ОТНОСНО:Прилагане на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ..... постъпи Ваше запитване с вх. № 55-0002-241/03.07.2025 г. относно прилагане на нормите на ЗКПО.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Фирмата има намерение да командирова работници в държава-членка на Европейския съюз. За работниците ще се изискат удостоверения А1.
Поставят въпрос:
Работниците имат ли право на дневни пари, при положение че нощуват в едно населено място и пътуват до месторабота в друго населено място с МПС, собственост на дружеството?
Изложената фактическа обстановка е непълна и поради това изразявам принципно становище:
За целите на данъчното облагане и признаване на счетоводни разходи за командировки се прилагат разпоредбите на ЗКПО и ЗДДФЛ. Правилата за признаване за данъчни цели на счетоводните разходи за пътуване и престой на физическите лица са регламентирани в разпоредбата на чл. 33 от ЗКПО. Законът предвижда две условия, които следва да са изпълнени едновременно:
1) пътуването и престоят да са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице, и
2) физическите лица, извършващи пътуването и престоят, да са в трудови правоотношения с данъчно задълженото лице или да са наети от него в рамките на извънтрудови правоотношения, включително управители, членове на управителни или контролни органи на данъчно задълженото лице.
Независимо че разпоредбата на чл. 33 от закона няма пряка обвързаност със съответните норми, регламентиращи командировките, за данъчни цели е задължително наличието на документи, които доказват, че пътуването и престоят са извършени във връзка с дейността на дружеството, заедно с останалите разходооправдателни документи. За доказване на фактическото извършване на разходите и връзката им с дейността на предприятието могат да послужат различни документи, с които се определят обектът и целта на пътуването.
Нормата на чл. 33 от ЗКПО не предвижда ограничения по отношение на размера на разходите за пътуване и престой, но с оглед регулацията по чл. 16 от същия закон, разходите следва да бъдат в рамките на обичайните пазарни нива за такъв тип разходи. При наличие на трудово правоотношение е приложима разпоредбата на чл. 121 от Кодекса на труда (КТ), която препраща към размерите на командировъчните пари, определени в Наредба за командировките в страната (НКС), Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ), респективно разпоредбата на чл. 121а, ал. 1, т. 1 от КТ, която препраща към Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги (НУРКИРСРПУ), същите се възприемат и за данъчни цели.
Обезщетенията при командировка се регламентирани в чл. 215 от КТ. Съгласно чл. 215, ал. 1 от КТ при командироване по чл. 121 от КТ работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет.
Заплащането на командировъчни пари при командироване и изпращане в рамките на предоставяне на услуги по чл. 121а от КТ е уредено в разпоредбите на чл. 215, ал. 2 от КТ, съгласно която при командироване по чл. 121а, ал. 1, т. 1 и при изпращане по чл. 121а, ал. 2, т. 1 от КТ работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни пари при условия, определени в НУРКИРСРПУ.
По отношение на квартирните пари следва да се има предвид, че в наредбата по чл. 121а, ал. 8 от КТ, с чл. 5 от НУРКИРСРПУ изрично се регламентира и възможността за изплащане на квартирни пари, ако страните се договорят за това. В тази връзка работодателят или предприятието, което осигурява временна работа има задължение да изплаща квартирни пари, ако те са договорени в споразумението или трудовия договор.
По отношение на дневните пари следва да се има предвид, че в чл. 121а от КТ и НУРКИРСРПУ не се използва термина "дневни командировъчни пари". Също така няма изрично регламентирано задължение работодателят да изплаща "дневни пари" на командирования или изпратения работник или служител по правилата на чл. 121а от КТ.
Документирането и отчитането на разходи за командировки следва да се извършват съгласно действащото законодателство. Документирането и условията за признаването им са уредени в Закона за счетоводството (ЗСч) и приложимите наредби за командироване на служители (Наредба за командировките в страната; Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина; Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги), както и при спазване на условията за документална обоснованост по реда на чл. 10 от ЗКПО т.е. счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция. Признаването на разходите за данъчни цели е в зависимост от наличието на легитимни разходооправдателни документи. За доказване на фактическото извършване на разходите и връзката им с дейността на предприятието могат да послужат документи, с които се определя обектът и целта на пътуването, специфични документи съобразно осъществяваната дейност. За международния въздушен транспорт счетоводен разход е документално обоснован, когато е документиран чрез първичен счетоводен документ и бордната карта от осъществения полет. Когато първичният счетоводен документ (протокол) се издава от лицето, извършващо продажбата от името и за сметка на превозвача, то се приема за издател на документа (чл. 10, ал. 5 от ЗКПО).
В запитването не сте посочили на какво основание и по какъв ред възнамерявате да изплащате дневни пари на работниците, които ще работят в едно населено място и ще нощуват в друго такова, поради което не може да се даде конкретен отговор. Следва да имате предвид и че становище относно прилагането на наредбите за командировки на работници и служители е от компетентността ва Министерство на труда и социалната политика.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Изложена е следната фактическа обстановка: дружеството има намерение да командирова работници в държава - членка на Европейския съюз. За работниците ще се изискат удостоверения А1.
