Изх. № 53-00-328
15.06. 2012 г.
чл. 26, ал. 2 от ЗДДС
чл. 21, ал. 2, от ЗДДС
чл. 13, ал. 1, т. 23 от ЗДДФЛ
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
Местно физическо лице извършва консултантски услуги в страната и чужбина. В това си качество то е, регистрирано по чл. 97а от ЗДДС.
За извършваните услуги лицето получава възнаграждение и допълнителни суми за пътни разходи, храна и настаняване /командировъчни разходи/.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Следва ли при определяне на данъчната основа по ЗДДС, да се включват сумите за командировъчни разходи и на какво основание?
2. Следва ли тези командировъчни разходи да се третират като доход, който подлежи на деклариране и облагане по чл. 50 от ЗДДФЛ и къде следва да се отразят в декларацията?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗДДС данъчната основа с...
