Изх. №53-04-664
07.12 2017 г.
чл. 58, ал. 1, т. 6, чл. 69, ал. 2, т. 1, чл. 71, ал. 4 от ЗДДС
чл. 50, ал. 2 от ППЗДДС
В запитванията е изложена следната фактическа обстановка:
"Н" АД е клон на чуждестранен търговец от Турция и е регистрирано по ЗДДС.
През месец септември 2017 г. дружеството извършва доставка от Турция към държава от ЕС - Румъния под т.нар. митнически режим 42. Всички документи съпътстващи тази доставка - фактура, инвойс за чуждестранния клиент, превозни документи са окомплектовани както са изискванията за такъв тип сделка и стоката е изпратена на клиента - в Румъния. Клиентът отказва да получи стоката. През м. октомври стоката е върната в България с придружаващи документи - писмен отказ от клиента и нови протоколи от фискален контрол на екипи на НАП. На клиента в Румъния е издадено кредитно известие.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Трябва ли дружеството да разполага с писмен отказ от клиента в Румъния, че не желае да закупи доставената му стока?
2. Следва ли дружеството да начисли ДДС при издаване на кредитно известие към клиента в Румъния или чрез издаване на протокол?
3. Има ли дружеството право на данъчен кредит за начисления ДДС и на основание на какъв документ? Кога трябва да се включи в дневник покупки и в коя колона?
Предвид описаната фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи и втори въпрос
Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 6 от ЗДДС освободен от данък е вносът на стоки, когато вносът е последван от вътреобщностна доставка и когато вносителят представи следните данни:
а) идентификационния си номер по чл. 94, ал. 2 от ЗДДС;
б) идентификационния номер по ДДС на клиента, за когото се доставят стоките, издаден в друга държава членка, или собствения си идентификационен номер по ДДС, издаден в държавата членка, в която завършва изпращането или превозът на стоките;
в) доказателство, че внесените стоки са предназначени да бъдат превозени или изпратени до друга държава членка по ред, определен с Правилника за прилагане на закона за данъка върху добавената стойност (ППЗДДС).
За доказване извършването на ВОД, разпоредбата на чл. 45 от ППЗДДС изисква доставчикът да разполага със следните документи:
1. документ за доставката:
а) фактура за доставката, в която, когато получателят е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка, се посочва идентификационният номер по ДДС на получателя, издаден от държава членка, под който номер му е извършена доставката;
б) протокол по чл. 117, ал. 2 от закона - в случаите на вътреобщностна доставка по чл. 7, ал. 4 от закона;
в) документ по чл. 168, ал. 8 от закона - когато доставчикът е физическо лице, което не е едноличен търговец и не е регистрирано по закона;
2. документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка:
а) транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка - в случаите, когато транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя; в писменото потвърждение се посочват дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките, и длъжностното му качество, име на лицето, получило стоките, и длъжностното му качество;
б) транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка - когато транспортът е извършен от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика.
От изложената в запитването фактическа обстановка е видно, че "Н" АД е извършило внос на стока, по реда на чл. 58, ал. 1, т. 6 от ЗДДС.
Според чл. 58, ал. 2 от ЗДДС, когато вносителят на стоките по ал. 1, т. 6 не се снабди с документите по чл. 53, ал. 2 до изтичане на календарния месец, следващ месеца на възникване на данъчното събитие по чл. 54 от закона, данъкът по вноса става изискуем от вносителя. Същото е регламентирано и в текста на чл. 50, ал. 1 от ППЗДДС ("в случай, че вносителят по чл. 58, ал. 1, т. 6 от закона не се снабди с документите по чл. 45 до изтичането на календарния месец, следващ календарния месец, през който е възникнало данъчното събитие по чл. 54 от ЗДДС, данъкът по вноса става изискуем от вносителя"). В тези случаи, съгласно чл. 50, ал. 2 от ППЗДДС данъкът се начислява от вносителя с протокол по чл. 117, ал. 2 от закона, който се издава в 15-дневен срок, считано от последния ден на календарния месец, следващ календарния месец, през който е възникнало данъчното събитие по чл. 54 от закона.
