Изх. № 24-39-145
Дата: 06.03.2017 год.
ЗДДС, чл. 2, т. 1;
ЗДДС, чл. 25, ал. 4;
ЗДДС, чл. 26, ал. 2;
ЗДДС, чл. 44, ал. 1, т. 5;
ЗА, чл. 38, ал. 1, ал. 2.
ОТНОСНО:данъчно третиране по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на услуга по процесуално представителство на материално затруднени лица на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата
Във Ваше писмо, постъпило в ЦУ на НАП с вх. № ................ г., е изложена следната фактическа обстановка:
Данъчно задължено физическо лице упражнява дейност като адвокат, регистриран в ... адвокатска колегия. При оказване на адвокатска помощ получава възнаграждение съгласно размерите, определени в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба № 1). Данъчно задълженото физическо лице е регистрирано по ЗДДС.
В случаите, в които оказва помощ под формата на процесуално представителство на материално затруднени лица, на основание чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата (ЗА) не получава възнаграждение от тези лица. Въпреки това, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, в случай, че насрещната страна е осъдена за разноски, тя дължи и адвокатско възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1. Видно от приложените към запитването определения на Софийски апелативен съд съдебната практика по въпроса дали насрещната страна следва да заплати дължим данък върху добавената стойност с данъчна ставка в размер 20 на сто върху стойността на присъденото възнаграждение, е противоречива. Някои от съставите приемат, че предоставената адвокатска услуга става обект на облагане с данък върху добавената стойност, а други считат, че предвид нейния безвъзмезден характер не е обект на облагане с данък върху добавената стойност, т.е. не е налице доставка по смисъла на ЗДДС.
В тази връзка въпросите Ви са:
1. Следва ли да се облага с данък върху добавената стойност извършената услуга в тези случаи?
2. В кой момент възниква данъчното събитие?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище по зададените от Вас въпроси:
По първи въпрос:
По аргумент от разпоредбата на чл. 44, ал. 1, т. 5 от ЗДДС, отменена със Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (ЗИДЗДДС), обн., ДВ, бр. 95 от 2009 г., процесуалното представителство, с което се осъществява правото на защита на физически лица в досъдебни, съдебни, административни и арбитражни производства е доставка на услуга. Същевременно, съгласно чл. 2, т. 1 от ЗДДС обект на облагане с данък върху добавената стойност са възмездните доставки. По аргумент за противното от тази разпоредба следва изводът, че безвъзмездната доставка не може да бъде обект на облагане с данък върху добавената стойност. Доколкото за осъществяваното процесуално представителство при условията на чл. 38, ал. 1 от ЗА не е дължимо възнаграждение, извършената услуга не може да бъде обект на облагане с данък върху добавената стойност.
В условията на чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатът, процесуален представител на страната, в зависимост от изхода на делото, би могъл да получи възнаграждение за осъществената услуга. В тези случаи характерът на осъществената доставка се променя и от безвъзмездна тя придобива белезите на възмездна доставка. Фактът, че възнаграждението се дължи не от страната, представлявана от адвоката, а от трето лице, е ирелевантен, доколкото, видно от нормата на чл. 26, ал. 2 от ЗДДС, законът допуска такава възможност. Също ирелевантно по отношение на облагането с данък върху добавената стойност е, че възнаграждението е с нормативно определен минимален размер. Това е така предвид обстоятелството, че за възникването на данъчно събитие, прилагането на правилата за определяне на данъчната основа на доставката и дължимостта на данък върху добавената стойност е достатъчно доставката да е извършена и за нея да е дължимо възнаграждение. Освен това към момента, в който адвокатът се съгласява да представлява безплатно лицата, посочени в т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 от ЗА и сключва договор за правна помощ и съдействие, е налице нормативно основание (чл. 38, ал. 2 от ЗА), което гарантира, че адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски. Предвид изложеното, в случаите по чл. 38, ал. 2 от ЗА, при които на адвоката се дължи възнаграждение, осъществената доставка ще попадне в кръга на доставките, предмет на облагане с данък върху добавената стойност съгласно чл. 2, т. 1 от ЗДДС.
По втори въпрос:
По силата на чл. 25, ал. 4, изр. първо от ЗДДС, при доставка с периодично или непрекъснато изпълнение всеки период, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която плащането е станало дължимо. В случая, когато доставките на услуги с периодичен характер, каквато е услугата по процесуално представителство, включващо неколкократно явяване на съдебни заседания в една фаза (инстанция на процес), при които има влязъл в сила съдебен акт, с който се определя дължимост на възнаграждението на адвоката, данъчното събитие по силата на чл. 25, ал. 4 от ЗДДС следва да възникне на датата на която плащането е станало дължимо на основание влезлия в сила съдебен акт, с който е присъдено.
