Изх. № 23-22-2072
10.01.2017 г.
чл. 131, ал. 1 от ЗДДС
чл. 83, ал. 3 от ППЗДДС
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №23-22-2072/11.10.2016 г., във връзка с прилагането разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Образували сте изпълнително дело, в хода на което предстои публична продан на недвижим имот - апартамент, ведно с идеални части от жилищната сграда, в която се намира, и идеални части от урегулирания поземлен имот (УПИ), в който е построена сградата. С решение на ......градски съд (.....ГС)договорът за покупко-продажба, с който търговското дружество - собственик продава апартамента на физическо лице, е обявен за недействителен по отношение на взискателя по изпълнителното дело.
Търговското дружество - продавач по договора е регистрирано по ЗДДС. Физическото лице - купувач не е регистрирано по закона.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Следва ли публична продан на апартамента да се начислява ДДС?
По така установената фактическата обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
Съгласно разпоредбата на чл. 131, ал. 1 от ЗДДС, регламентираните с тези норми задължения за ЧСИ възникват само в случай, че собственикът на вещта е регистрирано по закона лице. Видно от чл. 131, ал. 1 от ЗДДС и чл. 83, ал. 3 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС) с понятието "собственик на вещта" законът визира длъжника, залогодателя или собственика на ипотекираната вещ.
Целта на принудителното изпълнение е да се удовлетвори вземането на кредитора-взискател по способите, предвидени в закона, като същевременно се осигури приложението и на нормите, предвидени в защита на правата на длъжника. В хода на производството водещият орган по инициатива на неудовлетворен кредитор изземва по принудителен начин имущество от неговия длъжник и го реализира така, че да бъдат удовлетворени правата и законните интереси на кредитора. Действията в хода на производството се извършват от органа по изпълнението, за сметка на кредитора и/или длъжника.
Доколкото в конкретния случай сделката между отчуждителя на правото на собственост и приобретателя на това право е недействителна по отношение на взискателя по изпълнителното дело, то породените от нея правни последици, в това число и прехвърлянето на правото на собственост върху имота, не могат да му бъдат противопоставени. Следователно в отношенията между длъжника - отчуждител и кредитора - взискател за собственик на прехвърленото право се смята отчуждителят по относително недействителната сделка. Изпълнителното производство е образувано по инициатива на взискателя и за негова сметка, насочено е към удовлетворяването на неговите права и законни интереси, а относителната недействителност е средство за защита на тези негови права и интереси. Поради това в случай, че имотите бъдат продадени по реда на ГПК, в производство, образувано по инициатива и за удовлетворяване на кредитора - взискател, по отношение на който прехвърлителната сделка е недействителна, продавач и доставчик по смисъла на ЗДДС не може да бъде друго лице освен отчуждителя по относително недействителната сделка. Поради това, след като в конкретния случай отчуждителят е регистриран по реда на ЗДДС, за ЧСИ ще възникнат всички задължения, регламентирани в разпоредбите на чл. 131 от ЗДДС, обусловени от регистрацията на собственика на продаваната вещ по ЗДДС.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" е постъпило писмено запитване във връзка с прилагането на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Изложена е следната фактическа обстановка: Образувано е изпълнително дело, в хода на което предстои публична продан на недвижим имот - апартамент, заедно с идеални части от жилищната сграда, в която се намира, и идеални части от урегулирания поземлен имот (УПИ), в който е построена сградата. С решение на градски съд договорът за покупко-продажба, с който търговско дружество - собственик продава апартамента на физическо лице, е обявен за недействителен по отношение на взискателя по изпълнителното дело. Търговското дружество - продавач по договора е регистрирано по ЗДДС. Физическото лице - купувач не е регистрирано по закона.
Въпрос: Следва ли при публичната продан на апартамента да се начислява ДДС?
По така установената фактическа обстановка, въпроса и относимата нормативна уредба се изразява следното становище:
Съгласно разпоредбата на чл. 131, ал. 1 от ЗДДС, регламентираните с тази норма задължения за частния съдебен изпълнител (ЧСИ) възникват само ако собственикът на вещта е лице, регистрирано по закона. Съгласно чл. 131, ал. 1 от ЗДДС и чл. 83, ал. 3 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС), под "собственик на вещта" се разбира длъжникът, залогодателят или собственикът на ипотекираната вещ.
Целта на принудителното изпълнение е да се удовлетвори вземането на кредитора - взискател по способите, предвидени в закона, като едновременно с това се осигури прилагането на нормите, предвидени в защита на правата на длъжника. В хода на производството водещият орган, по инициатива на неудовлетворен кредитор, изземва по принудителен начин имущество от неговия длъжник и го реализира така, че да бъдат удовлетворени правата и законните интереси на кредитора. Действията в хода на производството се извършват от органа по изпълнението за сметка на кредитора и/или длъжника.
В конкретния случай сделката между отчуждителя на правото на собственост и приобретателя на това право е недействителна по отношение на взискателя по изпълнителното дело. Поради това правните последици от тази сделка, включително прехвърлянето на правото на собственост върху имота, не могат да бъдат противопоставени на взискателя. Следователно, в отношенията между длъжника - отчуждител и кредитора - взискател за собственик на прехвърленото право се счита отчуждителят по относително недействителната сделка.
Изпълнителното производство е образувано по инициатива на взискателя и за негова сметка, насочено е към удовлетворяване на неговите права и законни интереси, а относителната недействителност е средство за защита на тези права и интереси. Поради това, ако имотите бъдат продадени по реда на Гражданския процесуален кодекс (ГПК), в производство, образувано по инициатива и за удовлетворяване на кредитора - взискател, по отношение на който прехвърлителната сделка е недействителна, продавач и доставчик по смисъла на ЗДДС не може да бъде друго лице, освен отчуждителят по относително недействителната сделка.
Оттук следва, че след като в конкретния случай отчуждителят е регистриран по реда на ЗДДС, за ЧСИ възникват всички задължения, регламентирани в разпоредбите на чл. 131 от ЗДДС, които са обусловени от регистрацията по ЗДДС на собственика на продаваната вещ.
Извод: При публичната продан на апартамента следва да се начислява ДДС, тъй като за целите на изпълнителното производство собственик и доставчик по смисъла на ЗДДС е регистрираното по закона търговско дружество - отчуждител.
Настоящото становище е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището има принципен характер и не може да бъде ползвано по реда на чл. 17, ал. 3 от ДОПК, ако при конкретно производство по ДОПК се установи различна фактическа обстановка.
