Изх. №23-29-57#1/02.12.2022 г.
ЗКПО - чл. 10
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" е постъпило писмено запитване, прието с вх. №23-29-57/.....2022 г. във връзка с прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството е застраховател по смисъла на Кодекса за застраховане (КЗ), съответно има лиценз за извършване на застраховане по застраховка "Злополука" и застраховка "Заболяване". Осъществявайки дейността по медицинска застраховка "Заболяване" служителите на дружеството изискват от застрахованите лица, предявили застрахователна претенция за ползвани здравни услуги и стоки, да предоставят финансови документи (фактура и касов бон), въз основа на които им възстановяват направените от тях разходи до договорен лимит.
В запитването се твърди, че дружеството разполага с информация, че застрахователни дружества изплащат на своите клиенти парични суми за ползвани от тях здравни услуги в рамките на договорен годишен лимит, без предоставяне на финансови документи от застрахованите лица. Тази практика е разписана в Общите условия на застрахователното дружество.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Законово допустимо ли е застраховател да обезщетява своите клиенти за направените от тях парични разходи за ползвани здравни услуги без представени финансови документи (фактура, фискален бон или друг разходооправдателен документ), а само чрез предвидена в Общите условия на застрахователя такава възможност и договорен лимит, без да е ясно каква сума е заплатило застрахованото лице на лечебното заведение?
2. Признават ли се за данъчни цели направените от застрахователя разходи, без представени първични счетоводни документи от застрахованото лице?
Описаните обстоятелства са непълни и неясни, не са идентифицирани лицата, прилагащи посочената практика, поради което и предвид относимата нормативна уредба изразявам принципно становище:
По първи въпрос от запитването:
Организацията на дейността по уреждане на застрахователни претенции, в т.ч. вътрешни правила, завеждане на застрахователни претенции, доказателства и пр., в частност доколко е законосъобразно застраховател да обезщети клиентите си за ползвани здравни услуги без представени финансови документи, касае дейността на застрахователите и е извън компетентността на НАП.
Според разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Закона за Комисията за финансов надзор (ЗКФН)комисията е специализиран държавен орган за регулиране и надзор върху дейността на лицата по чл. 1, ал. 2 - "поднадзорни лица".
Компетентният орган по поставения въпрос е Комисията за финансов надзор, която на основание чл. 1, ал. 2, т. 2 от ЗКФН контролира дейността на застрахователите.
По втори въпрос от запитването:
През годините "ХУ ЗАД" АД нееднократно е отправяло запитвания относно изплащане на застрахователни обезщетения по застраховки "Заболяване" на базата на документи (първични счетоводни документи, придружени с документ за плащане). В отговор дирекция ОДОП ..... поддържа тезата, че наличието на документална обоснованост чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч), отразяващ вярно стопанската операция (аргумент чл. 10, ал. 1 от ЗКПО), е задължително условие, за да бъде признат за данъчни цели разход за изплатени обезщетения.
Според представената фактическа обстановка, случаят касае разходи за изплатени обезщетения на база представени документи за извършени от застрахованите лица разходи за медицински услуги. Изискванията за документална обоснованост по смисъла на чл. 10 от ЗКПО относно посочените документи, ще бъдат изпълнени, ако документите отговарят на изискванията на ЗСч, което е предпоставка разходите да бъдат данъчно признати.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК),се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" е постъпило писмено запитване във връзка с прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
Изложена е следната фактическа обстановка:
Дружеството е застраховател по смисъла на Кодекса за застраховане (КЗ) и притежава лиценз за извършване на застраховане по застраховка "Злополука" и застраховка "Заболяване". При осъществяване на дейността по медицинска застраховка "Заболяване" служителите на дружеството изискват от застрахованите лица, които предявяват застрахователна претенция за ползвани здравни услуги и стоки, да предоставят финансови документи (фактура и касов бон). Въз основа на тези документи дружеството възстановява на застрахованите лица направените от тях разходи до договорен лимит.
В запитването се твърди, че дружеството разполага с информация за практика на застрахователни дружества да изплащат на своите клиенти парични суми за ползвани от тях здравни услуги в рамките на договорен годишен лимит, без застрахованите лица да предоставят финансови документи. Тази практика е разписана в Общите условия на съответното застрахователно дружество.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
Въпрос 1: Законово допустимо ли е застраховател да обезщетява своите клиенти за направените от тях парични разходи за ползвани здравни услуги без представени финансови документи (фактура, фискален бон или друг разходооправдателен документ), а само чрез предвидена в Общите условия на застрахователя такава възможност и договорен лимит, без да е ясно каква сума е заплатило застрахованото лице на лечебното заведение?
Въпрос 2: Признават ли се за данъчни цели направените от застрахователя разходи, без представени първични счетоводни документи от застрахованото лице?
Описаните обстоятелства са определени като непълни и неясни, като не са идентифицирани лицата, прилагащи посочената практика. С оглед на това и на относимата нормативна уредба е изразено принципно становище.
По първи въпрос
Организацията на дейността по уреждане на застрахователни претенции, включително вътрешни правила, завеждане на застрахователни претенции, доказателства и др., както и въпросът доколко е законосъобразно застраховател да обезщетява клиентите си за ползвани здравни услуги без представени финансови документи, се отнася до дейността на застрахователите и е извън компетентността на Националната агенция за приходите.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Закона за Комисията за финансов надзор (ЗКФН) Комисията за финансов надзор е специализиран държавен орган за регулиране и надзор върху дейността на лицата по чл. 1, ал. 2 - "поднадзорни лица". На основание чл. 1, ал. 2, т. 2 от ЗКФН Комисията за финансов надзор контролира дейността на застрахователите.
Извод: Компетентният орган по въпроса за законосъобразността на обезщетяване на клиенти без представени финансови документи е Комисията за финансов надзор, а не НАП.
По втори въпрос
Посочва се, че през годините "ХУ ЗАД" АД нееднократно е отправяло запитвания относно изплащане на застрахователни обезщетения по застраховки "Заболяване" на базата на документи (първични счетоводни документи, придружени с документ за плащане).
В отговор дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" поддържа становището, че наличието на документална обоснованост чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч), който отразява вярно стопанската операция (аргумент от чл. 10, ал. 1 от ЗКПО), е задължително условие, за да бъде признат за данъчни цели разход за изплатени обезщетения.
Според представената фактическа обстановка, разглежданият случай се отнася до разходи за изплатени обезщетения на база представени документи за извършени от застрахованите лица разходи за медицински услуги. Изискванията за документална обоснованост по смисъла на чл. 10 от ЗКПО относно посочените документи ще бъдат изпълнени, ако тези документи отговарят на изискванията на ЗСч. Това е предпоставка разходите да бъдат данъчно признати.
Извод: Разходите за изплатени обезщетения се признават за данъчни цели, ако са документално обосновани с първични счетоводни документи по ЗСч, отразяващи вярно стопанската операция, съгласно чл. 10 от ЗКПО.
Заключителни бележки
Становището е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. Посочва се, че при производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), ако се установи фактическа обстановка, различна от описаната в запитването, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището има принципен характер и не поражда защитно действие по чл. 17, ал. 3 от ДОПК, ако при контролно производство се установят различни факти от изложените в запитването.