ЗАМ. Изпълнителен Директор на НАП:
/ГАЛЯ ДИМИТРОВА/
Данъчно задължено физическо лице упражнява дейност като адвокат, регистриран в адвокатска колегия, и е регистрирано по ЗДДС. При оказване на адвокатска помощ получава възнаграждение съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Когато оказва помощ под формата на процесуално представителство на материално затруднени лица по чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата (ЗА), адвокатът не получава възнаграждение от тези лица. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА, ако насрещната страна бъде осъдена за разноски, тя дължи и адвокатско възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1.
От приложените определения на Софийски апелативен съд се установява противоречива съдебна практика относно това дали насрещната страна следва да заплати и данък върху добавената стойност с данъчна ставка 20 на сто върху стойността на присъденото възнаграждение. Част от съдебните състави приемат, че предоставената адвокатска услуга става обект на облагане с ДДС, а други считат, че поради безвъзмездния характер на услугата тя не е обект на облагане, т.е. не е налице доставка по смисъла на ЗДДС.
В тази връзка са поставени следните въпроси:
Въпрос 1: Следва ли да се облага с данък върху добавената стойност извършената услуга в тези случаи?
Въпрос 2: В кой момент възниква данъчното събитие?
По първи въпрос
По аргумент от чл. 44, ал. 1, т. 5 от ЗДДС (отменена със ЗИДЗДДС, обн. ДВ, бр. 95 от 2009 г.) процесуалното представителство, с което се осъществява правото на защита на физически лица в досъдебни, съдебни, административни и арбитражни производства, представлява доставка на услуга.
Съгласно чл. 2, т. 1 от ЗДДС обект на облагане с данък върху добавената стойност са възмездните доставки. По аргумент за противното от тази разпоредба безвъзмездната доставка не може да бъде обект на облагане с данък върху добавената стойност.
Тъй като при процесуално представителство по чл. 38, ал. 1 от ЗА не е дължимо възнаграждение от представляваното материално затруднено лице, извършената услуга не може да бъде обект на облагане с ДДС.
При условията на чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатът, процесуален представител на страната, в зависимост от изхода на делото, може да получи възнаграждение за осъществената услуга. В тези случаи характерът на доставката се променя - от безвъзмездна тя придобива белезите на възмездна доставка.
Фактът, че възнаграждението се дължи не от представляваната страна, а от трето лице (насрещната страна), е ирелевантен, тъй като съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗДДС законът допуска възнаграждението да бъде платено от трето лице.
Също така е ирелевантно за облагането с ДДС, че възнаграждението е с нормативно определен минимален размер. За възникване на данъчно събитие, за прилагане на правилата за определяне на данъчната основа и за дължимостта на ДДС е достатъчно доставката да е извършена и за нея да е дължимо възнаграждение.
Към момента, в който адвокатът се съгласява да представлява безплатно лицата по т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 от ЗА и сключва договор за правна помощ и съдействие, съществува нормативно основание по чл. 38, ал. 2 от ЗА, което гарантира правото му на адвокатско възнаграждение, ако в съответното производство насрещната страна бъде осъдена за разноски.
Предвид изложеното, в случаите по чл. 38, ал. 2 от ЗА, при които на адвоката се дължи възнаграждение, осъществената доставка попада в кръга на доставките, предмет на облагане с данък върху добавената стойност по чл. 2, т. 1 от ЗДДС.
Извод: Услугата по процесуално представителство на материално затруднени лица по чл. 38, ал. 1 от ЗА не се облага с ДДС, доколкото е безвъзмездна, но при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗА, когато възнаграждение се дължи от осъдената насрещна страна, услугата представлява възмездна доставка и подлежи на облагане с ДДС по чл. 2, т. 1 от ЗДДС.
По втори въпрос
Съгласно чл. 25, ал. 4, изр. първо от ЗДДС, при доставка с периодично или непрекъснато изпълнение всеки период, за който е уговорено плащане, се счита за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която плащането е станало дължимо.
В разглеждания случай услугата по процесуално представителство е доставка на услуга с периодичен характер, включваща неколкократно явяване на съдебни заседания в една фаза (инстанция на процес). Когато има влязъл в сила съдебен акт, с който се определя дължимостта на възнаграждението на адвоката, данъчното събитие по чл. 25, ал. 4 от ЗДДС възниква на датата, на която плащането е станало дължимо въз основа на този влязъл в сила съдебен акт, с който възнаграждението е присъдено.
Извод: Данъчното събитие за услугата по процесуално представителство възниква на датата, на която възнаграждението става дължимо по силата на влезлия в сила съдебен акт, с който то е присъдено, съгласно чл. 25, ал. 4 от ЗДДС.
