1_ИТ1-00-109/30.11.2016
ЗКПО, чл. 34, ал. 1
ЗКПО, чл. 37
ЗДДС, чл. 69
ЗДДС, чл. 70, ал. 1, т. 4
ОТНОСНО: Прилагането на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и Закона за данък върху добавена стойност (ЗДДС)
Дружество има заведени известен брой съдебни дела. Голяма част от тях са спечелeни и по тях има издадени изпълнителни листи. Считате, че няма да може да си съберете вземанията от много от длъжниците, поради факта че много от тях вече не действат, обявени са в несъстоятелност, обаче не са заличени от търговския регистър.
Имате закупени ремаркета. Те се използват за основната дейност, като се прикачват за товарните автомобили. В талона на ремаркетата при регистрацията им са записани като ремарке за лек автомобил.
Във връзка с изложеното се поставят следните въпроси:
1. В какъв срок може да се отпишат тези вземания, без да се увеличава финансовия резултат на дружеството, т.е. те да се признаят за разход на фирмата, има ли някакъв давностен срок и от кога започва да тече той?
2. Как следва да се разглеждат тези ремаркета от гледна точка на ЗДДС по повод ползването на данъчен кредит. Къде точно в закона или правилника за прилагането му е регламентирано правото на данъчен кредит за посочените активи?
По първи въпрос:
В представената в запитването фактическа обстановка липсват достатъчно данни, като например не са посочени данни относно вземанията с оглед преценка на момента, от който те са станали изискуеми, липсва и информация за извършвани обезценки на тези вземания. Ето защо становището има принципен характер и съответства на нормативната уредба, действаща през 2016 г.
Преценката относно отписването на едно вземане следва да се извърши при спазване на изискванията на Закона за счетоводството, приложимите счетоводни стандарти, сключени договори и други съществуващи във връзка със сделката факти, обстоятелства и документи.
Съгласно чл.34, ал.1 от ЗКПО разходите от последващи оценки на вземания и разходите от отписване на вземания като несъбираеми не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане, при условие че в същата или в предходна година не е настъпило някое от обстоятелствата по чл.37 от посочения закон.
Разпоредбите на чл.37 определят, че непризнатите за данъчни цели приходи и разходи от последващи оценки и от отписване на вземания по реда на чл.34 се признават за данъчни цели най-рано в годината, в която настъпи едно от следните обстоятелства:
- изтичане на три години за вземанията с тригодишен давностен срок или на 5 години за вземанията с петгодишен давностен срок от момента, в който вземането е станало изискуемо /в сила от 01.01.2014 г./;
- възмездно прехвърляне на вземането;
- производството по несъстоятелност на длъжника е прекратено с утвърден оздравителен план, в който се предвижда непълно удовлетворяване на данъчно задълженото лице; непризнатите приходи и разходи се признават за данъчни цели само по отношение на намалението на вземането;
- с влязло в сила съдебно решение е постановено, че вземането или част от него е недължимо; непризнатите приходи и разходи се признават за данъчни цели само по отношение на недължимата част от вземането;
- преди изтичане на съответния срок по т. 1 вземанията са погасени по силата на закон /в сила от 01.01.2014 г./;
- при заличаване на длъжника, когато вземането или част от него е останало неудовлетворено - признава се до размера на неудовлетворената част.
При така представената в запитването информация изразяваме становище, че при отчитане на счетоводни разходи през 2016г. от отписване на вземания, възникнали през предходни години като несъбираеми, същите ще бъдат данъчно признати, ако от датата на възникване на изискуемостта, съгласно отбелязаното на първичния счетоводен документ или друга договорка, са изминали три или пет години в зависимост от давностния срок или е налице някоя от останалите хипотези, посочени в чл.37, ал.1, т.1- 6 от ЗКПО. Когато длъжник е в производство по несъстоятелност и същото е прекратено с утвърден оздравителен план по реда на Търговския закон и се предвижда непълно удовлетворяване, разходът ще е признат за данъчни цели в размер на намалението на вземането.
По втори въпрос:
За получените от регистрираните по ЗДДС данъчно задължени лица доставки на стоки или услуги възниква право на приспадане на данъчен кредит по общите правила на чл.69 от същия закон при ограниченията на чл.70 и при условията на чл.71 от закона.
Едно от ограниченията е предвиденото в т.4 на чл.70, ал.1 от ЗДДС, според което не е налице право на данъчен кредит, независимо че са изпълнени условията на чл.69, когато е придобит или внесен мотоциклет или лек автомобил.
В запитването си посочвате, че сте придобили ремаркета за леки автомобили, които ще използвате за основната си дейност. Съгласно дадената в Закона за движение по пътищата дефиниция "ремарке" е пътно превозно средство, предназначено да бъде теглено от моторно превозно средство. Към ремаркетата се приравняват и полуремаркетата. (§6, т.17 от ЗДвП) Предвид цитираното, считаме, че ремаркето не попада в хипотезата на чл.70, ал.1, т.4 от ЗДДС. За закупените от дружеството Ви такива превозни средства ще възникне право на данъчен кредит при спазване на общите правила на закона (глава седма от ЗДДС) и при условие че не са налице някои от другите ограничения, посочени в чл.70 на ЗДДС.
