Изх. №20-00-373/26.09. 2017 г.
ЗКПО - чл. 204, ал. 1, т. 2
ЗКПО - чл. 205
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" е постъпило писмено запитване, прието с вх. №20-00-373/ ... 2017 г. във връзка с прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Ръководството на дружеството проучва възможността за предоставяне на служителите предплатена карта за пазаруване "Compliments Cards", издавани от дружество - доставчик. Предвижда се договорът между двете страни да съдържа клауза относно пазаруване в изрично именувани или категории обекти, чиито услуги и продукти задоволяват социално-битовите и културни нужди на служителите. Към момента, съгласно решение на Общото събрание на служителите в дружеството, служителите разполагат с точки, с които могат да заявят ваучери за храна и подаръци.
Същевременно съгласно чл. 76, ал. 2 от Закона за платежните услуги и платежните средства (ЗПУПС) във връзка с §1, т. 30 от Допълнителните разпоредби на същия закон, предплатени карти за пазаруване биха могли да бъдат определени като електронни пари и да компрометират изискването на §1, т. 34 от ДР на ЗКПО за липса на парични взаимоотношения.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Допустимо ли е третирането като социални разходи, предоставени в натура, на предплатените карти за пазаруване "Compliments Cards", доколкото същите по решение на Общото събрание на служителите в дружеството заменят социалната придобивка под формата на ваучери и предоставят възможност за пазаруване, подобно на ваучерите за храна и ваучерите за подаръци, без да е налице възможност за телене в брой и само и единствено с цел социално-битово и културно обслужване?
Предвид описаната фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
От определението за "социални разходи, предоставени в натура", дадено в т. 34 на §1 от ДР на ЗКПО, се извеждат критериите, които трябва да са изпълнени едновременно, за да могат определени социални придобивки да се третират по реда на чл, 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО.
Според §1, т. 34 от ДР на ЗКПО "социални разходи, предоставени в натура" са отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от Кодекса на труда (КТ) и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и лицата по изречение второ са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.
От цитираното определение следва да се разграничат две хипотези. Първата е свързана с това дали са налице социални разходи, а втората - ако са налице, дали са предоставени в натура.
Едно от изискванията за да са налице социални разходи, е социалните придобивки да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол (наети лица). За да се счита за достъпна дадена социална придобивка, тя трябва да е на разположение на всички наети лица, т.е. да може да се ползва по право от всички тях.
Друго условие, за да бъде определен даден разход като социален е социалните придобивки да бъдат предоставени по реда на чл. 293 от КТ или по ред и начин, определени от ръководството на предприятието. От тази формулировка става ясно, че за целите на ЗКПО са налице две равнопоставени възможности за предоставяне на социални придобивки.
При условие че разходите могат да бъдат определени като социални по смисъла на §1, т. 34 от ДР на ЗКПО, то обстоятелството дали са предоставени в натура или не, е определящо за тяхното данъчно третиране. Възможни са следните варианти:
- когато са предоставени в натура, подлежат на облагане с данък върху разходите съгласно чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО;
- когато не са предоставени в натура, прилага се разпоредбата на чл. 205 от ЗКПО, която предвижда, че социалните разходи, които не са предоставени в натура, представляващи доход на физическо лице, се облагат при условията и по реда на ЗДДФЛ.
По отношение на електронните карти ("Комплимент карти" или "Е-пари"), предвид същността им на парични средства по смисъла на чл. 76, ал. 2 и §1, т. 30 от ДР на ЗПУПС, считаме, че предоставената по този начин социална придобивка не попада в хипотезата на чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО, а е приложим чл. 205 от същия закон. В този случай, доколкото не са освободени от облагане по силата на закон, предоставените чрез електронни карти средства на служителите се включват в облагаемия доход от трудови правоотношения по чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ. По същество това становище е застъпено в писмо изх. №24-34-45/29.11.2013 г. на зам. изпълнителния директор на НАП (поместено в системата "Въпроси и отговори" на интернет страницата на агенцията).
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал. 3 от ДОПК.
В запитването се описва, че ръководството на дружеството проучва възможността да предоставя на служителите предплатени карти за пазаруване "Compliments Cards", издавани от дружество - доставчик. Предвижда се договорът между дружеството и доставчика да съдържа клауза за пазаруване в изрично посочени или в категории обекти, чиито услуги и продукти задоволяват социално-битовите и културни нужди на служителите.
