Изх. № М-39-00-2
Дата: 04.05.2020 год.
ЗОПБ, чл. 3, ал. 1, т. 2
Във връзка с постъпило в Централно управление на Националната агенция за приходите Ваше запитване, заведено с .........................., с което е поставен въпрос относно тълкуване на редакцията на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Закона за ограничаване плащанията в брой(ЗОПБ) при изплащане на дивидент, в контекста на нейното изменение, обнародвано с ДВ, бр. 94 от 2019 г., становището е следното:
С § 55 на Закона за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари(ЗИД на ЗМИП), считано от 02.12.2019 г., редакцията на чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОПБ е следната:
"Плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност под 10 000 лв., но могат да се разглеждат като част от свързани помежду си платежни операции на едно и също основание, чиято обща стойност е равна на или надвишава 10 000 лв."
Наробното събрание приема ЗОПБ през 2011 г. (обн. ДВ, бр. 16 от 2011 г.) с цел да се ограничи сивия сектор в икономиката на страната, чрез насърчаване отчитането на реалните обороти от стопанската дейност и стимулиране използването на пълния потенциал на банковата система. От мотивите за приемане на закона става ясно, че законодателният замисъл е регулациите да обхващат движението на парични средства над определен размер, т. е. ограниченията да не са само по отношение на плащанията по договори. Действалият обаче до 02.12.2019 г. текст на чл. 3, ал. 1, т. 2 от същия беше приложим само относно договорите. Поради липсата на мотиви за промяната в текста на тази разпоредба, привнесена с § 55 на ЗИД на ЗМИП (ДВ, бр. 94 от 2019 г.), следва да се приеме както наличието на връзка между плащанията в брой и мерките срещу изпиране на пари, така и че с новата редакция на чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОПБ е реализиран първоначалният законодателен замисъл за ограничаване на паричните транзакции в брой, не само когато техният източник е договор, а и по отношение на всички основания (с изключение на посочените в чл. 2 от ЗОПБ), в това число и извъндоговорните, пораждащи задължения за предаване на пари, каквито са деликтът, неоснователното обогатяване, воденото на чужда работа без пълномощно, решение на общото събрание на съдружниците, на етажни собственици и т.н. С изменението на текста на чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОПБ се увеличават хипотезите, обхванати от забраната за извършване на плащания в брой на стойност равна или надвишаваща 10 000 лв.
Що се отнася до отношенията, свързани с правото на вземане на дивидент от съдружник/акционер, същите възникват в резултат на сложен фактически състав, т.е. при изпълнението на определените в Търговския закон(ТЗ) предпоставки. Дивидентът е доход, който се изплаща на съдружниците или акционерите в търговското дружество, като вземането на решение за разпределянето му е в компетенциите на общото събрание.
В случай че съдружниците решат да разпределят дивидент, при неговото изплащане трябва да се съобразят и с изискванията на ЗОПБ. Ако размерът на дивидента е сума, която е равна или надхвърля ограничението от 10 000 лева, предвидено в ЗОПБ, изплащането следва да се извърши по банков път или чрез вноска по сметката. Това е описано и в т. IV. 6. от указанието на Министерство на финансите (УК - 3 от 04.04.2011 г.) относно прилагането на закона, в което се казва, че чл. 3, ал. 1, т. 1 важи и за изплащането на дивиденти.
Освен това в Указанието е даден пример, свързан с изплащането на дивидент на съдружник повече от един път в годината, чиято обща стойност е, например 30 000 лева. В случай че за всяко едно от плащанията има изготвен протокол - решение на съдружниците и сумата на всяко едно от тези плащания (предвидена в съответното решение на общото събрание) е под законовоопределения размер, то всяко едно от плащанията на дивидент не би следвало да се разглежда като част от свързани помежду си платежни операции на едно и също основание, доколкото всяко едно от плащанията се основава на отделно решение на общото събрание на съдружниците.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че общата сума на дивидентите, изплатени на всички съдружници, е правно ирелевантна по отношение приложението на чл. 3, ал. 1 от ЗОПБ. Казано с други думи, в случаите когато общата сума на дивидентите, изплатени на всички съдружници надвишава 10 000 лв., но спрямо конкретен съдружник, размерът на изплатения му дивидент, определен съгласно дяловото му участие, по силата на отделно решение на общото събрание на съдружниците е в размер по-малък от 10 000 лв., нормата на чл. 3, ал. 1 от ЗОПБ не следва да намери приложение. Това е така, тъй като от значение за прилагането на чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОПБ е размерът на изплатения дивидент да е част от обща престация, дължима към конкретно лице. В обощение може да се каже, че новата редакция на чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОПБ не променя прилагането на ЗОПБ в хипотезата изплащане на дивидент.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ПЛАМЕН ДИМИТРОВ/
Във връзка със запитване относно тълкуването на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Закона за ограничаване плащанията в брой (ЗОПБ) при изплащане на дивидент, в контекста на изменението му, обнародвано в ДВ, бр. 94 от 2019 г., се излага следното становище.