Дружеството има заведени съдебни дела, по голяма част от които са спечелени и са издадени изпълнителни листи. Счита се, че събирането на част от вземанията е невъзможно, тъй като много от длъжниците фактически не действат, обявени са в несъстоятелност, но не са заличени от търговския регистър.
Дружеството е закупило ремаркета, които се използват за основната дейност, като се прикачват към товарни автомобили. В талоните при регистрация ремаркетата са вписани като ремаркета за лек автомобил.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: В какъв срок може да се отпишат тези вземания, без да се увеличава финансовия резултат на дружеството, т.е. те да се признаят за разход на фирмата, има ли някакъв давностен срок и от кога започва да тече той?
Въпрос 2: Как следва да се разглеждат тези ремаркета от гледна точка на ЗДДС по повод ползването на данъчен кредит. Къде точно в закона или правилника за прилагането му е регламентирано правото на данъчен кредит за посочените активи?
По първи въпрос
В запитването липсват достатъчно данни за вземанията, включително относно момента, от който са станали изискуеми, както и информация за извършвани обезценки. Поради това становището е принципно и съответства на нормативната уредба, действаща през 2016 г.
Преценката за отписване на вземане следва да се извършва при спазване на изискванията на Закона за счетоводството, приложимите счетоводни стандарти, сключените договори и всички относими към сделката факти, обстоятелства и документи.
Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗКПО разходите от последващи оценки на вземания и разходите от отписване на вземания като несъбираеми не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане, ако в същата или в предходна година не е настъпило някое от обстоятелствата по чл. 37 от ЗКПО.
Съгласно чл. 37 от ЗКПО непризнатите за данъчни цели приходи и разходи от последващи оценки и от отписване на вземания по реда на чл. 34 се признават за данъчни цели най-рано в годината, в която настъпи едно от следните обстоятелства:
- изтичане на три години за вземанията с тригодишен давностен срок или на пет години за вземанията с петгодишен давностен срок от момента, в който вземането е станало изискуемо (в сила от 01.01.2014 г.);
- възмездно прехвърляне на вземането;
- производството по несъстоятелност на длъжника е прекратено с утвърден оздравителен план, в който се предвижда непълно удовлетворяване на данъчно задълженото лице; непризнатите приходи и разходи се признават за данъчни цели само по отношение на намалението на вземането;
- с влязло в сила съдебно решение е постановено, че вземането или част от него е недължимо; непризнатите приходи и разходи се признават за данъчни цели само по отношение на недължимата част от вземането;
- преди изтичане на съответния срок по т. 1 вземанията са погасени по силата на закон (в сила от 01.01.2014 г.);
- при заличаване на длъжника, когато вземането или част от него е останало неудовлетворено - признава се до размера на неудовлетворената част.
При посочената фактическа обстановка, при отчитане през 2016 г. на счетоводни разходи от отписване на вземания, възникнали през предходни години като несъбираеми, тези разходи ще бъдат данъчно признати, ако от датата на възникване на изискуемостта, съгласно отбелязаното на първичния счетоводен документ или друга договорка, са изминали три или пет години в зависимост от приложимия давностен срок, или ако е налице някоя от останалите хипотези по чл. 37, ал. 1, т. 1 - 6 от ЗКПО.
Когато длъжникът е в производство по несъстоятелност и то е прекратено с утвърден оздравителен план по реда на Търговския закон, предвиждащ непълно удовлетворяване, разходът ще бъде признат за данъчни цели в размер на намалението на вземането.
Извод: Вземанията могат да се отпишат като данъчно признат разход най-рано в годината, в която е изтекъл съответният 3- или 5-годишен давностен срок от изискуемостта или е настъпило някое от обстоятелствата по чл. 37, ал. 1, т. 1 - 6 от ЗКПО, като при оздравителен план разходът се признава до размера на намалението на вземането.
По втори въпрос
За получените от регистрирани по ЗДДС данъчно задължени лица доставки на стоки или услуги възниква право на приспадане на данъчен кредит по общите правила на чл. 69 от ЗДДС, при ограниченията на чл. 70 от ЗДДС и при условията на чл. 71 от ЗДДС.
Едно от ограниченията е предвиденото в чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС, според което не е налице право на данъчен кредит, независимо че са изпълнени условията на чл. 69, когато е придобит или внесен мотоциклет или лек автомобил.
В запитването е посочено, че са придобити ремаркета за леки автомобили, които ще се използват за основната дейност.
Съгласно дефиницията в Закона за движение по пътищата "ремарке" е пътно превозно средство, предназначено да бъде теглено от моторно превозно средство. Към ремаркетата се приравняват и полуремаркетата (§ 6, т. 17 от ЗДвП).
Предвид тази дефиниция се приема, че ремаркето не попада в хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС.
За закупените от дружеството такива превозни средства възниква право на данъчен кредит при спазване на общите правила на закона (глава седма от ЗДДС) и при условие, че не са налице други ограничения по чл. 70 от ЗДДС.
Извод: Ремаркетата не се третират като лек автомобил по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС и за тях възниква право на данъчен кредит по общия ред на глава седма от ЗДДС, ако не са налице други ограничения по чл. 70 от ЗДДС.
