Изх.№ 26-Е-456
Дата: 19.07.2019 год.
ДР на ЗДДС, §1, т. 84;
Наредба №Н-18, чл. 25, ал. 2;
ДР на Наредба №Н-18, §1, т. 1.
ОТНОСНО: Въпроси във връзка с измененията в Наредба №Н-18/2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин
Представям Ви отговори на въпроси, поставени във Ваше писмо, заведено в общия деловоден регистър на ЦУ на НАП с №26-Е-456/20.05.2019 г. във връзка с измененията в Наредба №Н-18/2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин(Наредба №Н-18/2006 г.).
В писмото Ви е изложена следната фактическа обстановка:
Дружество, което извършва продажби на стоки и/или услуги в търговски обект, използва софтуер, чрез който се регистрират всички продажби, извършвани в този обект. Чрез софтуера се генерира поръчка и стоките автоматично се резервират. При експедиране на стоките по поръчката се отпечатва данъчна фактура. При фактурирането системата автоматично намалява наличността в склада.
Въпрос №1
Използваният от дружеството софтуер представлява ли софтуер за управление на продажби в търговски обект (СУПТО) по смисъла на §1, т. 84 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС, който следва да отговаря на изискванията на Наредба № Н-18, в случай че за извършваните продажби на стоки бива издавана фактура за плащане в брой, но плащането в брой и издаването на фискален бон се извършва чрез мобилен касов апарат извън търговския обект на дружеството, на адреса на клиента, при доставка на стоката?
Отговор:
На база изложената фактическа обстановка категорично може да се направи заключение, че начинът, по който дружеството осъществява дейността си, попада в обхвата на определението за разносна търговия, съдържащо се в §1, т. 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Наредба №Н-18/2006 г., а именно продажба на стоки или услуги извън търговския обект по предварителна заявка. Съгласно чл. 25, ал. 2 от Наредба №Н-18/2006 г. при разносна търговия фискалната касова бележка се издава от лицето по чл. 3 и се предава на разносвача, който от своя страна я предоставя на купувача при плащането. Това означава, че фискалната касова бележка (фискалният бон) трябва да се издаде на място в търговския обект и да съпровожда стоката до предоставянето й на клиента. В тази връзка използваният от Вашето дружество софтуер притежава характеристиките на софтуер за управление на продажбите в търговски обект (СУПТО) съгласно определението в §1, т. 84 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за данък върху добавената стойност(ЗДДС), а именно - същият се използва за обработка на информация за извършване на продажби на стоки и/или услуги в търговски обекти, за които е налице задължение за издаване на фискален бон.
Въпрос №2
Използваният от дружеството софтуер представлява ли софтуер за управление на продажби в търговски обект (СУПТО) по смисъла на §1, т. 84 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС, който следва да отговаря на изискванията на Наредба № Н-18, в случай че за извършваните продажби на стоки и/или услуги бива издавана фактура за плащане по банков път?
Отговор:
Софтуерът на дружество, извършващо продажби, които се заплащат единствено и само с банкови парични преводи, т.е. за които съгласно чл. 3 ал. 1 от Наредба №Н-18/2006 г. не се изисква издаване на фискален бон, е извън обхвата на определението за софтуер за управление на продажбите в търговски обект, съдържащо се в §1, т. 84 от ДР на ЗДДС.
Въпрос №3
Използваният от дружеството софтуер представлява ли софтуер за управление на продажби в търговски обект (СУПТО) по смисъла на §1, т. 84 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС, който следва да отговаря на изискванията на Наредба № Н-18, в случай че за извършваните продажби на стоки бива издавана фактура, фактурата и стоката биват предавани на купувача чрез куриерска фирма, а заплащането на стоките се осъществява от клиента чрез куриерска услуга "наложен платеж", след което куриерската фирма заплаща на дружеството получената сума по банков път?
Отговор:
Съдържащата се във въпроса Ви фактическа обстановка представлява разносна търговия по смисъла на определението за разносна търговия, съдържащо се в §1, т. 1 от ДР на Наредба №Н-18/2006 г., а именно "продажба на стоки или услуги извън търговския обект по предварителна заявка". При предаване на заявената стока на куриерското дружество - посредник при извършване на продажбата, стоката следва да се съпровожда от издаден фискален бон, който да бъде предоставен на клиента. Начинът, по който куриерското дружество ще предаде на търговеца-продавач събраните суми от клиентите, заплатили по метода "наложен платеж", няма отношение към задължението за издаване на фискален бон.