Към момента, по решение на Общото събрание на служителите, служителите разполагат с точки, с които могат да заявяват ваучери за храна и ваучери за подаръци.
Посочва се, че съгласно чл. 76, ал. 2 от Закона за платежните услуги и платежните средства (ЗПУПС) във връзка с §1, т. 30 от Допълнителните разпоредби на същия закон, предплатените карти за пазаруване могат да бъдат определени като електронни пари и това би могло да компрометира изискването на §1, т. 34 от ДР на ЗКПО за липса на парични взаимоотношения.
Въпрос: Допустимо ли е третирането като социални разходи, предоставени в натура, на предплатените карти за пазаруване "Compliments Cards", доколкото същите по решение на Общото събрание на служителите в дружеството заменят социалната придобивка под формата на ваучери и предоставят възможност за пазаруване, подобно на ваучерите за храна и ваучерите за подаръци, без да е налице възможност за теглене в брой и само и единствено с цел социално-битово и културно обслужване?
Във връзка с фактическата обстановка, въпроса и относимата нормативна уредба по ЗКПО се излага следното становище.
Съгласно определението за "социални разходи, предоставени в натура" по §1, т. 34 от ДР на ЗКПО се извеждат критериите, които трябва да са изпълнени едновременно, за да могат определени социални придобивки да се третират по реда на чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО.
Според §1, т. 34 от ДР на ЗКПО "социални разходи, предоставени в натура" са отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от Кодекса на труда (КТ) и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и лицата по изречение второ са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.
От това определение следва да се разграничат две хипотези:
- дали са налице социални разходи;
- ако са налице, дали са предоставени в натура.
Едно от изискванията, за да са налице социални разходи, е социалните придобивки да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол (наети лица). За да се счита за достъпна дадена социална придобивка, тя трябва да е на разположение на всички наети лица, т.е. да може да се ползва по право от всички тях.
Друго условие, за да бъде определен даден разход като социален, е социалните придобивки да бъдат предоставени по реда на чл. 293 от КТ или по ред и начин, определени от ръководството на предприятието. От тази формулировка следва, че за целите на ЗКПО са налице две равнопоставени възможности за предоставяне на социални придобивки - по реда на чл. 293 от КТ или по ред и начин, определени от ръководството на предприятието.
При условие че разходите могат да бъдат определени като социални по смисъла на §1, т. 34 от ДР на ЗКПО, обстоятелството дали са предоставени в натура или не е определящо за тяхното данъчно третиране.
Възможни са следните варианти:
- когато са предоставени в натура, подлежат на облагане с данък върху разходите съгласно чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО;
- когато не са предоставени в натура, се прилага чл. 205 от ЗКПО, според който социалните разходи, които не са предоставени в натура, представляващи доход на физическо лице, се облагат при условията и по реда на ЗДДФЛ.
По отношение на електронните карти ("Комплимент карти" или "Е-пари"), предвид същността им на парични средства по смисъла на чл. 76, ал. 2 и §1, т. 30 от ДР на ЗПУПС, се приема, че предоставената по този начин социална придобивка не попада в хипотезата на чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО, а е приложим чл. 205 от същия закон.
В този случай, доколкото не са освободени от облагане по силата на закон, предоставените чрез електронни карти средства на служителите се включват в облагаемия доход от трудови правоотношения по чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ.
Посочва се, че по същество това становище е застъпено в писмо изх. №24-34-45/29.11.2013 г. на зам. изпълнителния директор на НАП, публикувано в системата "Въпроси и отговори" на интернет страницата на агенцията.
Извод: Предплатените карти за пазаруване "Compliments Cards", третирани като електронни пари по смисъла на чл. 76, ал. 2 и §1, т. 30 от ДР на ЗПУПС, не могат да се третират като социални разходи, предоставени в натура по чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО, а представляват социални разходи, които не са предоставени в натура по чл. 205 от ЗКПО и се облагат като доход от трудови правоотношения по чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ, освен ако не са освободени по силата на закон.
Накрая се уточнява, че становището е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището има принципен характер и не поражда защита по чл. 17, ал. 3 от ДОПК, ако при контролно производство се установи различна фактическа обстановка от описаната в запитването.
