Изх. № 24-35-28
Дата: 11.09.2017 год.
КСО, чл. 7, ал. 1;
КСО, чл. 7, ал. 2;
КСО, чл. 113, ал. 1;
КСО. чл. 158;
ДОПК, чл. 175, ал. 1;
ЗЗО, чл. 40, ал. 1, буква "в";
ЗЗО, чл. 39, ал. 6;
ЗЗО, чл. 109, ал. 1;
ЗЗО, чл. 109, ал. 2;
ЗЗО, чл. 109, ал. 3;
ЗЗО, чл. 109, ал. 4;
ЗНАП, чл. 23, т. 2;
ЗНАП, чл. 26, ал. 1;
ЗНАП, чл. 26, ал. 2, т. 2.
ОТНОСНО: прилагане на осигурителното законодателство
В Централно управление на Националната агенция за приходите (НАП) с вх. №24-35-28 от 2017 г. е постъпило Ваше запитване, в което са поставени следните въпроси:
1. Възможно ли е регионален представител на НАП да разпореди дължимите задължителни осигурителни вноски да се внасят след 29-о число на месеца, когато Районната здравноосигурителна каса (РЗОК) превежда одобрените суми на изпълнителите на медицинска помощ за извършената от тях дейност за предходния месец?
2. Във връзка с проверка на здравноосигурителния статус на физическите лица възможно ли е да има два сайта- един за цялото население и друг за оторизираните лица? Имат ли право здравните работници да използват втория сайт?
3. Счита ли се за здравноосигурено лице, което към датата на оказаната медицинска помощ е неосигурено, но на следващия ден внася дължимите здравноосигурителни вноски за периода, за който не е било осигурено?
Предвид действащата нормативна уредба изразявам следното становище:
1. Сроковете за внасяне на осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване са регламентирани в чл. 7, ал. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване(КСО).
Разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от КСО определя краен срок за внасяне на дължимите осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване за лицата по чл. 4, ал. 1 от КСО - 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът, без да има значение дали към тази дата за съответния месец е изплатен само аванс или цялото определено по договор възнаграждение, дали възнаграждението е само начислено, но не е изплатено или въобще не е начислено. Когато възнагражденията на тези лица не са начислени, осигурителни вноски се внасят върху дължимото възнаграждение, но върху не по-малко от минималния месечен осигурителен доход, определен по основната икономическа дейност на осигурителя, а за лицата, за които не се определят минимални осигурителни доходи по основни икономически дейности - върху не по-малко от минималната работна заплата.
Съгласно ал. 2 на чл. 7 от КСО върху допълнителни доходи от трудова дейност след срока по чл. 7, ал. 1 осигурителните вноски за месеца, през който е положен трудът, се внасят от осигурителите до 25-о число на месеца, следващ месеца на начисляването или изплащането на доходите. Тази разпоредба се прилага във всички случаи, при които на лицата са начислени или изплатени допълнителни доходи от трудова дейност - суми над уговореното трудово възнаграждение, напр. допълнително материално стимулиране, суми от средствата за социални разходи и др. след 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът. Когато се начисляват или изплащат допълнителни доходи от трудова дейност преди 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът, срокът за внасяне на дължимите осигурителни вноски е до 25-то число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът.
На основание чл. 158 от КСО и чл. 40, ал. 1, б. "в" отЗакона за здравното осигуряване(ЗЗО)осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване и здравно осигуряване се превеждат едновременно с осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване.
Задължението за заплащане на лихва е предвидено в нормата на чл. 175, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, съгласно която за неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължи лихва, в размер, определен в съответния закон - в случая чл. 113, ал. 1 от КСО и чл. 107 от ЗЗО.
Предвид изложеното и в отговор на първия Ви въпрос, не е в правомощията на длъжностно лице на НАП да разпорежда други срокове за внасяне на задължителните осигурителни вноски, тъй като същите са изрично регламентирани в съответните нормативни актове.
2. Съгласно чл. 39, ал. 6 от ЗЗО здравноосигурителният статус, необходим за упражняване на здравноосигурителните права, се формира въз основа на данните за здравно осигуряване от заявления и декларации по този закон, вписвания в официални публични регистри, писмени доказателства, предоставени от лицата, и внесените или дължимите здравноосигурителни вноски. Здравноосигурителният статус на лицата е динамична величина и се променя ежедневно.
Редът и начинът за осъществяване на взаимодействие между НАП и Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), във връзка с произтичащите от ЗЗО и ДОПК задължения за НАП по събирането на здравноосигурителни вноски, осъществяване на контрол по приходите на НЗОК и обмен на информация за осигурените лица и за размера на събраните от тях вноски, се определя в инструкция, която се издава на основание чл. 23, т. 2 от Закона за НАП и чл. 26, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от същия закон.
На основание чл. 8, ал. 1 от Инструкция № РД 16-39 от 01.11.2013 г. за взаимодействие между НАП и НЗОК НАП предоставя на НЗОК в срок до 3 работни дни преди края на календарния месец информация за здравното осигуряване на физическите лица, вписани в регистъра на НАП за предходния календарен месец.
