НАП: Задължително здравно осигуряване на пенсионери, упражняващи дейност като самоосигуряващи се лица по чл. 4, ал. 3 от КСО

ОТНОСНО:Прилагане на осигурителното законодателство

В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" .....постъпи писмо с вх. № 54-16-3007/26.03.2025 г. препратено за отговор по компетентност от ТД на НАП ........ Молите да отпадне задължението Ви за заплащане на здравноосигурителна вноска, която сте задължена да внасяте авансово като самоосигуряващо се лице, както и вноската при определяне на окончателния размер на осигурителния доход при подаване на годишната данъчна декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).

Посочвате, че основанието за искането Ви е, че попадате в кръга на лицата по т. ХV - всички пациенти със злокачествени новообразования: С 00 - С 97 от Приложение № 12 по чл. 37 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и Списък на заболяванията, при които здравно осигурените лица са освободени от заплащане на потребителска такса.

Прилагате решение на ТЕЛК, епикриза и копие на пълномощно.

При извършена служебна проверка в информационната система на Националната агенция за приходите се установи също, че имате отпусната пенсия от държавното обществено осигуряване.

Съгласно изложената фактическа обстановка и действащото осигурително законодателство, Ви уведомявам следното:

Лицата, посочени в разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества, и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, са самоосигуряващи се лица по смисъла на чл. 5, ал. 2 и чл. 6, ал. 8 от КСО.

Самоосигуряващите се лица са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО).

Осигурителните вноски са за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година. Окончателният размер на месечния осигурителен доход за тези лица се определя за периода, през който са упражнявали трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ, и не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход (чл. 6, ал. 8 и 9 от КСО).

Задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд "Пенсии", съответно във фонд "Пенсии за лицата по чл. 69", на държавното обществено осигуряване, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4б. Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване (чл. 127, ал. 1 и чл. 157, ал. 6 от КСО).

Самоосигуряващите се лица се осигуряват по ред, определен с Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ). Съгласно чл. 1, ал. 1 и 2 от посочената наредба задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец (ОКд-5) от Изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. Декларация за прекъсване на дейността не се подава за периодите по чл. 9, ал. 2, т. 5 от КСО.

Съгласно чл. 4, ал. 6 от КСО, лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2, 4 - 6 от КСО (включително лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия), на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание. Разпоредбата на чл. 4, ал. 6 (нова - ДВ, бр. 64 от 2000 г., изм. и доп. ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) от КСО е създадена след като Конституционният съд с решение № 5 от 29.06.2000 г., в сила от 11.07.2000 г., обявява за противоконституционни разпоредбите на чл. 4, ал. 3 от КСО (предишно заглавие КЗОО, изм. - ДВ, бр. 67 от 2003 г.) по отношение на работещите пенсионери, включени в кръга на задължително осигурените лица по този законов текст. Съдът счита, че включването на работещите пенсионери в обсега на задължително осигурените лица по чл. 4, ал. 3 от кодекса би противоречало на същността, смисъла и основната цел на общественото осигуряване, а събираните от тях осигурителни вноски биха добили характер на данъчно задължение, а ако имат намерение да увеличат размера на пенсията си, те биха могли да правят осигурителни вноски по свое желание.

Предвид цитираните разпоредби, лицата, които имат отпусната пенсия и упражняват дейност като самоосигуряващи се лица, не подлежат на задължително осигуряване по реда на чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО за задължителните минимални осигурени рискове - инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, а се осигуряват във фондовете на държавното обществено осигуряване само ако желаят. Пенсионерите - самоосигуряващи се лица, упражняват регламентираното в чл. 4, ал. 6 от КСО право да се осигуряват по свое желание по предвидения с НООСЛБГРЧМЛ ред (чл. 1, ал. 6 от НООСЛБГРЧМЛ).

По отношение на задължителното здравно осигуряване на лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1-4 от КСО (самоосигуряващите се лица) следва да се отбележи, че то е регламентирано в отделен закон, а не в КСО.

Със ЗЗО се уреждат здравното осигуряване в Република България и свързаните с него обществени отношения (чл. 1, ал. 1 от същия закон). В тази връзка следва да се има предвид, че с решението си Конституционният съд не засяга здравното осигуряване на пенсионерите - самоосигуряващи се лица, тъй като за противоконституционни са обявени разпоредби от КСО, а не такива от ЗЗО.

Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, определени със ЗБДОО, и окончателно върху доходите от дейността и доходите по т. 3, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО; регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, произвеждащи непреработена растителна и/или животинска продукция, не определят окончателен размер на осигурителния доход за тази дейност; вноските се внасят за сметка на самоосигуряващите се лица до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, а окончателната осигурителна вноска най-късно в срока за подаване на данъчната декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.

На основание гореизложеното, поради липсата на изричен текст в ЗЗО, аналогичен на чл. 4, ал. 6 от КСО, за периодите, през които упражнявате трудова дейност като самоосигуряващо се лице, Вие подлежите на задължително здравно осигуряване по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, независимо от обстоятелството, че сте пенсионер. Допълнителен аргумент в подкрепа на изложеното е разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЗО, според която здравноосигурителните вноски за лицата, получаващи доходи на различни основания, посочени в т. 1, 2, 2а, 2б, 3, 4 и 5, вноските се внасят върху сбора от осигурителните доходи и в предвидените за тях срокове по реда, определен в чл. 4а, ал. 6, чл. 4а¹, ал. 6 и чл. 6, ал. 11 от КСО.

В същия смисъл е установена трайна съдебна практика (Решение № 16161 от 29.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8159/2009 г., I о., Решение № 13210 от 6.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7449/2009 г., VI о., Решение № 4356 от 25.04.2006 г. на ВАС по адм. д. № 1531/2006 г., VI о., Решение № 7359 от 15.07.2003 г. на ВАС по адм. д. № 2775/2003 г., I о. решение № 8725 от 20.06.2011 г. по адм. д. № 14429/2010 г., VІ о. на ВАС и пр).

Обръщам Ви внимание, че последователността на доходите в здравното осигуряване е по-различна, когато лицето е пенсионер от държавното обществено осигуряване или от професионален пенсионен фонд. Макар разпоредбата да препраща към чл. 6, ал. 11 от КСО по презумпция се счита, че на първо място е пенсията и след това останалите доходи по реда посочен в чл. 6, ал. 11. Пенсията е постоянен доход, върху който здравноосигурителната вноска е за сметка на държавния бюджет.

Максималният размер на месечния доход, върху който се изчислява здравноосигурителната вноска, е максималният доход, определен със ЗБДОО (чл. 40, ал. 7 от ЗЗО).

Следователно като лице, осигурявано здравно за сметка на държавния бюджет върху получаваната пенсия от държавното обществено осигуряване (т. 4), което едновременно с това извършва трудова дейност като самоосигуряващо се лице (т. 2), Вие следва да внасяте здравноосигурителни вноски за своя сметка текущо през годината върху не по-малко от минималния размер на осигурителния доход и върху не повече от максималния месечен осигурителен доход, определен със ЗБДОО за съответната година, и да извършвате годишно изравняване на осигурителния доход съгласно данните от годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. Спазвайки поредността на доходите с оглед ненадвишаване на максималния месечен осигурителен доход, за здравното осигуряване, на първо място следва да поставите размерът на пенсията Ви от държавното обществено осигуряване.

Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.