НАП: Облагане с окончателен данък по ЗДДФЛ на възнаграждение по договор за управление и контрол на чуждестранно физическо лице

Изх. № ВК-30-1729

Дата: 27. 02. 2025 год.

ЗДДФЛ, чл. 4;

ЗДДФЛ, чл. 6;

ЗДДФЛ, чл. 7;

ЗДДФЛ, чл. 8, ал. 6;

ЗДДФЛ, чл. 37, ал. 1;

ЗДДФЛ, чл. 75.

ОТНОСНО:Прилагането на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).

Във връзка с Ваше писмено запитване, препратено по компетентност в Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП) и заведено с вх. № ..., Ви уведомявам за следното:

Според фактическата обстановка, изложена в запитването Ви, физическо лице от Испания е собственик и управител на ЕООД в България. Във дружеството няма назначени други лица. Физическото лице живее постоянно в Испания и се осигурява там по трудово правоотношение. В запитването Ви са поставени въпроси, свързани с прилагането на ЗДДФЛ, Закона за корпоративното подоходно облагане(ЗКПО) и осигурителното законодателство. По въпросите, касаещи прилагането на ЗКПО и осигурителното законодателство, дирекция ОДОП ... Ви е изпратила отговор. Във връзка с прилагането на ЗДДФЛ е поставен следният въпрос:

Ако физическото лице получава доходи по договор за управление и контрол,трябва ли да се начислява и удържа данък?

На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Национална агенция за приходите, въз основа на описаната фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам принципно становище по поставения въпрос, като е възможно е факти и обстоятелства, които не са описани в запитването Ви, да дават основание за становище, различно от изложеното по-долу:

Квалифицирането на едно физическо лице като местно или като чуждестранно има първостепенно значение за определяне на данъчните му задължения. Това е така, тъй като на основание чл. 6 и чл. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица(ЗДДФЛ) местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, докато чуждестранните физически лица са носители на задължението само за данъци за придобити доходи от източници в Република България.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:

1. което има постоянен адрес в България, или

2. което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или

3. което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или

4. чийто център на жизнени интереси се намира в България.

Попадайки в една от изброените хипотези, физическото лице се счита за местно по смисъла на българското законодателство, с изключение на случаите по чл. 4, ал. 5 от ЗДДФЛ, а именно: не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната. В тази връзка, центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си (чл. 4, ал. 4 от ЗДДФЛ).

Доколкото в описания от Вас случай може да се предполага, че физическото лице следва да се третира като чуждестранно по смисъла на ЗДДФЛ, то ще е носител на задължението за данъци само за доходи, придобити от източници в Република България (чл. 7 от ЗДДФЛ).

На основание чл. 8, ал. 6, т. 9 от ЗДДФЛ от източник в Република България са и възнагражденията по договори за управление и контрол на предприятия, начислени/изплатени от местни лица, от търговски представителства, както и от място на стопанска дейност или определена база в Република България. Изключение от това правило е предвидено в разпоредбата на чл. 8, ал. 7 от ЗДДФЛ, според която въпросните доходи не са от източник в Република България, когато са начислени от местни юридически лица или местни еднолични търговци чрез място на стопанска дейност или определена база извън страната или изплатени от местни физически лица, чрез определена база извън страната. Доколкото в конкретния случай не е посочено, че ЕООД "...." ще изплаща възнаграждението по договора за управление и контрол чрез място на стопанска дейност извън страната, изключението по чл. 8, ал. 7 от ЗДДФЛ не може да бъде приложено.

На основание чл. 37, ал. 1, т. 9 от ЗДДФЛ доходи от управление и контрол, от участие в управителни и контролни органи на предприятия, начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица от източник в България, се облагат с окончателен данък, когато не са реализирани чрез определена база в страната. Съгласно чл. 37, ал. 2 и чл. 46, ал. 1 от ЗДДФЛ ставката на окончателния данък е 10 на сто, като същият се определя върху брутната сума на начислените/изплатените доходи. Предвид разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от ЗДДФЛ окончателният данък за доходите по чл. 37, ал. 1, т. 9 от същия закон се удържа и внася от предприятието - платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляването на дохода.

Следва да имате предвид, че на основание чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, с предимство се прилагат разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор. В тази връзка Ви информирам, че има сключена Спогодба между Република България и Кралство Испания за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите и печалбите от прехвърляне на имущество. Процедурата за прилагане на спогодбите за избягване на международното двойно данъчно облагане на доходите и имуществото по отношение на чуждестранни лица е регламентирана в раздел ІІІ на глава шестнадесета от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

ЗАМ.ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:

/ВЕНЦИСЛАВА ПЕТКОВА/