В Дирекция ОДОП Пловдив постъпи писмено запитване с вх. № ======== от 11.07.2016 г., относно прилагане на ЗДДС и ЗСч. със следните въпроси:
1. Може ли счетоводната отчетност във фирмата да бъде само синтетична, т.е. да се изключи аналитичното водена на сметките?
2. Има ли право фирмата, регистрирана по ЗДДС да отложи ползването на данъчен кредит за покупка на стоки за срок от 12 месеца от датата на възникване на данъчното събитие?
В отговор на поставените от Вас въпроси, изразяваме следното становище:
Първи въпрос:Законът за счетоводството /ЗСч/ урежда изискванията към текущото счетоводно отчитане и счетоводните системи в предприятията, счетоводните документи и счетоводната информация, инвентаризацията на активите и пасивите и съхраняването на счетоводната информация; задълженията и отговорностите на ръководителя на предприятието и други подробно изброени в чл. 1 от закона.
Изискванията към предприятията във връзка с изграждането и поддържането на счетоводната система са посочени в чл. 11, ал. 1 от ЗСч. Съгласно посочената разпоредба счетоводната система следва да осигурява всеобхватно хронологично регистриране на счетоводните операции; получаване на аналитична и обобщена информация по счетоводен път, представяща най-точно и по най-подходящ начин годишните финансови отчети на предприятието; прилагане на утвърдения от ръководителя на предприятието индивидуален сметкоплан; прилагане на утвърдена от ръководителя на предприятието счетоводна политика и други.
На основание Раздел V "Права и задължения на ръководителя", чл. 16, ал. 1 от закона ръководителят на предприятието утвърждава индивидуалния сметкоплан на предприятието; утвърждава формата на счетоводството, която осигурява синхронизирано осъществяване на хронологичното и систематичното (аналитично и синтетично) счетоводно отчитане; организира текущото счетоводно отчитане в съответствие с разпоредбите на този закон и други.
Видно от посочената нормативна уредба в ЗСч организацията на счетоводството при двустранното счетоводно записване трябва да осигурява пълно обхващане, хронологично и систематично (аналитично и синтетично) регистриране и съхраняване на информацията от първичните документи. В предприятието следва да се водят регистри поотделно или комбинирано за хронологично и систематично (синтетично и аналитично) счетоводно отчитане. Аналитичното отчитане към синтетичните сметки се осъществява синхронизирано със синтетичното отчитане при спазване на изискванията за аритметично равенство на записванията. В края на всеки отчетен период се извършва приключване на счетоводните сметки, което обхваща:
а/ обобщаване на дебитните и кредитните обороти за всяка синтетична сметка и изчисляване на салдото по сметката;
б/ установяване на дебитните и кредитните обороти и на салдата по аналитичните сметки;
в/ сверяване на оборотите и салдата по аналитичните сметки с общите сборове на оборотите и салдата по синтетичните сметки и осигуряване на аритметично равенство между тях.
Пълната аналитична структура на счетоводните сметки се определя в индивидуалния сметкоплан, който се утвърждава от ръководителя на предприятието.
Въз основа на гореизложеното следва да се направи извод, че ЗСч изисква стопанските операции, които регистрира счетоводната система да се представят детайлно в тяхната аналитичност, което дава възможност счетоводната информация и отчетност да представя вярно и честно имущественото и финансовото състояние и финансовите резултати от дейността на предприятието.
Правилно установените счетоводни финансови резултати са основание за определяне на вярна данъчна основа - чл. 18 от Закона за корпоративното подоходно облагане, съгласно който данъчен финансов резултат е счетоводният финансов резултат, преобразуван по реда на този закон.
Втори въпрос:По отношение на правото на приспадане на данъчен кредит следва да се имат предвид разпоредбите на Глава седма "Данъчен кредит" от ЗДДС. На основание чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, регистрирано лице има право да приспадне начисления данък за стоките или услугите, които доставчикът-регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от него облагаеми доставки. Съгласно чл. 71, т. 1 от ЗДДС, за да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит по отношение на доставки на стоки или услуги, по които лицето е получател, същото следва да притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115 от ЗДДС, в който данъкът е посочен на отделен ред.
На основание чл. 72, ал. 1 от ЗДДС, регистрирано по този закон лице може да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит за данъчния период, през който е възникнало това право, което предвид разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем, или в един от следващите 12 данъчни периода.
Предвид правилото на чл. 25, ал. 6 от ЗДДС, изискуемостта е налице на датата на възникване на данъчното събитие. Данъчното събитие при доставка на стока възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена, съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС.
На основание чл. 72, ал. 2 от ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит се упражнява, като лицето:
1. включи размера на данъчния кредит при определяне на резултата за данъчния период по ал. 1 в справка-декларацията по чл. 125 за същия данъчен период;
2. посочи документа по чл. 71 в дневника за покупките по чл. 124 за данъчния период по т. 1.
В запитване до дирекция ОДОП Пловдив са поставени следните въпроси относно прилагането на ЗДДС и ЗСч:
Въпрос 1: Може ли счетоводната отчетност във фирмата да бъде само синтетична, т.е. да се изключи аналитичното водене на сметките?
