Изх. №20-00-393
11.11. 2016 г.
чл. 45 от ЗДДС
чл. 50 от ЗДДС
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
Дружеството придобива право на строеж върху недвижим имот чрез покупка от нерегистрирано по ЗДДС лице. За покупката няма начислен ДДС и съответно не е ползван данъчен кредит. За строителните дейности по изграждането на имота извършени от регистрирани по ЗДДС лица, дружеството е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следния въпрос:
Може ли при продажбата на изградената нова сградата, да се приложи хипотезата на чл. 50 от ЗДДС, като доставката бъде разделена на освободена за правото на строеж и на облагаема за строителните дейности?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Правото на строеж е самостоятелно вещно право да се построи и държи сграда в чужд недвижим имот (чл. 63, ал. 1 от Закона за собствеността).
Съгласно чл. 181, ал. 2 от Закона за управление на територията(ЗУТ), това право съществува до изграждането на сградата в груб строеж, след което се трансформира в право на собственост върху сградата.
В параграф 5, т. 46 от ДР на ЗУТ е дадена легална дефиниция на понятието "груб строеж", съгласно което "груб строеж" е сграда или постройка, на която са изпълнени ограждащите стени и покривът, без или със различна степен на изпълнени довършителни работи.
След завършване на сградата в груб строеж правото на строеж, може да бъде предмет на прехвърлителна сделка само при условията на чл. 128 от ЗДДС - като доставка, съпътстваща доставката на сграда, в случаите, когато се прехвърля собствеността на сграда, без да се прехвърля собствеността върху терена, върху който същата е построена. В тези случаи режимът на правото на строеж ще следва режима на сградата, която е основната доставка по смисъла на ЗДДС.
В конкретния случай, съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, облагаема е всяка доставка, свързана с недвижим имот, за която изрично не е посочено в ЗДДС, че има характер на освободена, предвид нормата на чл. 45, ал. 1, 3 и 4 ЗДДС.
Относно приложението на чл. 50 от ЗДДС, следва да се има предвид, че разпоредбата определя като освободени доставки, доставките на стоки и услуги, за които не е ползван данъчен кредит, когато са налице следните условия:
- стоките или услугите са използвани изцяло за извършването на освободени
доставки и на това основание не е било упражнено правото на приспадане на данъчен кредит по отношение на начисления данък при тяхното производство, придобиване или внос;
- при производството, придобиването или вноса, на които не е било налице право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70 от същия закон.
В конкретния случай, съгласно чл. 50 от ЗДДС, освободени от облагане с ДДС ще са доставките на недвижими имоти, за коитоплатеният при придобиването им данък не е с право на данъчен кредит, поради изрично посочените в същата разпоредба основания.
Следва да се има предвид, че ако лицето е имало право на приспадане на данъчен кредит при придобиването на имота, но не го е упражнило, последващата доставка непопада под режима на чл. 50 от ЗДДС и би била облагаема.
Становище относно данъчното третиране по ЗДДС на доставките свързани със земя и сгради и вещни права върху тях е изразено в писмо изх.№ 91-00-261/ 04.09.2007г. издадено от изпълнителния директор на НАП, което е публикувано на интернет страницата на НАП - www.nap.bg
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Фактическата обстановка е следната: дружеството придобива право на строеж върху недвижим имот чрез покупка от лице, което не е регистрирано по ЗДДС. За тази покупка не е начислен ДДС и не е ползван данъчен кредит. За строителните дейности по изграждането на имота, извършени от регистрирани по ЗДДС лица, дружеството е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит.
Въпрос: Може ли при продажбата на изградената нова сграда да се приложи хипотезата на чл. 50 от ЗДДС, като доставката бъде разделена на освободена за правото на строеж и на облагаема за строителните дейности?
Правото на строеж е самостоятелно вещно право да се построи и държи сграда в чужд недвижим имот, съгласно чл. 63, ал. 1 от Закона за собствеността. Съгласно чл. 181, ал. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), това право съществува до изграждането на сградата в груб строеж, след което се трансформира в право на собственост върху сградата. В § 5, т. 46 от ДР на ЗУТ "груб строеж" е определен като сграда или постройка, на която са изпълнени ограждащите стени и покривът, без или с различна степен на изпълнени довършителни работи.
След завършване на сградата в груб строеж правото на строеж може да бъде предмет на прехвърлителна сделка само при условията на чл. 128 от ЗДДС - като доставка, съпътстваща доставката на сграда, в случаите когато се прехвърля собствеността на сграда, без да се прехвърля собствеността върху терена, върху който е построена. В тези случаи режимът на правото на строеж следва режима на сградата, която е основната доставка по смисъла на ЗДДС.
В конкретния случай, съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, облагаема е всяка доставка, свързана с недвижим имот, за която изрично не е посочено в ЗДДС, че е освободена, с оглед нормата на чл. 45, ал. 1, 3 и 4 от ЗДДС.
Относно приложението на чл. 50 от ЗДДС следва да се има предвид, че разпоредбата определя като освободени доставки доставките на стоки и услуги, за които не е ползван данъчен кредит, когато са налице следните условия:
- стоките или услугите са използвани изцяло за извършването на освободени доставки и на това основание не е било упражнено правото на приспадане на данъчен кредит по отношение на начисления данък при тяхното производство, придобиване или внос;
- при производството, придобиването или вноса им не е било налице право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70 от ЗДДС.
В конкретния случай, съгласно чл. 50 от ЗДДС, освободени от облагане с ДДС ще са доставките на недвижими имоти, за които платеният при придобиването им данък не е с право на данъчен кредит поради изрично посочените в същата разпоредба основания. Следва да се има предвид, че ако лицето е имало право на приспадане на данъчен кредит при придобиването на имота, но не го е упражнило, последващата доставка не попада под режима на чл. 50 от ЗДДС и би била облагаема.
Извод: Не може да се приложи чл. 50 от ЗДДС чрез разделяне на доставката на освободена за правото на строеж и облагаема за строителните дейности; доставката на новата сграда следва режима на основната доставка по ЗДДС и при наличие на право на данъчен кредит последващата доставка е облагаема.
Становище относно данъчното третиране по ЗДДС на доставките, свързани със земя и сгради и вещни права върху тях, е изразено в писмо изх. № 91-00-261/04.09.2007 г. на изпълнителния директор на НАП, публикувано на интернет страницата на НАП - www.nap.bg.
Настоящото становище е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се ползва защитата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