Предвид изложеното и в заключение - писменият отказ на клиента в Румъния е валидно доказателство за развалянето на ВОД и не следва да издаде кредитно известие на основание чл. 115, ал. 3 от ЗДДС.
Съгласно чл. 57, ал. 4 от ЗДДС, във връзка с чл. 50, ал. 2 от ППЗДДС дружеството следва да издаде протокол по чл. 117, ал. 2 от ЗДДС за начисляване на данъка върху добавената стойност.
По трети въпрос
Съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 2, т. 1 от ЗДДС регистрираното по ЗДДС лице има право да приспадне начисления данък при внос на стоки по чл. 56 и 57 от закона, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от него облагаеми доставки.
За упражняването на данъчен кредит, в случаите по чл. 57 от ЗДДС, съгласно чл. 71, т. 4 от ЗДДС лицето следва да притежава митнически документ за внос, в който лицето е посочено като вносител, издало е протокол по чл. 117 и е спазило изискванията на чл. 86 от ЗДДС.
Правото на приспадане на данъчен кредит за начисления от вносителя данък при вноса с издадения протокол по чл. 117, ал. 2 от ЗДДС се упражнява чрез отразяването му в отчетните регистри - "Дневник за покупките", колона 11 "ДО на облагаемите доставки със ставка 20 на сто, включително дистанционни продажби с място на изпълнение на територията на страната" и при спазване на ограничения на правото на приспадане на данъчен кредит, визирани в чл. 70 от ЗДДС. На основание чл. 72, ал. 1 от ЗДДС регистрирано по ЗДДС лице може да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит за данъчния период, през който е възникнало това право, или в един от следващите 12 данъчни периода.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
"Н" АД е клон на чуждестранен търговец от Турция и е регистрирано по ЗДДС. През месец септември 2017 г. дружеството извършва доставка от Турция към държава членка на ЕС - Румъния, под митнически режим 42. Всички документи, съпътстващи доставката - фактура, инвойс за чуждестранния клиент, превозни документи - са окомплектовани съобразно изискванията за такъв тип сделка и стоката е изпратена на клиента в Румъния.
Клиентът отказва да получи стоката. През месец октомври стоката е върната в България с придружаващи документи - писмен отказ от клиента и нови протоколи от фискален контрол на екипи на НАП. На клиента в Румъния е издадено кредитно известие.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Трябва ли дружеството да разполага с писмен отказ от клиента в Румъния, че не желае да закупи доставената му стока?
Въпрос 2: Следва ли дружеството да начисли ДДС при издаване на кредитно известие към клиента в Румъния или чрез издаване на протокол?
Въпрос 3: Има ли дружеството право на данъчен кредит за начисления ДДС и на основание на какъв документ? Кога трябва да се включи в дневник покупки и в коя колона?
По първи и втори въпрос
Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 6 от ЗДДС освободен от данък е вносът на стоки, когато вносът е последван от вътреобщностна доставка и когато вносителят представи следните данни:
- идентификационния си номер по чл. 94, ал. 2 от ЗДДС;
- идентификационния номер по ДДС на клиента, за когото се доставят стоките, издаден в друга държава членка, или собствения си идентификационен номер по ДДС, издаден в държавата членка, в която завършва изпращането или превозът на стоките;
- доказателство, че внесените стоки са предназначени да бъдат превозени или изпратени до друга държава членка по ред, определен с Правилника за прилагане на закона за данъка върху добавената стойност (ППЗДДС).
За доказване извършването на вътреобщностна доставка (ВОД) чл. 45 от ППЗДДС изисква доставчикът да разполага със следните документи:
- 1. Документ за доставката:
- фактура за доставката, в която, когато получателят е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка, се посочва идентификационният номер по ДДС на получателя, издаден от държава членка, под който номер му е извършена доставката;
- протокол по чл. 117, ал. 2 от закона - в случаите на вътреобщностна доставка по чл. 7, ал. 4 от закона;
- документ по чл. 168, ал. 8 от закона - когато доставчикът е физическо лице, което не е едноличен търговец и не е регистрирано по закона.