Въпрос 2: Има ли право фирмата, регистрирана по ЗДДС, да отложи ползването на данъчен кредит за покупка на стоки за срок от 12 месеца от датата на възникване на данъчното събитие?
По първи въпрос
Законът за счетоводството (ЗСч) урежда изискванията към текущото счетоводно отчитане и счетоводните системи в предприятията, счетоводните документи и счетоводната информация, инвентаризацията на активите и пасивите и съхраняването на счетоводната информация, както и задълженията и отговорностите на ръководителя на предприятието и други, подробно изброени в чл. 1 от закона.
Изискванията към предприятията във връзка с изграждането и поддържането на счетоводната система са посочени в чл. 11, ал. 1 от ЗСч. Съгласно тази разпоредба счетоводната система следва да осигурява:
- всеобхватно хронологично регистриране на счетоводните операции;
- получаване на аналитична и обобщена информация по счетоводен път, представяща най-точно и по най-подходящ начин годишните финансови отчети на предприятието;
- прилагане на утвърдения от ръководителя на предприятието индивидуален сметкоплан;
- прилагане на утвърдена от ръководителя на предприятието счетоводна политика;
- и други изисквания, предвидени в закона.
На основание раздел V "Права и задължения на ръководителя", чл. 16, ал. 1 от ЗСч, ръководителят на предприятието:
- утвърждава индивидуалния сметкоплан на предприятието;
- утвърждава формата на счетоводството, която осигурява синхронизирано осъществяване на хронологичното и систематичното (аналитично и синтетично) счетоводно отчитане;
- организира текущото счетоводно отчитане в съответствие с разпоредбите на закона;
- и изпълнява други задължения, предвидени в закона.
От посочената нормативна уредба в ЗСч следва, че организацията на счетоводството при двустранното счетоводно записване трябва да осигурява пълно обхващане, хронологично и систематично (аналитично и синтетично) регистриране и съхраняване на информацията от първичните документи.
В предприятието следва да се водят регистри поотделно или комбинирано за хронологично и систематично (синтетично и аналитично) счетоводно отчитане. Аналитичното отчитане към синтетичните сметки се осъществява синхронизирано със синтетичното отчитане при спазване на изискванията за аритметично равенство на записванията.
В края на всеки отчетен период се извършва приключване на счетоводните сметки, което обхваща:
- обобщаване на дебитните и кредитните обороти за всяка синтетична сметка и изчисляване на салдото по сметката;
- установяване на дебитните и кредитните обороти и на салдата по аналитичните сметки;
- сверяване на оборотите и салдата по аналитичните сметки с общите сборове на оборотите и салдата по синтетичните сметки и осигуряване на аритметично равенство между тях.
Пълната аналитична структура на счетоводните сметки се определя в индивидуалния сметкоплан, който се утвърждава от ръководителя на предприятието.
Въз основа на гореизложеното се прави извод, че ЗСч изисква стопанските операции, които регистрира счетоводната система, да се представят детайлно в тяхната аналитичност. Това дава възможност счетоводната информация и отчетност да представя вярно и честно имущественото и финансовото състояние и финансовите резултати от дейността на предприятието.
Правилно установените счетоводни финансови резултати са основание за определяне на вярна данъчна основа по чл. 18 от Закона за корпоративното подоходно облагане, съгласно който данъчен финансов резултат е счетоводният финансов резултат, преобразуван по реда на този закон.
Извод: Счетоводната отчетност не може да бъде само синтетична; ЗСч изисква синхронизирано хронологично и систематично (включително аналитично) отчитане, като стопанските операции трябва да се представят детайлно в тяхната аналитичност.
По втори въпрос
По отношение на правото на приспадане на данъчен кредит следва да се имат предвид разпоредбите на глава седма "Данъчен кредит" от ЗДДС.
На основание чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, регистрирано лице има право да приспадне начисления данък за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от него облагаеми доставки.
Съгласно чл. 71, т. 1 от ЗДДС, за да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит по отношение на доставки на стоки или услуги, по които лицето е получател, същото следва да притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115 от ЗДДС, в който данъкът е посочен на отделен ред.
На основание чл. 72, ал. 1 от ЗДДС, регистрирано по този закон лице може да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит за данъчния период, през който е възникнало това право, или в един от следващите 12 данъчни периода. Съгласно чл. 68, ал. 2 от ЗДДС правото на приспадане възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем.
Предвид правилото на чл. 25, ал. 6 от ЗДДС, изискуемостта е налице на датата на възникване на данъчното събитие. Данъчното събитие при доставка на стока възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена, съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС.
На основание чл. 72, ал. 2 от ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит се упражнява, като лицето:
- включи размера на данъчния кредит при определяне на резултата за данъчния период по ал. 1 в справка-декларацията по чл. 125 за същия данъчен период;
- посочи документа по чл. 71 в дневника за покупките по чл. 124 за данъчния период по т. 1.
Извод: Регистрираното по ЗДДС лице може да отложи упражняването на правото на данъчен кредит, като го ползва не в периода на възникване на правото, а в един от следващите 12 данъчни периода, при спазване на условията на чл. 69, чл. 71 и чл. 72 от ЗДДС.
