1_ИТ_00_51/2015 г.
КСО чл.4, ал.1, т.7
КСО чл.4, ал.6
Относно:социално и здравно осигуряване на чуждестранен гражданин с отпус-ната пенсия от Русия
Във Ваше запитване, постъпило в дирекция ОДОП - гр...... с вх.№ ........./ .....2015 г. сте изложили следната фактическа обстановка:
Притежавате руско гражданство и в България сте със статут на продължително пребиваване. Имате регистрирано дружество с ограничена отговорност в Република България и предстои да извършвате дейност чрез същото на територията на страната ни. Пенсионер сте по руското законодателство.
Във връзка с изложеното поставяте въпроса дали следва задължително да се осигурявате за пенсия и да внасяте здравноосигурителни вноски.
При така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, изразяваме следното принципно становище:
Трудовата дейност е основополагаща за възникване на основание за държавно обществено осигуряване. Съгласно чл.10 от Кодекса за социално осигуряване/КСО/, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 от с.з. и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
Съгласно чл.4, ал.3, т.2 от КСО лицата, които упражняват трудова дейност като съдружници в търговски дружества, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство - чл.4, ал.4 от КСО. Съдружниците в търговски дружества на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание в случаите когато упражняват дейност (чл. 4, ал. 6 от КСО).
Осигурителните вноски са изцяло за сметка на осигурените лица и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния размер на дохода, определен със закона за бюджета на държавното обществeно осигуряване за съответната година - чл.6, ал.7 от КСО. Тези лица определят и окончателен размер на осигурителния доход по реда на чл.6, ал.8 от кодекса.
В КСО не е направено разграничение по отношение осигуряването на лицата в зависимост от тяхното гражданство и получавана пенсия. Поради това, посоченият осигурителен режим, въвеждащ осигуряване "по свое желание" за лицата на които е отпусната пенсия, следва да се прилага и когато собственика или съдружника упражняващ трудова дейност в търговско дружество имат отпусната пенсия от друга държава. От този режим могат да се възползват само лицата, които подлежат на осигуряване по чл.4, ал.3, т.1, 2, 4-6 от КСО, т.е самоосигуряващите се лица и работещите без трудово правоотношение.
Самоосигуряващите се лица/лицата по чл.4, ал.3, т.1, 2 и 4 от КСО/, които имат отпусната пенсия, само ако желаят да се осигуряват вписват това обстоятелството в декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице по чл.1, ал.2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица.
Гореизложеното е приложимо в случаите когато съдружник не подлежи на осигуряване като изпълнител по договор за управление и контрол на търговско дружество по реда на чл.4, ал.1, т.7 от КСО в дружеството. Такова задължение възниква ако лице упражнява трудова дейност свързана с управление на дружество и му е изплатено, начислено но неизплатено или неначислено възнаграждение за тази дейност. Под неначислени възнаграждения се разбират дължимите възнаграждения /договорени или определени по съответния ред/, които не са начислени/Указание № 24-00-10/10.03.2010 г. на ИД на НАП/.
В тези случаи разпоредбата на чл.4, ал.6 от КСО за осигуряване "по свое желание" не е приложима, тъй като, както посочихме, от същата могат да се възползват единствено лицата, които подлежат на осигуряване по чл.4, ал.3, т.1, 2, 4-6 от КСО.
С оглед всичко изложено до тук следва да имате предвид, че от 20.03.2010 г. е в сила Договор между Република България и Руската федерация за социална сигурност (Договора). Националната агенция за приходите е компетентна да определя приложимото законодателство по Договора между Република България и Руската федерация за социална сигурност и да издава съответното удостоверение.
Договорът се прилага на територията на Република България и Руската федерация само по отношение на законодателството, което е посочено в чл.2 от него.
Същият регулира социалната сигурност и задължителното (държавното) обществено осигуряване на лицата с местоживеене на територията на договарящите страни и които са техни граждани, а също и на членовете на семействата на посочените лица, които са се подчинявали или се подчиняват на действието на законодателството на една от договарящите страни.
Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.1 от Договора, осигурените лица, спрямо които се прилага този договор, се подчиняват изключително на законодателството на тази договаряща страна, на територията на която извършват трудова дейност.
Изключение от този принцип е предвиден в ал.2.1 от същия член, съгласно която към осигурените лица, които осъществяват трудова дейност на територията на двете договарящи страни, се разпростира законодателството на тази договаряща страна, на територията на която се намира местоживеенето на лицето.
Местоживеенето се определя съгласно чл.1, ал.1.4 от договора, съгласно който за местожителство /местоживеене/ се счита:
- за Република България - дългосрочно пребиваване в Република България по смисъла на българското законодателство;
- за Руската федерация - мястото на постоянно или временно местоживеене на законно основание на територията на Руската федерация, което може да бъде определено или признато за такова съгласно законодателството на Руската федерация.
В случай, че съгласно разпоредбите на цитираната спогодба по отношение на лицето е приложимо българското осигурително законодателство, то следва да се осигурява по общите правила на Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
По отношение на здравното осигуряване, същото не попада в материалния обхват на цитираната спогодба, поради което в случая ще бъдат приложими общите правила за здравно осигуряване на чуждите граждани, съгласно Закона за здравно осигуряване /ЗЗО/.
На основание чл.33, ал.1, т.3 от ЗЗО, задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса са чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна.
