Изх. № 20-00-493/23.01.2015 г.
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 20-00-493/... 2014 г. относно прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
"МИ" ЕООД е местно юридическо лице, регистрирано през 2014 г., чиято основна дейност е специализирана консултация на адвокатски кантори във връзка с авторско право и защита на конкуренция. През същата година едноличният собственик на капитала и управител на дружеството започва обучение в University of Reading, Великобритания, Правен отдел, специалност: право, степен: докторат. Обучението ще допринесе в бъдеще нови възможности за консултации и съответно приходи.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Има ли възможност таксите за обучението да се признаят за данъчни цели като разход на дружеството съгласно ЗКПО?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Когато предприятието работодател сключи договор с физическо лице по реда на Глава единадесета от Кодекса на труда (КТ)"Професионална квалификация" и при спазване на условията, определени в този нормативен акт, разходите, направени за сметка на работодателя във връзка с изпълнение предмета на договора, се третират като разходи за дейността и за данъчни цели с тях не се преобразува финансовия резултат в посока увеличение по реда на чл. 26, т. 1 от ЗКПО.
Доколкото запитването не съдържа данни за правоотношенията между дружеството и неговия собственик, разходите, свързани с обучения и квалификация на собственика, ще бъдат данъчно признати в случай, че квалификацията е придобита при условията на договор по реда/идентичен на реда на гл. единадесета от КТ във връзка с дейността на дружеството, отчело разходите.
По отношение на счетоводните разходи следва да бъдат съобразени и общите изисквания на ЗКПО: да са документално обосновани; да не са отчетени при условия, водещи до отклонение от данъчно облагане съгласно глава четвърта от закона; да не представляват скрито разпределение на печалбата по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗКПО.
Според цитираната горе разпоредба понятието "Скрито разпределение на печалбата" включва сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на съдружниците или свързани с тях лица. Наличието на скрито разпределение на печалбата се третира като непризнат разход по реда на чл. 26, т. 11 от ЗКПО, като нарушение, наказуемо с имуществена санкция в размер 20 на сто от сумата, представляваща скрито разпределение на печалбата - чл. 267 от ЗКПО и се облага като дивидент - § 1, т. 4, буква "в" от ДР на с.з. и § 1, т. 5, буква "в" от ДР на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
Разходите за обучение ще попаднат в хипотеза на скрито разпределение на печалба, ако възникналото правоотношение между дружеството и обучаващия се не може да се определи като договор за придобиване на квалификация по смисъла на чл. 229 от КТ или дружеството не осъществява дейност, съответно не отчита приходи, или бъде прекратено с ликвидация или с обявяване в несъстоятелност преди да са изпълнени задълженията, визирани в чл. 229 от КТ, от страните по договора. Възможни са и други хипотези, които следва да бъдат преценявани конкретно.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" е постъпило писмено запитване относно прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
Фактическата обстановка е следната: "МИ" ЕООД е местно юридическо лице, регистрирано през 2014 г., с основна дейност специализирана консултация на адвокатски кантори във връзка с авторско право и защита на конкуренция. През същата година едноличният собственик на капитала и управител на дружеството започва обучение в University of Reading, Великобритания, Правен отдел, специалност: право, степен: докторат. Обучението ще допринесе в бъдеще за нови възможности за консултации и съответно приходи.
Въпрос: Има ли възможност таксите за обучението да се признаят за данъчни цели като разход на дружеството съгласно ЗКПО?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпроса и относимата нормативна уредба се изразява следното становище:
Когато предприятието - работодател сключи договор с физическо лице по реда на глава единадесета от Кодекса на труда (КТ) "Професионална квалификация" и при спазване на условията, определени в този нормативен акт, разходите, направени за сметка на работодателя във връзка с изпълнение предмета на договора, се третират като разходи за дейността. За данъчни цели с тези разходи не се преобразува финансовият резултат в посока увеличение по реда на чл. 26, т. 1 от ЗКПО.
Доколкото запитването не съдържа данни за правоотношенията между дружеството и неговия собственик, разходите, свързани с обучения и квалификация на собственика, ще бъдат данъчно признати в случай, че квалификацията е придобита при условията на договор по реда/идентичен на реда на глава единадесета от КТ, във връзка с дейността на дружеството, което отчита разходите.
По отношение на счетоводните разходи следва да бъдат съобразени и общите изисквания на ЗКПО:
- да са документално обосновани;
- да не са отчетени при условия, водещи до отклонение от данъчно облагане съгласно глава четвърта от закона;
- да не представляват скрито разпределение на печалбата по смисъла на § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби (ДР) на ЗКПО.
Съгласно § 1, т. 5 от ДР на ЗКПО понятието "скрито разпределение на печалбата" включва сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на съдружниците или свързани с тях лица.
Наличието на скрито разпределение на печалбата се третира като непризнат разход по реда на чл. 26, т. 11 от ЗКПО, като нарушение, наказуемо с имуществена санкция в размер 20 на сто от сумата, представляваща скрито разпределение на печалбата - чл. 267 от ЗКПО, и се облага като дивидент - § 1, т. 4, буква "в" от ДР на същия закон и § 1, т. 5, буква "в" от ДР на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
Разходите за обучение ще попаднат в хипотезата на скрито разпределение на печалба, ако:
- възникналото правоотношение между дружеството и обучаващия се не може да се определи като договор за придобиване на квалификация по смисъла на чл. 229 от КТ, или
- дружеството не осъществява дейност, съответно не отчита приходи, или
- дружеството бъде прекратено с ликвидация или с обявяване в несъстоятелност преди да са изпълнени задълженията, визирани в чл. 229 от КТ, от страните по договора.
Посочва се, че са възможни и други хипотези, които следва да бъдат преценявани конкретно.
Настоящото становище е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Таксите за обучението на собственика/управителя могат да бъдат признати за данъчни цели като разход на дружеството по ЗКПО само ако обучението е уредено с договор за придобиване на квалификация по реда или идентичен на реда на глава единадесета от КТ, във връзка с дейността на дружеството, при спазване на общите изисквания на ЗКПО и при липса на елементи на скрито разпределение на печалбата; в противен случай разходите се третират като скрито разпределение на печалба и не се признават за данъчни цели.
