяне в НАП на документ за разрешено постоянно пребиваване, след което, заедно с данните по декларация образец № 3, подадени от училището, здравноосигурителният й статус ще бъде коригиран.
На основание чл. 102, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс подаването на декларации, документи или данни по електронен път се извършва от субекта или от негов представител с квалифициран електронен подпис.
Становището е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се ползвате от разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Правните изводи в становището са валидни само при фактическата обстановка, описана в запитването, и не могат да бъдат противопоставяни на органите по приходите при установяване на различни факти в производство по ДОПК.
