Отчитане на продажби чрез електронен магазин при неприсъствени плащания с карти по Наредба Н-18/2006 г.

ОТНОСНО: Прилагане на разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Наредба Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства (ФУ) на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, извършващи продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18/2006 г.)

В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ....... постъпи Ваше запитване с вх. № 55-0002-285/03.10.2025 г. относно прилагане на разпоредбите на ЗДДС и Наредба № Н-18/2006 г.

Изложена е следната фактическа обстановка:

Дружеството има регистриран електронен магазин, като дейността е свързана с продажба на обучения и консултации. Клиенти на същия са предимно физически лица от различни населени места в България и в Европейския съюз. Дружеството има регистрация по чл. 97а от ЗДДС. Предстои закупуване на ФУ, както и сключване на договор с фирма "А" АД за приемане на неприсъствени плащания чрез виртуален ПОС в електронния магазин. Уточнява се в запитването, че електронният магазин ще приема единствено плащания през виртуален ПОС терминал, който няма да е свързан с фискалното устройство (продажбите ще се маркират ръчно на ФУ). Сочи се, че ФУ заводски е програмирано да приема седем вида плащания: в брой, чек, карта, ваучер, купон, в брой (EUR), като вид плащане "карта" приема единствено присъствено да се маркира карта.

Поставени са следните въпроси:

1. Как следва да се отчита дейността на електронния магазин? Следва ли дружеството да подава одиторски файл, при положение че възнамерява да използва ФУ?

2. Какъв вид плащане следва да се посочи, при положение че вид плащане "карта" не позволява да се ползва при неприсъствени плащания с карта?

3. След издаване на фискална касова бележка към неприсъствено плащане на виртуален ПОС дружеството задължено ли е да предоставя същата на клиентите си и по какъв начин?

Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки действащото данъчно законодателство, изразявам следното становище:

По първи въпрос:

Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба № Н-18/2006 г. на МФ.

По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

При извършване на плащане чрез карта посредством виртуално терминално устройство ПОС, лицето по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. като основно правило е задължено да регистрира продажбата чрез издаване на фискален бон от фискално устройство. Това задължение произтича от разпоредбата на чл. 118, ал. 3 от ЗДДС, в която изрично е указано, че се издава фискален бон при плащане, извършено с банкова дебитна или кредитна карта, като без значение е фактът, дали плащането е извършено чрез физически ПОС терминал или чрез виртуално терминално устройство ПОС.

Лицето по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. по отношение на издаването на фискалната касова бележка може да се възползва и от възможността предоставена с разпоредбата на чл. 118, ал. 21 от ЗДДС, съобразно която в случаите на продажби на стоки или услуги чрез електронен магазин фискалният/системният бон, регистриращ продажбата, може да се генерира в електронен вид и автоматично да се предостави на електронен адрес на получателя, без да се издава хартиен документ, по ред и по начин, определени с Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.

Лице по чл. 3, ал. 1 от наредбата може да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки и/или услуги в търговски обект чрез издаване на фискален бон, генериран в електронен вид, при условие че:

1. е избрало да използва в търговския обект софтуер, включен в списъка по чл. 118, ал. 16 от ЗДДС, и е подало информация съгласно приложение № 32;

2. разполага с данни за клиента, необходими за предоставяне на фискалния бон в електронен вид, съгласно чл. 52з, ал. 17 (чл. 3, ал. 18 от Наредба № Н-18/2006 г.).

Следва да се има предвид, че продажбите чрез издаване на фискален/системен бон, генериран в електронен вид могат да се регистрират само при условие че лицето по ал. 3:

1. разполага с данни за клиента, необходими за предоставяне на фискалния/системния бон в електронен вид съгласно чл. 25, ал. 13;

2. съхранява данни за начина, датата, часа и минутата на предоставяне на бона на клиента. (чл. 3, ал. 19 от Наредба № Н-18/2006 г.).

Считано от 1 февруари 2020 г. е създадена алтернативна възможност, която при определени условия допуска вместо фискален/системен бон да се издаде друг документ за продажба. По силата на чл. 3, ал. 17 от Наредба № Н-18/2006 г. лице, което извършва продажби на стоки и/или услуги чрез електронен магазин, може да регистрира и отчита тези продажби вместо с фискален или системен бон чрез документ за регистриране на продажбата, който не е издаден от ФУ или ИАСУТД, когато е извършено неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта и при условие че:

1. софтуерът/софтуерите за управление на продажбите, отговаря/т на изискванията по чл. 52с от наредбата; и

2. за продажбите, извършвани чрез електронния магазин, лицето приема неприсъствени плащания, извършвани с кредитна и дебитна карта.