Въпрос: Работниците имат ли право на дневни пари, при положение че нощуват в едно населено място и пътуват до месторабота в друго населено място с МПС, собственост на дружеството?
Посочено е, че фактическата обстановка е непълна, поради което се изразява принципно становище.
За целите на данъчното облагане и признаването на счетоводни разходи за командировки се прилагат разпоредбите на ЗКПО и ЗДДФЛ. Правилата за признаване за данъчни цели на счетоводните разходи за пътуване и престой на физическите лица са регламентирани в чл. 33 от ЗКПО.
Съгласно чл. 33 от ЗКПО законът предвижда две условия, които трябва да са изпълнени едновременно:
- пътуването и престоят да са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице, и
- физическите лица, извършващи пътуването и престоя, да са в трудови правоотношения с данъчно задълженото лице или да са наети от него в рамките на извънтрудови правоотношения, включително управители, членове на управителни или контролни органи на данъчно задълженото лице.
Посочва се, че независимо от липсата на пряка обвързаност на чл. 33 от ЗКПО със съответните норми, регламентиращи командировките, за данъчни цели е задължително наличието на документи, които доказват, че пътуването и престоят са извършени във връзка с дейността на дружеството, заедно с останалите разходооправдателни документи.
За доказване на фактическото извършване на разходите и връзката им с дейността на предприятието могат да послужат различни документи, с които се определят обектът и целта на пътуването.
Нормата на чл. 33 от ЗКПО не предвижда ограничения по отношение на размера на разходите за пътуване и престой, но с оглед регулацията по чл. 16 от ЗКПО разходите следва да бъдат в рамките на обичайните пазарни нива за такъв тип разходи.
При наличие на трудово правоотношение е приложима разпоредбата на чл. 121 от Кодекса на труда (КТ), която препраща към размерите на командировъчните пари, определени в:
- Наредба за командировките в страната (НКС),
- Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ),
- респективно разпоредбата на чл. 121а, ал. 1, т. 1 от КТ, която препраща към Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги (НУРКИРСРПУ).
Посочените размери и правила се възприемат и за данъчни цели.
Обезщетенията при командировка са регламентирани в чл. 215 от КТ. Съгласно чл. 215, ал. 1 от КТ при командироване по чл. 121 от КТ работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет.
Заплащането на командировъчни пари при командироване и изпращане в рамките на предоставяне на услуги по чл. 121а от КТ е уредено в чл. 215, ал. 2 от КТ, съгласно която при командироване по чл. 121а, ал. 1, т. 1 и при изпращане по чл. 121а, ал. 2, т. 1 от КТ работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни пари при условия, определени в НУРКИРСРПУ.
По отношение на квартирните пари се посочва, че в наредбата по чл. 121а, ал. 8 от КТ, с чл. 5 от НУРКИРСРПУ, изрично се регламентира възможността за изплащане на квартирни пари, ако страните се договорят за това. В тази връзка работодателят или предприятието, което осигурява временна работа, има задължение да изплаща квартирни пари, ако те са договорени в споразумението или трудовия договор.
По отношение на дневните пари се отбелязва, че в чл. 121а от КТ и в НУРКИРСРПУ не се използва терминът "дневни командировъчни пари". Също така няма изрично регламентирано задължение работодателят да изплаща "дневни пари" на командирования или изпратения работник или служител по правилата на чл. 121а от КТ.
Документирането и отчитането на разходи за командировки следва да се извършват съгласно действащото законодателство. Документирането и условията за признаването им са уредени в Закона за счетоводството (ЗСч) и приложимите наредби за командироване на служители (Наредба за командировките в страната; Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина; Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги), както и при спазване на условията за документална обоснованост по реда на чл. 10 от ЗКПО, т.е. счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция.
Признаването на разходите за данъчни цели е в зависимост от наличието на легитимни разходооправдателни документи. За доказване на фактическото извършване на разходите и връзката им с дейността на предприятието могат да послужат документи, с които се определя обектът и целта на пътуването, както и специфични документи съобразно осъществяваната дейност.
За международния въздушен транспорт счетоводен разход е документално обоснован, когато е документиран чрез първичен счетоводен документ и бордната карта от осъществения полет. Когато първичният счетоводен документ (протокол) се издава от лицето, извършващо продажбата от името и за сметка на превозвача, то се приема за издател на документа (чл. 10, ал. 5 от ЗКПО).
Посочва се, че в запитването не е уточнено на какво основание и по какъв ред се възнамерява да се изплащат дневни пари на работниците, които ще работят в едно населено място и ще нощуват в друго, поради което не може да се даде конкретен отговор на поставения въпрос.
Отбелязва се, че становище относно прилагането на наредбите за командировки на работници и служители е от компетентността на Министерството на труда и социалната политика.
Посочва се, че становището е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Поради непълнота на фактическата обстановка и липса на данни на какво основание и по какъв ред ще се изплащат дневни пари, не се дава конкретен отговор дали работниците имат право на дневни пари при описаните условия; изразено е само принципно становище относно данъчното третиране и документалната обоснованост на разходите за командировки.
