ОТНОСНО: Прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ...... постъпи Ваше запитване с вх. № 07-00-408/05.12.2024 г., препратено за отговор по компетентност от ЦУ на НАП София, относно прилагането на ЗДДС.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Представляваното от Вас дружество е с основен предмет на дейност производство на амбалаж за хранително вкусовата промишленост, като част от продукцията се продава за трети страни, в случая - Турция. Турският получател фактурира стоката на получател от страна членка на ЕС.
Договорено е продукцията да се транспортира директно от България за страна членка, съгласно договорните отношения с турската фирма. Продукцията не преминава турската граница и съответно не се съставя митническа декларация. В ЧМР като изпращач се посочва българското дружество, а получател - контрагентът от държавата членка, който е с валиден ДДС номер. Превозвачът е трето лице - дружество, регистрирано в България.
Поставени са следните въпроси:
1. Доставката, извършвана от българското дружество, облагаема ли е или освободена и на кое правно основание от ЗДДС?
2. В коя клетка от справка - декларацията следва да се посочи доставката?
С оглед на изложената фактическа обстановка и действащото законодателство изразявам следното становище:
Съгласно чл. 65а, ал. 1 от ЗДДС, когато едни и същи стоки са предмет на последователни доставки и те се изпращат или превозват от една държава членка до друга държава членка директно от първия доставчик до крайния клиент във веригата, изпращането или превозът се отнасят само към доставката, извършена за междинния доставчик (доставчика във веригата, различен от първия доставчик във веригата, който изпраща или превозва стоките сам или чрез трето лице от негово име). Изключение от това правило регламентира нормата на чл. 65а, ал. 4 от ЗДДС. Изпращането или превозът се отнасят само към доставката на стоки от междинния доставчик, когато междинният доставчик е съобщил на своя доставчик идентификационния номер по ДДС, който му е издаден от държавата членка, от която стоките са изпратени или превозени.
Съгласно изложеното в запитването, в случая са налице две последователни доставки на стоки, които са предмет на едно единствено транспортиране на стоките от територията на България (изпращач е българското дружество) до клиент на турската фирма, установен на територията на друга държава членка. За определяне на данъчното третиране на доставката, извършена от българското дружество към турската фирма, следва да се прецени към коя от двете последователни доставки може да се отнесе транспортирането на стоките - доставката от българската фирма към турския й клиент (за който не е налице информация да е регистрирано по ДДС в ЕС) или към доставката от турската фирма към нейния клиент на територията на друга държава членка.
Предвид обстоятелството, че в запитването не се съдържа информация от чие име се организира транспорта, изложеното по-долу становище е принципно, като следва да се имат предвид следните хипотези:
В случай че транспортът се организира или се извършва от името на българското дружество, то същият следва да се отнесе към доставката от българското дружество към неговия турски клиент. Доколкото турската фирма няма валиден ДДС номер на територията на Европейския съюз (ЕС) или не е предоставило такъв на контрагента си в България, независимо, че е налице вътреобщностен превоз на стоката - от територията на страната до територията на друга държава членка, няма да се изпълнени условията за третиране на доставката като вътреобщностна по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, респективно, няма да е налице основание за освобождаване от облагане, регламентирано в чл. 138 от Директива 2006/112/ЕО (чл. 53, ал. 1 от ЗДДС). Доставката ще се третира за българския доставчик като облагаема доставка по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС с място на изпълнение на територията на страната и ще е приложима ставка на данъка 20 на сто, съгласно чл. 66, ал. 1 от с.з. Данъчната основа на доставката следва да намери отражение в кл. 11 на справка-декларацията: "Данъчна основа на облагаемите доставки, вкл. доставките при условията на дистанционни продажби с място на изпълнение на територията на страната", а начисленият данък се посочва в кл. 21 на същата.
Ако организатор на транспорта на стоките е турският клиент или същият се извършва от негово име, то транспортът следва да се отнесе към доставката извършвана от турската фирма към нейния клиент, установен на територията на друга държава членка. В тази хипотеза доставката от българското дружество към турската фирма е с място на изпълнение на територията на страната - облагаема доставка по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС с приложима ставка на данъка от 20 на сто, като декларирането й е по начина, изложен по-горе.
В случай че организатор на транспорта е клиентът на турската фирма (лицето, установено в друга държава членка), транспорта следва да се отнесе към доставката извършена към него. Мястото на изпълнение на доставката от българското дружество към турската фирма ще е територия на страната и същата ще се третира като облагаема по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС с приложима ставка на данъка от 20 на сто. Същата ще намери отражение в справка - декларацията отново в кл. 11 - "Данъчна основа на облагаемите доставки, вкл. доставките при условията на дистанционни продажби с място на изпълнение на територията на страната", а начисленият данък в кл. 21 от същата.
При условие че турската фирма предостави на българското дружество идентификационен номер по ДДС, издаден от държава членка, то последователните доставки на стоката ще се третират по общото правило, въведено в чл. 65а от ЗДДС, което определя към коя от двете последователни доставки от веригата следва да бъде отнесено изпращането или превозът на стоките при условията, визирани в същата разпоредба.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Представляваното от запитващия дружество има основен предмет на дейност производство на амбалаж за хранително-вкусовата промишленост. Част от продукцията се продава за трети страни, в случая - Турция. Турският получател фактурира стоката на получател от държава членка на ЕС. Договорено е продукцията да се транспортира директно от България до държава членка, съгласно договорните отношения с турската фирма. Продукцията не преминава турската граница и не се съставя митническа декларация.
В ЧМР като изпращач е посочено българското дружество, а като получател - контрагентът от държавата членка, който е с валиден ДДС номер. Превозвачът е трето лице - дружество, регистрирано в България.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Доставката, извършвана от българското дружество, облагаема ли е или освободена и на кое правно основание от ЗДДС?