- 2. Документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка:
- транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка - в случаите, когато транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя; в писменото потвърждение се посочват дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките, и длъжностното му качество, име на лицето, получило стоките, и длъжностното му качество;
- транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка - когато транспортът е извършен от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика.
От изложената фактическа обстановка е видно, че "Н" АД е извършило внос на стока по реда на чл. 58, ал. 1, т. 6 от ЗДДС.
Съгласно чл. 58, ал. 2 от ЗДДС, когато вносителят на стоките по ал. 1, т. 6 не се снабди с документите по чл. 53, ал. 2 до изтичане на календарния месец, следващ месеца на възникване на данъчното събитие по чл. 54 от закона, данъкът по вноса става изискуем от вносителя.
Същото е регламентирано и в чл. 50, ал. 1 от ППЗДДС: "в случай, че вносителят по чл. 58, ал. 1, т. 6 от закона не се снабди с документите по чл. 45 до изтичането на календарния месец, следващ календарния месец, през който е възникнало данъчното събитие по чл. 54 от ЗДДС, данъкът по вноса става изискуем от вносителя".
В тези случаи, съгласно чл. 50, ал. 2 от ППЗДДС, данъкът се начислява от вносителя с протокол по чл. 117, ал. 2 от закона, който се издава в 15-дневен срок, считано от последния ден на календарния месец, следващ календарния месец, през който е възникнало данъчното събитие по чл. 54 от закона.
Предвид изложеното се приема, че писменият отказ на клиента в Румъния е валидно доказателство за развалянето на ВОД и не следва да се издава кредитно известие на основание чл. 115, ал. 3 от ЗДДС.
Съгласно чл. 57, ал. 4 от ЗДДС, във връзка с чл. 50, ал. 2 от ППЗДДС, дружеството следва да издаде протокол по чл. 117, ал. 2 от ЗДДС за начисляване на данъка върху добавената стойност.
Извод: Писменият отказ на клиента в Румъния служи като доказателство за разваляне на вътреобщностната доставка и не се издава кредитно известие по чл. 115, ал. 3 от ЗДДС; дружеството следва да начисли ДДС чрез издаване на протокол по чл. 117, ал. 2 от ЗДДС, на основание чл. 57, ал. 4 от ЗДДС и чл. 50, ал. 2 от ППЗДДС.
По трети въпрос
Съгласно чл. 69, ал. 2, т. 1 от ЗДДС регистрираното по ЗДДС лице има право да приспадне начисления данък при внос на стоки по чл. 56 и 57 от закона, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от него облагаеми доставки.
За упражняването на данъчен кредит в случаите по чл. 57 от ЗДДС, съгласно чл. 71, т. 4 от ЗДДС, лицето следва да притежава митнически документ за внос, в който лицето е посочено като вносител, издало е протокол по чл. 117 и е спазило изискванията на чл. 86 от ЗДДС.
Правото на приспадане на данъчен кредит за начисления от вносителя данък при вноса с издадения протокол по чл. 117, ал. 2 от ЗДДС се упражнява чрез отразяването му в отчетните регистри - "Дневник за покупките", колона 11 "ДО на облагаемите доставки със ставка 20 на сто, включително дистанционни продажби с място на изпълнение на територията на страната" и при спазване на ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит, визирани в чл. 70 от ЗДДС.
На основание чл. 72, ал. 1 от ЗДДС регистрирано по ЗДДС лице може да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит за данъчния период, през който е възникнало това право, или в един от следващите 12 данъчни периода.
Извод: Дружеството има право на данъчен кредит за начисления ДДС при вноса, въз основа на митническия документ за внос и издадения протокол по чл. 117, ал. 2 от ЗДДС, като упражнява това право чрез отразяване на протокола в дневника за покупките в колона 11, в периода на възникване на правото или в един от следващите 12 данъчни периода, при спазване на ограниченията по чл. 70 от ЗДДС.
Настоящото становище е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прилага разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