В този случай е необходимо лицето, изпълняващо условията и желаещо да приложи посочената алтернативна възможност за отчитане на продажбите чрез електронен магазин, да се запознае подробно с разпоредбите в членове 52о - 52у от Наредба № Н-18/2006 г.

Съгласно чл. 52о, ал. 1 от Наредба № Н-18, лицето по чл. 3, ал. 17 е длъжно да регистрира и отчита продажбата на стоки или услуги при неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта чрез издаване на документ за регистриране на продажбата, който трябва да бъде четим и да съдържа най-малко посочените от т. 1 до т. 6 реквизити. При подаване на информация по чл. 52р от наредбата (приложение № 33) на електронния магазин се присвоява уникален номер.

Съгласно чл. 52т, ал. 2 от наредбата лицето, използващо алтернативната възможност по чл. 3, ал. 17 от наредбата, е длъжно за всеки календарен месец да подава към НАП стандартизиран одиторски файл съгласно приложение № 38, съдържащ информация за направените в електронния магазин поръчки, по които са извършени доставки на стоки/услуги през месеца. Информацията се подава до 15-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнася. Съгласно приложение № 38 към чл. 52т, ал. 2 от Наредба № Н-18/2006 г. всички регистрирани и натрупвани суми се изразяват в левове.

Следователно, само в случай че дружеството отговаря на изискванията на чл. 3, ал. 17 от Наредба № Н-18/2006 г. и е избрало да регистрира и отчита продажбите, заплатени неприсъствено с кредитна или дебитна карта, чрез документ за регистриране на продажбата, който не е издаден от ФУ или ИАСУТД, с реквизити, посочени в чл. 52о от Наредба № Н-18/2006г., то е задължено на основание чл. 52т, ал. 2 от същата наредба за всеки календарен месец да подава към НАП стандартизиран одиторски файл съгласно приложение № 38.

В случай че дружеството не е избрало да приложи алтернативната възможност, предвидена в чл. 3, ал. 17 от Наредба № Н-18/2006г. за отчитане на продажбата при неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта, същото следва да регистрира и отчита така извършените продажби онлайн чрез регистрирано фискално устройство по общия ред.

По втори въпрос:

Легална дефиниция на понятието "неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта" е дадено в §1, т. 96 от ДР на ЗДДС: "неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта" е заплащане чрез платежна операция, инициирана по интернет и осъществена чрез софтуерно идентифициране на кредитна или дебитна карта или друг картово базиран платежен инструмент от виртуално терминално устройство ПОС (Virtual POS Terminal) без физическо прочитане на картата и без едновременното физическо присъствие на продавача и купувача по продажби, при които предоставянето на стоките или услугите става на място, различно от търговския обект на търговеца.

Към настоящия момент видовете плащания, които се програмират във фискалните устройства (ФУ), са съобразени със структурата, в която ФУ подават XML съобщения с информация за дневните финансови отчети с/без нулиране и запис във фискалната памет и документи за продажби към НАП, съгласно Приложение № 17 на Наредба № Н-18 от 2006 г. При повечето одобрени типове ФУ има функционална възможност за програмиране и на допълнителни видове плащания. Следва да се има предвид, че неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта не е отделен вид плащане, поради което във фискалното устройство може да се програмира отделен департамент с примерно наименование "Електронна търговия" и към него да се отнасят плащанията, извършени с банкова дебитна/кредитна карта.

По трети въпрос:

Съгласно чл. 25, ал. 6 от Наредба № Н-18/20006 г. фискалната касова бележка се издава при извършване на плащането., като лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка.

Видно от изложеното в запитването дружеството извършва продажба на услуги- обучения и консултации. Следва да се има предвид, че случаите на предоставяне на услуги бонът се издава и предоставя на клиента най-късно при плащане на услугата (чл. 25, ал. 7 от Наредба № Н-18/2006 г.).

Когато лице по чл. 3, ал. 1 от наредбата извършва продажби на услуги чрез електронен магазин, които се регистрират и отчитат чрез издаване на фискален/системен бон, генериран в електронен вид, бонът се издава и предоставя на клиента най-късно при плащане на услугата (чл. 25, ал. 8 от Наредба № Н-188/2006 г.).

Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

.