НАП: Корекция на ползван данъчен кредит при брак на продукция и активи, оценявани по средно претеглена стойност по ЗДДС

Изх. № 24-39-53

Дата: 03.06.2016 год.

ЗДДС, чл. 79, ал. 1;

ЗДДС, чл. 79, ал. 3;

ППЗДДС, чл. 66, ал. 1, т. 5;

ППЗДДС, чл. 66, ал. 1, т. 6.

ОТНОСНО: Прилагане разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Правилника за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС)

Във Ваше запитване, препратено по компетентност в ЦУ на НАП с вх. № 24-39-53/21.04.2016 г., е изложено следното:

В дейността си дружеството извършва брак на продукция и активи, изградени по стопански начин, като във връзка с прилагането на чл. 79, ал. 3 от ЗДДС е начислявало данък върху добавената стойност (ДДС) върху себестойността на готовата продукция, съответно изградените по стопански начин активи. Според дружеството, при калкулирането на себестойността на продукцията няма регламентиран подход, с който точно да бъде определен приспаднатият данъчен кредит от закупени суровини, материали и услуги от различни доставчици, вложени в производството. Освен това, в себестойността на продукцията се натрупват и разходи за заплати и осигуровки на персонала.

Разходите за суровини и материали, влагани в производството на продукция и собствени активи, се изписват от дружеството по средно-претеглена стойност.

Поставеният в запитването въпрос е следният:

Кои номера и дати на документи следва да се изпишат в протокола за начисляване на ДДС при брак на продукция и активи, изградени по стопански начин, предвид разпоредбата на чл. 66, ал. 1, т. 6 от ППЗДДС?

Предвид изложената фактическа обстановка, съобразявайки относимата нормативна уредба и на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище:

Съгласно чл. 79, ал. 3 от ЗДДС регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоките, както и при промяна на предназначението им, за което вече не е налице право на приспадане на данъчен кредит, начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит.

В тази връзка, следва да се направи уточнението, че в случаите, когато става въпрос за бракуване на произведена продукция, корекцията на основание чл. 79, ал. 3 от ЗДДС следва да се извърши само до размера на ползвания данъчен кредит за придобитите суровини, материали и др., вложени в продукцията и активите, които ще се бракуват.

На основание регламентираното с чл. 66, ал. 1, т. 5 и 6 от ППЗДДС корекциите по чл. 79, ал. 1 и 3 от ЗДДС се извършват чрез издаване на протокол, който трябва да съдържа размер на ползвания данъчен кредит, както и номер и дата на документ/и, по който/които е упражнено право на приспадане на данъчен кредит.

В зависимост от индивидуалната счетоводна политика, прилаганите счетоводни стандарти, организационната структура и дейността си всяко дружество създава индивидуална аналитичност на счетоводните сметки за точно, коректно и своевременно разпределяне на всички разходи за производството.

Съгласно Национален счетоводен стандарт 2 - Отчитане на стоково-материалните запаси, себестойността на продукцията се определя от стойността на употребените материали, разходите за преработка и другите разходи, свързани с производството на съответната продукция. С този счетоводен стандарт са разписани и методите за отписване на стоково-материалните запаси при тяхното потребление от предприятието. Стоково-материалните запаси се отписват по метода на конкретно определената стойност, когато тяхното потребление засяга конкретни партиди производства или клиенти. Когато няма условия за прилагане на метода на конкретно определената стойност, препоръчва се да бъде използван един от следните методи:

• първа входяща-първа изходяща (fifo) стойност или
• средно претеглена стойност, при който средно претеглената стойност за всяка единица стоково-материален запас се определя от сбора на средно претеглената стойност на наличните сходни стоково-материални запаси в началото на периода и стойността на сходните, закупени или произведени през периода стоково-материални запаси, който сбор се разделя на количеството на сходните стоково-материални запаси - носители на тези стойности. Средната стойност може да бъде изчислена на периодична основа или след всяко постъпление.

Предвид изложеното, при отписване на стоково-материални запаси по метода средно претеглена стойност за отчетния период, същите се отписват по усреднена стойност чрез изчисляване на една претеглена оценка на постъпилите стоково-материални запаси, което в определени случаи прави невъзможно да се конкретизира документа, с който материалите вложени в продукцията са закупени, още повече, че в производствения процес е възможно да има и полуфабрикати (деривати), които да се влагат повторно.

В този смисъл, в конкретния случай, ако предвид характера на дейността е практически невъзможно или прекомерно затруднително да се определи частта от суровините и материалите, вложени във продукцията и активите, които се бракуват, и предвид това, че същите се оценяват от дружеството по метода на средно претеглената стойност, то считам за допустимо корекцията на ползвания данъчен кредит да бъде определена на база средно-претеглена стойност на вложените суровини и материали. В тези случаи, считам за допустимо, в протокола по чл. 66 от ППЗДДС да не бъде посочван данъчният документ, по който е упражнено правото на приспадане на данъчен кредит.

зАМ. Изпълнителен Директор на НАП:

/ГАЛЯ ДИМИТРОВА/