Изх. № 20-00-825
14.02.2024г.
ЗДДС - чл. 43
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Сдружението с нестопанска цел - църковно настоятелство, което представлявате, организира строителството на православен храм на територията на ....... община. Финансирането на строежа се осъществява чрез дарения от граждани.
След построяването и въвеждането в експлоатация на храма, с цел осигуряването на приходи за неговата издръжка, в храма ще се осъществява и търговска дейност като отдаване на площи под наем за магазин, паркинг, зала за събития.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
- Задължено ли е и има ли право църковното настоятелство да се регистрира по реда на ЗДДС?
- За кой вид дейност следва да се извърши регистрацията?
- Какво следва да направи сдружението, за да бъде регистрирано по реда на закона?
По така изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
При извършена служебна проверка се установи, че към момента на изготвяне на настоящото становище сдружението не е регистрирано по реда на ЗДДС.
По първи въпрос.
По общия ред за регистрация по ЗДДС може да бъде регистрирано само лице, което има качеството данъчно задължено по смисъла на закона. Това става ясно от разпоредбата на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, регламентираща задължителната регистрация, както и от чл. 100 от закона, установяваща условията за доброволна регистрация по ЗДДС.
Понятието данъчно задължено лице е дефинирано в чл. 3, ал. 1 от ЗДДС. Съгласно разпоредбата такова е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗДДС независима икономическа дейност е всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.
От гледна точка на конкретния казус изложеното налага извършване на преценка относно това дали настоятелството е данъчно задължено лице по смисъла на закона, с оглед вероятността за него да възникне задължение, както и да се възползва от възможността да се регистрира по реда за доброволна регистрация по ЗДДС. Изложената фактическа обстановка не може да обоснове извод, че за строителството на православен храм настоятелството е данъчно задължено лице.
По смисъла на чл. 43 от ЗДДС освободена доставка е доставката на стоки и извършването на услуги от Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията(ЗВ), когато доставката е свързана с осъществяването на тяхната религиозна, социална и здравна дейност.
Съгласно чл. 23 от ЗВ регистрираните вероизповедания имат право за своите нужди да произвеждат и продават вещи, свързани с богослужебната им дейност, ритуали и обреди. Тези сделки не са търговски по смисъла на Търговския закон(ТЗ).
Предвид гореизложеното хипотезата на чл. 43 от ЗДДС е приложима при:
- църковни обреди и служби,
- продажба на свещи,
- продажба на църковна утвар, ако тази продажба е свързана с богослужебната дейност;
- продажба на платнени дарове, ако тази продажба е свързана с богослужебната дейност;
- продажба на угарки от свещи, ако тази продажба е свързана с богослужебната дейност.
За други видове доставки, като отдаване под наем на недвижимо имущество (магазини, зала за събития) и платен престой на паркинг, разпоредбата на чл. 43 от ЗДДС е неприложима. Тези доставки попадат в обхвата на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, според която облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от закона, когато е извършена от данъчно задължено по закона лице и е с място на изпълнение на територията на страната, и участват при определянето на облагаемия оборот за целите на регистрацията по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС.
По втори въпрос.
В съответствие с изложеното по първия от зададените въпроси, на регистрация по реда на ЗДДС подлежат данъчно задължените лица по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС, а именно лицата, извършващи независима икономическа дейност, изразяваща се в облагаеми доставки с място на изпълнение на територията на страната. При това, дори субектът да промени вида на осъществяваната независима икономическа дейност, или дори да прекрати осъществяването на всякаква независима икономическа дейност, той остава регистриран по реда на ЗДДС до прекратяването на регистрацията му при наличие на съответното основание по Глава десета от ЗДДС.
По трети въпрос.
Процедурата по регистрация е регламентирана в чл. 101 от ЗДДС и започва чрез подаване на заявление за регистрация с приложени към него съответни документи в зависимост от вида регистрация, посочени в чл. 74, ал. 2 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: сдружение с нестопанска цел - църковно настоятелство, организира строителството на православен храм на територията на ....... община. Финансирането на строежа се осъществява чрез дарения от граждани. След построяването и въвеждането в експлоатация на храма, с цел осигуряване на приходи за неговата издръжка, в храма ще се осъществява и търговска дейност - отдаване на площи под наем за магазин, паркинг, зала за събития.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Задължено ли е и има ли право църковното настоятелство да се регистрира по реда на ЗДДС?