Въпрос 2: В коя клетка от справка - декларацията следва да се посочи доставката?
С оглед изложената фактическа обстановка и действащото законодателство е изложено следното становище:
Съгласно чл. 65а, ал. 1 от ЗДДС, когато едни и същи стоки са предмет на последователни доставки и те се изпращат или превозват от една държава членка до друга държава членка директно от първия доставчик до крайния клиент във веригата, изпращането или превозът се отнасят само към доставката, извършена за междинния доставчик (доставчика във веригата, различен от първия доставчик във веригата, който изпраща или превозва стоките сам или чрез трето лице от негово име).
Изключение от това правило е регламентирано в чл. 65а, ал. 4 от ЗДДС. Съгласно тази разпоредба изпращането или превозът се отнасят само към доставката на стоки от междинния доставчик, когато междинният доставчик е съобщил на своя доставчик идентификационния номер по ДДС, който му е издаден от държавата членка, от която стоките са изпратени или превозени.
Според изложеното в запитването, в случая са налице две последователни доставки на стоки, които са предмет на едно единствено транспортиране на стоките от територията на България (изпращач е българското дружество) до клиент на турската фирма, установен на територията на друга държава членка.
За определяне на данъчното третиране на доставката, извършена от българското дружество към турската фирма, следва да се прецени към коя от двете последователни доставки може да се отнесе транспортирането на стоките - към доставката от българската фирма към турския й клиент (за който не е налице информация да е регистриран по ДДС в ЕС) или към доставката от турската фирма към нейния клиент на територията на друга държава членка.
Предвид обстоятелството, че в запитването не се съдържа информация от чие име се организира транспортът, становището е принципно и се разглеждат следните хипотези:
1. Хипотеза: Транспортът се организира или се извършва от името на българското дружество
В този случай транспортът следва да се отнесе към доставката от българското дружество към неговия турски клиент.
Доколкото турската фирма няма валиден ДДС номер на територията на Европейския съюз или не е предоставила такъв на контрагента си в България, независимо че е налице вътреобщностен превоз на стоката - от територията на страната до територията на друга държава членка, няма да са изпълнени условията за третиране на доставката като вътреобщностна по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, респективно няма да е налице основание за освобождаване от облагане, регламентирано в чл. 138 от Директива 2006/112/ЕО (чл. 53, ал. 1 от ЗДДС).
Доставката ще се третира за българския доставчик като облагаема доставка по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС с място на изпълнение на територията на страната и ще е приложима ставка на данъка 20 на сто, съгласно чл. 66, ал. 1 от ЗДДС.
Данъчната основа на доставката следва да намери отражение в кл. 11 на справка-декларацията - "Данъчна основа на облагаемите доставки, вкл. доставките при условията на дистанционни продажби с място на изпълнение на територията на страната", а начисленият данък се посочва в кл. 21 на същата.
Извод: При организиране или извършване на транспорта от името на българското дружество доставката към турската фирма е облагаема по чл. 12, ал. 1 от ЗДДС с 20% ДДС, с място на изпълнение в страната, декларира се в кл. 11 (данъчна основа) и кл. 21 (начислен данък) на справка-декларацията.
2. Хипотеза: Организатор на транспорта е турският клиент или транспортът се извършва от негово име
В този случай транспортът следва да се отнесе към доставката, извършвана от турската фирма към нейния клиент, установен на територията на друга държава членка.
В тази хипотеза доставката от българското дружество към турската фирма е с място на изпълнение на територията на страната - облагаема доставка по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС с приложима ставка на данъка 20 на сто, като декларирането й е по начина, изложен по-горе - данъчната основа в кл. 11, а начисленият данък в кл. 21 на справка-декларацията.
Извод: При организиране на транспорта от турския клиент доставката от българското дружество към турската фирма е облагаема по чл. 12, ал. 1 от ЗДДС с 20% ДДС, с място на изпълнение в страната и се декларира в кл. 11 и кл. 21 на справка-декларацията.
3. Хипотеза: Организатор на транспорта е клиентът на турската фирма (лицето, установено в друга държава членка)
В този случай транспортът следва да се отнесе към доставката, извършена към този клиент.
Мястото на изпълнение на доставката от българското дружество към турската фирма ще е територията на страната и същата ще се третира като облагаема по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС с приложима ставка на данъка 20 на сто.
Тази доставка ще намери отражение в справка-декларацията отново в кл. 11 - "Данъчна основа на облагаемите доставки, вкл. доставките при условията на дистанционни продажби с място на изпълнение на територията на страната", а начисленият данък - в кл. 21 от същата.
Извод: При организиране на транспорта от клиента на турската фирма (в друга държава членка) доставката от българското дружество към турската фирма е облагаема по чл. 12, ал. 1 от ЗДДС с 20% ДДС, с място на изпълнение в страната и се декларира в кл. 11 и кл. 21 на справка-декларацията.
4. Хипотеза: Турската фирма предостави на българското дружество идентификационен номер по ДДС, издаден от държава членка
При това условие последователните доставки на стоката ще се третират по общото правило, въведено в чл. 65а от ЗДДС, което определя към коя от двете последователни доставки от веригата следва да бъде отнесено изпращането или превозът на стоките при условията, визирани в същата разпоредба.
Извод: При предоставяне от турската фирма на ДДС номер, издаден от държава членка, последователните доставки се третират по общото правило на чл. 65а от ЗДДС относно отнасянето на превоза към съответната доставка във веригата.
Настоящото становище е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището е обвързващо само при идентична фактическа обстановка; при различни факти по реда на ДОПК не може да се прилага чл. 17, ал. 3 от ДОПК въз основа на това становище.