ЗАМ.ИЗПЪЛНИТЕЛЕНДИРЕКТО НА НАП:
/ПЛАМЕН ДИМИТРОВ/
В становището е разгледана фактическа обстановка, при която дружество извършва продажби на стоки и/или услуги в търговски обект, като използва софтуер, чрез който се регистрират всички продажби в този обект. Чрез софтуера се генерира поръчка и стоките автоматично се резервират. При експедиране на стоките по поръчката се отпечатва данъчна фактура, а при фактурирането системата автоматично намалява наличността в склада.
Въпрос №1:
Използваният от дружеството софтуер представлява ли софтуер за управление на продажби в търговски обект (СУПТО) по смисъла на §1, т. 84 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС, който следва да отговаря на изискванията на Наредба № Н-18, в случай че за извършваните продажби на стоки бива издавана фактура за плащане в брой, но плащането в брой и издаването на фискален бон се извършва чрез мобилен касов апарат извън търговския обект на дружеството, на адреса на клиента, при доставка на стоката?
В отговора се посочва, че на база изложената фактическа обстановка начинът, по който дружеството осъществява дейността си, попада в обхвата на определението за "разносна търговия" по §1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Наредба №Н-18/2006 г., а именно "продажба на стоки или услуги извън търговския обект по предварителна заявка".
Съгласно чл. 25, ал. 2 от Наредба №Н-18/2006 г. при разносна търговия фискалната касова бележка се издава от лицето по чл. 3 и се предава на разносвача, който я предоставя на купувача при плащането. От това следва, че фискалната касова бележка (фискалният бон) трябва да се издаде на място в търговския обект и да съпровожда стоката до предоставянето й на клиента.
В тази връзка се приема, че използваният от дружеството софтуер притежава характеристиките на софтуер за управление на продажбите в търговски обект (СУПТО) по §1, т. 84 от допълнителните разпоредби на ЗДДС, тъй като се използва за обработка на информация за извършване на продажби на стоки и/или услуги в търговски обекти, за които е налице задължение за издаване на фискален бон.
Извод: Софтуерът, използван при описаната разносна търговия с плащане в брой и задължение за издаване на фискален бон, представлява СУПТО по смисъла на §1, т. 84 от ДР на ЗДДС и следва да отговаря на изискванията на Наредба №Н-18/2006 г.
Въпрос №2:
Използваният от дружеството софтуер представлява ли софтуер за управление на продажби в търговски обект (СУПТО) по смисъла на §1, т. 84 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС, който следва да отговаря на изискванията на Наредба № Н-18, в случай че за извършваните продажби на стоки и/или услуги бива издавана фактура за плащане по банков път?
В отговора се посочва, че софтуерът на дружество, което извършва продажби, заплащани единствено и само с банкови парични преводи, за които съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба №Н-18/2006 г. не се изисква издаване на фискален бон, е извън обхвата на определението за софтуер за управление на продажбите в търговски обект по §1, т. 84 от допълнителните разпоредби на ЗДДС.
Извод: Когато всички продажби се заплащат само по банков път и не възниква задължение за издаване на фискален бон по чл. 3, ал. 1 от Наредба №Н-18/2006 г., използваният софтуер не представлява СУПТО по §1, т. 84 от ДР на ЗДДС и не попада в изискванията на Наредба №Н-18/2006 г.
Въпрос №3:
Използваният от дружеството софтуер представлява ли софтуер за управление на продажби в търговски обект (СУПТО) по смисъла на §1, т. 84 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС, който следва да отговаря на изискванията на Наредба № Н-18, в случай че за извършваните продажби на стоки бива издавана фактура, фактурата и стоката биват предавани на купувача чрез куриерска фирма, а заплащането на стоките се осъществява от клиента чрез куриерска услуга "наложен платеж", след което куриерската фирма заплаща на дружеството получената сума по банков път?
В отговора се посочва, че описаната фактическа обстановка представлява разносна търговия по смисъла на §1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Наредба №Н-18/2006 г., т.е. "продажба на стоки или услуги извън търговския обект по предварителна заявка".
При предаване на заявената стока на куриерското дружество, което е посредник при извършване на продажбата, стоката следва да се съпровожда от издаден фискален бон, който да бъде предоставен на клиента. Начинът, по който куриерското дружество ще предаде на търговеца-продавач събраните суми от клиентите, заплатили по метода "наложен платеж", няма отношение към задължението за издаване на фискален бон.
Извод: При разносна търговия чрез куриер с плащане "наложен платеж" стоката трябва да бъде съпроводена с издаден фискален бон за клиента, независимо че куриерът превежда събраните суми на търговеца по банков път; това задължение за издаване на фискален бон е налице и съответно използваният софтуер попада в обхвата на СУПТО по §1, т. 84 от ДР на ЗДДС.