С § 55 от Закона за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗИД на ЗМИП), в сила от 02.12.2019 г., разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОПБ придобива следната редакция: "Плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност под 10 000 лв., но могат да се разглеждат като част от свързани помежду си платежни операции на едно и също основание, чиято обща стойност е равна на или надвишава 10 000 лв."
Народното събрание приема ЗОПБ през 2011 г. (обн. ДВ, бр. 16 от 2011 г.) с цел ограничаване на сивия сектор в икономиката чрез насърчаване отчитането на реалните обороти от стопанската дейност и стимулиране използването на банковата система. От мотивите за приемане на закона следва, че законодателният замисъл е регулациите да обхващат движението на парични средства над определен размер, т.е. ограниченията да не се отнасят само до плащания по договори.
До 02.12.2019 г. действащият текст на чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОПБ е бил приложим само по отношение на договорите. Поради липса на мотиви за промяната, въведена с § 55 на ЗИД на ЗМИП (ДВ, бр. 94 от 2019 г.), се приема, от една страна, наличие на връзка между плащанията в брой и мерките срещу изпиране на пари, а от друга страна, че с новата редакция на чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОПБ се реализира първоначалният законодателен замисъл за ограничаване на паричните транзакции в брой не само когато техният източник е договор, но и по отношение на всички основания (с изключение на посочените в чл. 2 от ЗОПБ), включително извъндоговорните, пораждащи задължения за предаване на пари, като деликт, неоснователно обогатяване, водене на чужда работа без пълномощие, решения на общото събрание на съдружниците, на етажни собственици и др.
С изменението на чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОПБ се разширяват хипотезите, обхванати от забраната за извършване на плащания в брой на стойност, равна или надвишаваща 10 000 лв.
Извод: Новата редакция на чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОПБ разширява приложното поле на забраната за плащания в брой и върху извъндоговорни основания, с изключение на изрично посочените в чл. 2 от ЗОПБ.
Относно отношенията, свързани с правото на вземане на дивидент от съдружник/акционер, се посочва, че те възникват в резултат на сложен фактически състав при изпълнение на предпоставките, определени в Търговския закон (ТЗ). Дивидентът представлява доход, изплащан на съдружниците или акционерите в търговското дружество, като решението за разпределянето му е в компетентността на общото събрание.
Когато съдружниците вземат решение за разпределяне на дивидент, при неговото изплащане следва да се спазват и изискванията на ЗОПБ. Ако размерът на дивидента е сума, равна или надхвърляща ограничението от 10 000 лв., предвидено в ЗОПБ, изплащането трябва да се извърши по банков път или чрез внасяне по платежна сметка.
Това изискване е отразено и в т. IV.6 от указанието на Министерство на финансите (УК - 3 от 04.04.2011 г.) относно прилагането на закона, където е посочено, че чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗОПБ се прилага и при изплащането на дивиденти. В указанието е даден пример за изплащане на дивидент на съдружник повече от един път в годината, с обща стойност, например 30 000 лв. В случай че за всяко едно от плащанията е изготвен отделен протокол - решение на съдружниците, и сумата на всяко отделно плащане (предвидена в съответното решение на общото събрание) е под законово определения размер, всяко от тези плащания на дивидент не следва да се разглежда като част от свързани помежду си платежни операции на едно и също основание, доколкото всяко плащане се основава на отделно решение на общото събрание на съдружниците.
Предвид изложеното се приема, че общата сума на дивидентите, изплатени на всички съдружници, е правно ирелевантна за приложението на чл. 3, ал. 1 от ЗОПБ. В случаите, когато общата сума на дивидентите, изплатени на всички съдружници, надвишава 10 000 лв., но спрямо конкретен съдружник размерът на изплатения му дивидент, определен съобразно дяловото му участие и по силата на отделно решение на общото събрание на съдружниците, е под 10 000 лв., нормата на чл. 3, ал. 1 от ЗОПБ не намира приложение.
Това е така, тъй като за прилагането на чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОПБ е от значение размерът на изплатения дивидент да представлява част от обща престация, дължима към конкретно лице.
В обобщение се посочва, че новата редакция на чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОПБ не променя прилагането на ЗОПБ в хипотезата на изплащане на дивидент.
Извод: При изплащане на дивидент се прилагат общите правила на ЗОПБ - плащанията към конкретен съдружник/акционер в размер, равен или над 10 000 лв., подлежат на безкасово извършване, като общата сума на дивидентите към всички съдружници е без значение; новата редакция на чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОПБ не изменя този режим.