Освен това, НАП предоставя на НЗОК обновена информация за здравното осигуряване на физическите лица, вписани в регистъра на НАП, при всяка актуализация (два пъти в седмицата) на структурираната информация за здравноосигурителния статус на физическите лица, която се извършва от НАП. Обновената информация се публикува на интернет страницата на НАП за проверка на здравноосигурителния статус на лицата и уеб-услуга (Web Services) за осъществяване на проверки за здравноосигурителния статус на лицата, достъпна от НЗОК и нейните договорни партньори. Уеб услугата на НАП се предоставя след получено официално писмо от НЗОК за договорните партньори на НЗОК, на които следва да се предостави достъп на информационните им системи за получаване на информация за здравноосигурителния статус на физическите лица - дали определено физическо лице е здравно осигурено или не е здравноосигурено. С други думи, НЗОК и оторизираните лица ползват уеб услугата на НАП.
3. Съгласно чл. 109, ал. 1 от ЗЗО здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват, в случай че лицата не са внесли повече от три дължими месечни здравноосигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ. Лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ. В сила от 28.12.2015 г. здравноосигурителните права на тези лицата се възстановяват, при условие че лицата заплатят всички дължими здравноосигурителни вноски през последните 60 месеца (чл. 109, ал. 2 от ЗЗО).
Здравноосигурителните права на лицата по ал. 1 на чл. 109 от ЗЗО се възстановяват от датата на заплащане на дължимите вноски, като сумите, платени за оказаната медицинска помощ, не се възстановяват (чл. 109, ал. 3 от ЗЗО).
Хипотезите на чл. 109, ал. 1-3 от ЗЗО са неприложими за лица, за които задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски е на работодателя или на друго лице (чл. 109, ал. 4 от ЗЗО).
Предвид горецитираните разпоредби, в случай, че към датата на оказаната му медицинска помощ лицето е с прекъснати здравноосигурителни права, се прилага изречение второ на чл. 109, ал. 1 от ЗЗО, т. е. следва да заплати оказаната медицинска помощ. От датата на внасяне на дължимите здравноосигурителни вноски за периодите, за които не е било осигурено, лицето ще възстанови здравноосигурителните си права, но сумите, платени за оказаната му медицинска помощ, не се възстановяват.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР:
/АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ/
ОТНОСНО: прилагане на осигурителното законодателство
В запитването са поставени следните въпроси:
Въпрос 1: Възможно ли е регионален представител на НАП да разпореди дължимите задължителни осигурителни вноски да се внасят след 29-о число на месеца, когато Районната здравноосигурителна каса (РЗОК) превежда одобрените суми на изпълнителите на медицинска помощ за извършената от тях дейност за предходния месец?
Въпрос 2: Във връзка с проверка на здравноосигурителния статус на физическите лица възможно ли е да има два сайта - един за цялото население и друг за оторизираните лица? Имат ли право здравните работници да използват втория сайт?
Въпрос 3: Счита ли се за здравноосигурено лице, което към датата на оказаната медицинска помощ е неосигурено, но на следващия ден внася дължимите здравноосигурителни вноски за периода, за който не е било осигурено?
1. Срокове за внасяне на задължителните осигурителни вноски
Сроковете за внасяне на осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване са уредени в чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Съгласно чл. 7, ал. 1 от КСО крайният срок за внасяне на дължимите осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване за лицата по чл. 4, ал. 1 от КСО е 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът. Няма значение дали към тази дата за съответния месец е изплатен само аванс или цялото договорено възнаграждение, дали възнаграждението е само начислено, но не е изплатено, или въобще не е начислено.
Когато възнагражденията на тези лица не са начислени, осигурителните вноски се внасят върху дължимото възнаграждение, но не по-малко от минималния месечен осигурителен доход, определен по основната икономическа дейност на осигурителя, а за лицата, за които не се определят минимални осигурителни доходи по основни икономически дейности - върху не по-малко от минималната работна заплата.
Съгласно чл. 7, ал. 2 от КСО върху допълнителни доходи от трудова дейност, възникнали след срока по чл. 7, ал. 1, осигурителните вноски за месеца, през който е положен трудът, се внасят от осигурителите до 25-о число на месеца, следващ месеца на начисляването или изплащането на тези доходи.
Тази разпоредба се прилага във всички случаи, при които на лицата са начислени или изплатени допълнителни доходи от трудова дейност - суми над уговореното трудово възнаграждение, например допълнително материално стимулиране, суми от средствата за социални разходи и др., след 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът.
Когато допълнителните доходи от трудова дейност се начисляват или изплащат преди 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът, срокът за внасяне на дължимите осигурителни вноски остава до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът.
На основание чл. 158 от КСО и чл. 40, ал. 1, б. "в" от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване и за здравно осигуряване се превеждат едновременно с осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване.