Въпрос 2: За кой вид дейност следва да се извърши регистрацията?
Въпрос 3: Какво следва да направи сдружението, за да бъде регистрирано по реда на закона?
При извършена служебна проверка е установено, че към момента на изготвяне на становището сдружението не е регистрирано по реда на ЗДДС.
По първи въпрос
По общия ред за регистрация по ЗДДС може да бъде регистрирано само лице, което има качеството данъчно задължено лице по смисъла на закона. Това следва от разпоредбата на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, регламентираща задължителната регистрация, както и от чл. 100 от ЗДДС, установяващ условията за доброволна регистрация.
Понятието "данъчно задължено лице" е дефинирано в чл. 3, ал. 1 от ЗДДС - това е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗДДС независима икономическа дейност е всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.
С оглед конкретния казус следва да се прецени дали настоятелството е данъчно задължено лице по смисъла на закона, за да възникне за него задължение или възможност за регистрация по реда за доброволна регистрация по ЗДДС.
Изложената фактическа обстановка не обосновава извод, че за строителството на православен храм настоятелството е данъчно задължено лице.
По смисъла на чл. 43 от ЗДДС освободена доставка е доставката на стоки и извършването на услуги от Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията (ЗВ), когато доставката е свързана с осъществяването на тяхната религиозна, социална и здравна дейност.
Съгласно чл. 23 от ЗВ регистрираните вероизповедания имат право за своите нужди да произвеждат и продават вещи, свързани с богослужебната им дейност, ритуали и обреди. Тези сделки не са търговски по смисъла на Търговския закон (ТЗ).
Предвид горното, хипотезата на чл. 43 от ЗДДС е приложима при:
- църковни обреди и служби;
- продажба на свещи;
- продажба на църковна утвар, ако тази продажба е свързана с богослужебната дейност;
- продажба на платнени дарове, ако тази продажба е свързана с богослужебната дейност;
- продажба на угарки от свещи, ако тази продажба е свързана с богослужебната дейност.
За други видове доставки, като отдаване под наем на недвижимо имущество (магазини, зала за събития) и платен престой на паркинг, разпоредбата на чл. 43 от ЗДДС е неприложима. Тези доставки попадат в обхвата на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, според който облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, когато е извършена от данъчно задължено по закона лице и е с място на изпълнение на територията на страната, и участват при определянето на облагаемия оборот за целите на регистрацията по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС.
Извод: Строителството на православен храм не прави настоятелството данъчно задължено лице. Освободени по чл. 43 от ЗДДС са доставките, свързани с религиозната, социалната и здравната дейност (вкл. посочените продажби, свързани с богослужебната дейност), докато отдаването под наем на магазини, зала за събития и платен паркинг представлява облагаема доставка по чл. 12, ал. 1 от ЗДДС и участва при формиране на облагаемия оборот за регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС.
По втори въпрос
В съответствие с изложеното по първия въпрос, на регистрация по реда на ЗДДС подлежат данъчно задължените лица по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС, а именно лицата, извършващи независима икономическа дейност, изразяваща се в облагаеми доставки с място на изпълнение на територията на страната.
Дори субектът да промени вида на осъществяваната независима икономическа дейност или да прекрати осъществяването на всякаква независима икономическа дейност, той остава регистриран по реда на ЗДДС до прекратяване на регистрацията му при наличие на съответно основание по Глава десета от ЗДДС.
Извод: Регистрацията по ЗДДС се извършва по отношение на лицето като данъчно задължено лице за всички негови облагаеми доставки с място на изпълнение в страната, а не поотделно за отделни видове дейности, като регистрацията се запазва до прекратяването й при наличие на основание по Глава десета от ЗДДС.
По трети въпрос
Процедурата по регистрация е регламентирана в чл. 101 от ЗДДС и започва с подаване на заявление за регистрация с приложени към него съответни документи в зависимост от вида регистрация, посочени в чл. 74, ал. 2 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС).
Извод: За регистрация по ЗДДС сдружението следва да подаде заявление за регистрация по чл. 101 от ЗДДС, към което да приложи документите, изискуеми по чл. 74, ал. 2 от ППЗДДС, съобразно вида на регистрацията.