Изложена е следната фактическа обстановка: Лицето е с руско гражданство и в Република България има статут на продължително пребиваване. Регистрирало е дружество с ограничена отговорност в България и предстои да извършва дейност чрез това дружество на територията на страната. Лицето е пенсионер по руското законодателство.
Въпрос: Дали следва задължително да се осигурява за пенсия и да внася здравноосигурителни вноски?
Трудовата дейност е основополагаща за възникване на основание за държавно обществено осигуряване. Съгласно чл.10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването на тази дейност.
Съгласно чл.4, ал.3, т.2 от КСО лицата, които упражняват трудова дейност като съдружници в търговски дружества, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство - чл.4, ал.4 от КСО.
Съгласно чл.4, ал.6 от КСО съдружниците в търговски дружества, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание в случаите, когато упражняват дейност.
Осигурителните вноски за тези лица са изцяло за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния размер на дохода, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година - чл.6, ал.7 от КСО. Те определят и окончателен размер на осигурителния доход по реда на чл.6, ал.8 от КСО.
В КСО не е направено разграничение по отношение на осигуряването на лицата в зависимост от тяхното гражданство и получаваната пенсия. Поради това осигурителният режим, въвеждащ осигуряване "по свое желание" за лицата, на които е отпусната пенсия, се прилага и когато собственикът или съдружникът, упражняващ трудова дейност в търговско дружество, има отпусната пенсия от друга държава.
От този режим могат да се възползват само лицата, които подлежат на осигуряване по чл.4, ал.3, т.1, 2, 4-6 от КСО, т.е. самоосигуряващите се лица и работещите без трудово правоотношение. Самоосигуряващите се лица (лицата по чл.4, ал.3, т.1, 2 и 4 от КСО), които имат отпусната пенсия, само ако желаят да се осигуряват, вписват това обстоятелство в декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице по чл.1, ал.2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица.
Гореизложеното е приложимо в случаите, когато съдружникът не подлежи на осигуряване като изпълнител по договор за управление и контрол на търговско дружество по реда на чл.4, ал.1, т.7 от КСО в същото дружество. Такова задължение възниква, ако лицето упражнява трудова дейност, свързана с управление на дружеството, и му е изплатено, начислено, но неизплатено, или неначислено възнаграждение за тази дейност. Под "неначислени възнаграждения" се разбират дължимите възнаграждения (договорени или определени по съответния ред), които не са начислени - съгласно Указание № 24-00-10/10.03.2010 г. на изпълнителния директор на НАП.
В тези случаи разпоредбата на чл.4, ал.6 от КСО за осигуряване "по свое желание" не е приложима, тъй като от нея могат да се възползват единствено лицата, които подлежат на осигуряване по чл.4, ал.3, т.1, 2, 4-6 от КСО.
Извод: Ако лицето упражнява дейност като съдружник/самоосигуряващо се лице и е пенсионер, осигуряването за държавно обществено осигуряване е по негово желание, освен ако за същото лице възникне задължение за осигуряване по договор за управление и контрол по чл.4, ал.1, т.7 от КСО, при което осигуряването не е по избор.
Относно прилагането на Договора между Република България и Руската федерация за социална сигурност
От 20.03.2010 г. е в сила Договор между Република България и Руската федерация за социална сигурност (Договорът). Националната агенция за приходите е компетентна да определя приложимото законодателство по този договор и да издава съответното удостоверение.
Договорът се прилага на територията на Република България и Руската федерация само по отношение на законодателството, посочено в чл.2 от него. Той регулира социалната сигурност и задължителното (държавното) обществено осигуряване на лицата с местоживеене на територията на договарящите страни, които са техни граждани, както и на членовете на семействата на тези лица, които са се подчинявали или се подчиняват на действието на законодателството на една от договарящите страни.
Съгласно чл.6, ал.1 от Договора осигурените лица, спрямо които се прилага този договор, се подчиняват изключително на законодателството на тази договаряща страна, на чиято територия извършват трудова дейност. Изключение от този принцип е предвидено в чл.6, ал.2.1 от Договора, съгласно който към осигурените лица, които осъществяват трудова дейност на територията и на двете договарящи страни, се разпростира законодателството на тази договаряща страна, на чиято територия се намира местоживеенето на лицето.
Местоживеенето се определя съгласно чл.1, ал.1.4 от Договора, според който за местожителство/местоживеене се счита:
- за Република България - дългосрочно пребиваване в Република България по смисъла на българското законодателство;
- за Руската федерация - мястото на постоянно или временно местоживеене на законно основание на територията на Руската федерация, което може да бъде определено или признато за такова съгласно законодателството на Руската федерация.
В случай че съгласно разпоредбите на Договора по отношение на лицето е приложимо българското осигурително законодателство, то следва да се осигурява по общите правила на КСО.
Извод: Ако по силата на Договора между България и Русия спрямо лицето е приложимо българското законодателство, то се осигурява по общите правила на КСО, при спазване на посочените по-горе режими (вкл. "по свое желание" при наличие на пенсия и липса на осигуряване по договор за управление и контрол).
Относно здравното осигуряване
Здравното осигуряване не попада в материалния обхват на цитирания Договор, поради което се прилагат общите правила за здравно осигуряване на чуждите граждани съгласно Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
На основание чл.33, ал.1, т.3 от ЗЗО задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса са чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна.
Извод: Лице - чужд гражданин с разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в България подлежи на задължително здравно осигуряване в НЗОК по чл.33, ал.1, т.3 от ЗЗО, тъй като здравното осигуряване не е уредено в Договора между България и Русия.
