Изх. № 26-К-173
Дата: 18.08.2017 год.
ДОПК, чл. 4
ОТНОСНО: Осигуряване на работници, извършващи трудова дейност на територията на Германия
Във връзка с Ваше писмо, заведено в Централно управление на Национална агенция за приходите (НАП) с вх. №............... г., Ви уведомявам следното:
В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и Закона за Националната агенция за приходите(ЗНАП) компетентностите на съответните органите по приходите са регламентирани като строго специфични и конкретни, според функциите и правомощията, с които разполага всеки от тях в отделните административни производства, уредени в ДОПК. В този смисъл изразяването на становище по правоотношения, които са предмет на висящо ревизионно производство е извън правомощията на изпълнителния директор на НАП и би представлявало недопустимо вмешателство в сферата на компетентност на ревизиращия орган, който на основание чл. 4 от ДОПК следва да осъществява производството самостоятелно и независимо в рамките на своите функционални компетентности.
Установено е, че по въпросите, зададени в запитването Ви, е налице висящо ревизионно производство. Моля да имате предвид, че изпълнителният директор на НАП не разполага с правомощия да се произнася по законосъобразността на всяко административно производство по ДОПК, нито когато същото е висящо, нито когато същото е приключило със съответния акт на компетентния орган.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/АЛ. ГЕОРГИЕВ/
Становището е издадено във връзка с писмено запитване относно осигуряване на работници, извършващи трудова дейност на територията на Германия.
Посочва се, че в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП) компетентностите на органите по приходите са определени като строго специфични и конкретни, съобразно функциите и правомощията им в отделните административни производства, уредени в ДОПК.
Подчертава се, че изразяването на становище по правоотношения, които са предмет на висящо ревизионно производство, е извън правомощията на изпълнителния директор на НАП. Такова произнасяне би представлявало недопустимо вмешателство в компетентността на ревизиращия орган, който съгласно чл. 4 от ДОПК следва да осъществява производството самостоятелно и независимо в рамките на своите функционални компетентности.
Установено е, че по въпросите, поставени в запитването, има висящо ревизионно производство.
Посочва се, че изпълнителният директор на НАП не разполага с правомощия да се произнася по законосъобразността на всяко административно производство по ДОПК, нито когато то е висящо, нито когато е приключило със съответния акт на компетентния орган.
Извод: Поради наличие на висящо ревизионно производство по поставените въпроси и предвид ограничената компетентност на изпълнителния директор на НАП по чл. 4 от ДОПК, не може да бъде изразено становище по съществото на запитването относно осигуряването на работниците.
