НАП: Определяне на облагаем оборот и задължение за регистрация по чл. 96 ЗДДС при авансово плащане и последващо кредитно известие

В запитването е изложена следната фактическа обстановка:

През месец юни 2017 г. представляваното от Вас дружество сключва договор за доставка на строителни материали. Въз основа на този договор е получено плащане и е издадена авансова фактура.

Поради невъзможност за изпълнение на договора за доставка е сключено споразумение за прекратяване на договора. На това основание през месец декември 2017 г. е издадено кредитно известие за същата стойност.

През януари 2018 г. е подадено заявление за регистрация по ЗДДС за месец декември 2017 г., придружено със справка за реализирания оборот за последните дванадесет месеца, от която е видно, че реализираният оборот на дружеството е нула лева.

От ТД на НАП е издаден отказ за задължителна регистрация по ЗДДС на дружеството на основание реализирания нулев оборот.

Във връзка с изложеното поставяте следния въпрос:

Въпрос: Дали сте задължени в срок до 14 февруари 2018 г. да подадете заявление за задължителна регистрация по ЗДДС и справка за реализирания оборот от месец юни, както и последващото им подаване до изтичане на дванадесетте месеца?

Предвид изложеното и относимата нормативна уредба по зададения въпрос се изразява следното принципно становище:

На регистрация по ЗДДС подлежи всяко лице, което извършва независима икономическа дейност.

Съгласно разпоредбата на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС (изм. ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) задължение за регистрация възниква, когато данъчно задълженото лице достигне облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период, не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия.

В 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнат този оборот, лицето следва да подаде заявление за регистрация по закона. Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът.

Облагаемият оборот е дефиниран в чл. 96, ал. 2 от ЗДДС. В него се включват данъчните основи на извършените от лицето облагаеми доставки, а не реалният приход от извършването им.

По-конкретно, в облагаемия оборот се включват:

• облагаемите доставки, включително тези с нулева ставка;
• доставките на финансови услуги по чл. 46 от ЗДДС;
• доставките на застрахователни услуги по чл. 47 от ЗДДС;
• авансовите плащания (цялостни или частични) по горепосочените доставки, с изключение на авансовите плащания, получени преди възникване на данъчното събитие при вътреобщностните доставки (чл. 96, ал. 4 от ЗДДС).

За определянето на облагаемия оборот се взема предвид данъчният режим на доставките към датата на възникване на данъчното събитие или към датата на плащането, когато плащането е извършено преди възникване на данъчното събитие по доставката.

В Закона за данък върху добавената стойност авансовите плащания не са данъчно събитие. За да се определи едно плащане като авансово плащане за облагаема доставка за целите на ЗДДС, извършеното предварително плащане по договор следва да е насрещна престация за доставка, която може да бъде ясно идентифицирана. В този смисъл е и Решение на Съда на Европейския съюз по дело C-419/02.

С отпадането на правната възможност, поради разваляне на договора, при което продавачът се освобождава от задължението да предаде стоката и се задължава да върне платеното, се заличава характерът на извършеното плащане като авансово, тъй като отпада възможността плащането да бъде последвано от прехвърляне на собствеността върху стоката.

Съгласно чл. 115, ал. 1 и 3 от ЗДДС, при намаление на данъчната основа на доставка или при разваляне на доставка, за която е издадена фактура, доставчикът е длъжен да издаде кредитно известие към фактурата.

Съгласно чл. 115, ал. 2 от ЗДДС кредитното известие се издава задължително не по-късно от 5 дни от възникване на съответното обстоятелство по чл. 115, ал. 1 от закона, а когато се издава за доставка, за която е издадена фактура с начислен данък за получено авансово плащане - в 5-дневен срок от датата на връщането, прихващането или уреждането по друг възмезден начин на авансово преведената сума, за размера на върнатата, прихванатата или уредената по друг възмезден начин сума.

От тези разпоредби следва, че издаването на кредитно известие предполага разваляне на доставка или намаляване на данъчната основа на доставката, както и постигане на съгласие между страните по сделката, за да се осъществят правните последици на издаденото кредитно известие.

Изводът за наличие или липса на доставка следва да бъде направен въз основа на обща преценка на всички относими факти и обстоятелства и въз основа на събраните доказателства, разгледани в тяхната съвкупност, при спазване на правилата за доказателствената тежест. В този смисъл е и т. 32 от Решение на Съда на Европейския съюз по дело C-285/11 "Боник" ЕООД.

От изложената във фактическата обстановка информация е видно, че през месец юни 2017 г. на основание чл. 113, ал. 1 от ЗДДС сте издали фактура за получено авансово плащане за доставка на строителни материали. Сключили сте споразумение за прекратяване на договора и съгласно изискванията на чл. 115, ал. 2 от ЗДДС сте издали съответно кредитно известие към фактурата.

Предвид издадения отказ за регистрация при установен нулев оборот за регистрация, задължение за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС ще възникне при реализиране на облагаем оборот по чл. 96 от ЗДДС.

Извод: В разглежданата ситуация, при наличие на нулев оборот вследствие на разваляне на договора и издаване на кредитно известие, не възниква задължение за подаване на заявление за задължителна регистрация по ЗДДС до 14 февруари 2018 г.; такова задължение ще възникне едва при реализиране на облагаем оборот по чл. 96 от ЗДДС.