Задължението за заплащане на лихва е предвидено в чл. 175, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), съгласно който за неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължи лихва в размер, определен в съответния закон - в случая чл. 113, ал. 1 от КСО и чл. 107 от ЗЗО.
Предвид изложеното, по първия въпрос се приема, че не е в правомощията на длъжностно лице на НАП да разпорежда други срокове за внасяне на задължителните осигурителни вноски, тъй като сроковете са изрично регламентирани в съответните нормативни актове.
Извод: Регионален представител или друго длъжностно лице на НАП няма право да определя срокове за внасяне на задължителните осигурителни вноски, различни от установените в КСО и ЗЗО (25-о число на следващия месец), независимо от датата на превеждане на средствата от РЗОК.
2. Проверка на здравноосигурителния статус и достъп до информация
Съгласно чл. 39, ал. 6 от ЗЗО здравноосигурителният статус, необходим за упражняване на здравноосигурителните права, се формира въз основа на:
- данните за здравно осигуряване от заявления и декларации по ЗЗО;
- вписвания в официални публични регистри;
- писмени доказателства, предоставени от лицата;
- внесените или дължимите здравноосигурителни вноски.
Здравноосигурителният статус на лицата е динамична величина и се променя ежедневно.
Редът и начинът за взаимодействие между НАП и Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) във връзка със задълженията на НАП по ЗЗО и ДОПК за събиране на здравноосигурителни вноски, осъществяване на контрол по приходите на НЗОК и обмен на информация за осигурените лица и за размера на събраните от тях вноски се определя с инструкция, издадена на основание чл. 23, т. 2 от Закона за НАП (ЗНАП) и чл. 26, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от ЗНАП.
На основание чл. 8, ал. 1 от Инструкция № РД 16-39 от 01.11.2013 г. за взаимодействие между НАП и НЗОК НАП предоставя на НЗОК в срок до 3 работни дни преди края на календарния месец информация за здравното осигуряване на физическите лица, вписани в регистъра на НАП, за предходния календарен месец.
Освен това НАП предоставя на НЗОК обновена информация за здравното осигуряване на физическите лица, вписани в регистъра на НАП, при всяка актуализация (два пъти в седмицата) на структурираната информация за здравноосигурителния статус на физическите лица, която се извършва от НАП.
Обновената информация се публикува:
- на интернет страницата на НАП за проверка на здравноосигурителния статус на лицата;
- като уеб-услуга (Web Services) за осъществяване на проверки за здравноосигурителния статус на лицата, достъпна от НЗОК и нейните договорни партньори.
Уеб услугата на НАП се предоставя след получено официално писмо от НЗОК за договорните партньори на НЗОК, на които следва да се предостави достъп на информационните им системи за получаване на информация за здравноосигурителния статус на физическите лица - дали определено физическо лице е здравно осигурено или не е здравноосигурено.
Следователно НЗОК и оторизираните лица ползват уеб услугата на НАП.
Извод: Съществува публична интернет страница на НАП за проверка на здравноосигурителния статус и отделна уеб-услуга, достъпна за НЗОК и нейните договорни партньори (оторизирани лица). Здравните работници, когато са договорни партньори на НЗОК и са посочени в официално писмо от НЗОК до НАП, имат право да ползват уеб услугата като оторизирани лица.
3. Прекъсване и възстановяване на здравноосигурителни права
Съгласно чл. 109, ал. 1 от ЗЗО здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват, ако не са внесли повече от три дължими месечни здравноосигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ. Лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ.
В сила от 28.12.2015 г. здравноосигурителните права на тези лица се възстановяват, при условие че заплатят всички дължими здравноосигурителни вноски през последните 60 месеца - чл. 109, ал. 2 от ЗЗО.
Съгласно чл. 109, ал. 3 от ЗЗО здравноосигурителните права на лицата по ал. 1 се възстановяват от датата на заплащане на дължимите вноски, като сумите, платени за оказаната медицинска помощ, не се възстановяват.
Хипотезите на чл. 109, ал. 1 - 3 от ЗЗО са неприложими за лица, за които задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски е на работодателя или на друго лице - чл. 109, ал. 4 от ЗЗО.
Предвид тези разпоредби, ако към датата на оказаната медицинска помощ лицето е с прекъснати здравноосигурителни права, се прилага изречение второ на чл. 109, ал. 1 от ЗЗО, т.е. лицето следва да заплати оказаната медицинска помощ.
От датата на внасяне на дължимите здравноосигурителни вноски за периодите, за които не е било осигурено, лицето възстановява здравноосигурителните си права, но сумите, платени за оказаната му медицинска помощ, не се възстановяват.
Извод: Лице, което към датата на оказаната медицинска помощ е с прекъснати здравноосигурителни права, дължи заплащане на тази помощ, дори ако на следващия ден внесе всички дължими вноски. Здравноосигурителните права се възстановяват от датата на плащане на вноските, но сумите за вече оказаната медицинска помощ не се възстановяват.
