ОТНОСНО:Прилагане на разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и осигурителното законодателство
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ...... постъпи Ваше запитване с вх. № 20-28-201/10.10.2024 г. относно прилагане на нормите на ЗДДФЛ и осигурителното законодателство.
Отправяте запитването в качеството си на адвокат и самоосигуряващо се лице. Цитирате разпоредбата на чл. 29, ал. 1, т. 2, буква "г" от ЗДДФЛ. Уточнявате, че доходите Ви от стопанска дейност се формират само от дейността Ви като адвокат, но считате че необходимо присъщите Ви разходи не надхвърлят 25 %.
Задавате следните въпроси:
- Възможно ли е за осъществяваната от Вас дейност като адвокат да изберете да намалите облагаемия си доход с 25 %, вместо с 40 % необходимо присъщи разходи?
- Допустимо ли е да изберете и съответно да изчислявате и внасяте осигуровките си върху месечния Ви доход след приспадане на 25 % разходи, което би формирало по-висока сума, върху която да се осигурявате?
С оглед изложената фактическа обстановка и действащото законодателство, изразявам следното становище:
Относно прилагане на ЗДДФЛ:
Разпоредбата на чл. 10 от ЗДДФЛ посочва, че в зависимост от източника физическите лица получават различни видове доходи, в т.ч. доходи от друга стопанска дейност (чл. 10, ал. 1, т. 3). Когато физическите лица извършват стопанска дейност и не са търговци по смисъла на Търговския закон, за определяне на облагаемия им доход се прилагат разпоредбите на чл. 29 от ЗДДФЛ.
Съгласно чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ облагаемият доход от стопанска дейност на физическите лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, се определя, като придобитият доход се намалява с разходи за дейността 25 на сто за доходи от упражняване на свободна професия извън тази по т. 2, буква "г" или възнаграждения по извънтрудови правоотношения.
Облагаемият доход от упражняване на свободна професия като адвокат се намалява с разходи за дейността 40 на сто (чл. 29, ал. 1, т. 2, б. "г" от ЗДДФЛ).
С оглед на описаните разпоредби, може да се направи извод, че всяка дейност, извършвана от Вас в качеството Ви на адвокат ще бъде облагана по реда на чл. 29, ал. 1, т. 2, б. "г" от ЗДДФЛ с приспадане на 40 % нормативно признат разход. Законодателят не е предоставил на лицата право на избор относно процента признат разход при формиране на облагаемата данъчна основа.
Относно прилагане на осигурителното законодателство:
На основание чл. 4, ал. 3, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия, са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт (за фонд "Пенсии"). По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО). Същите са самоосигуряващи се лица по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО.
Осигурителните вноски са изцяло за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) (чл. 6, ал. 8 от КСО).
Окончателният размер на месечния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателните осигурителни вноски се дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд "Пенсии" и за допълнително задължително пенсионно осигуряване и в размерите за фонд "Общо заболяване и майчинство" за самоосигуряващите се лица, които са избрали да се осигуряват в този фонд, в срока за подаване на данъчната декларация. Годишният осигурителен доход се определя като разлика между декларирания или установения от органа по приходите при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) облагаем доход от упражняване на трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. Когато с данъчната декларация за предходната година са декларирани доходи, получени за извършена дейност през минали години, или е определен с влязъл в сила ревизионен акт по ДОПК по-висок или по-нисък облагаем доход, лицето подава и коригираща справка за осигурителния доход за съответната година.
Осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване се дължат върху доходите от трудова дейност. Съгласно чл. 6, ал. 2 от КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения и други доходи от трудова дейност.
Съгласно чл. 3, ал. 3 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ) годишният осигурителен доход се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност от самоосигуряващите се лица през предходната година, като разлика между декларирания в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ или установения от органа по приходите при условията и по реда на ДОПК облагаем доход от упражняване на трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. При определяне на годишния осигурителен доходза самоосигуряващите се лица, регистрирани като упражняващи свободна професия или занаятчийска дейност, се взема предвид облагаемият доход по чл. 29 от ЗДДФЛ, получен от упражняване на трудовата дейност (чл. 3, ал. 3, т. 3 от НЕВДПОВ).
От цитираните законови разпоредби е видно, че в основата на годишния осигурителен доход за лицата, упражняващи свободна професия, е облагаемият доход от дейността като самоосигуряващо се лице, определен по реда на ЗДДФЛ.
Окончателният размер на месечния осигурителен доход, върху който се дължат задължителни осигурителни вноски, се определя въз основа на данните, декларирани в Таблица 1 и Таблица 2 от Справката за окончателния размер на осигурителния доход към годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
В Указанията за попълване на Таблица 1 на Справката за окончателния размер на осигурителния доход е посочено, че на ред 13 от колона 5 се попълва облагаемият доход от дейността като самоосигуряващо се лице, включително и за лицата, на които облагаемият им доход се формира по реда на чл. 29 от ЗДДФЛ. Лицата, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, посочват на ред 13 от колона 5 облагаемия доход, деклариран в Приложение 3, част II, ред 5 с код 305 и 3061 в колона 6, и с код 306 в колона 8. Облагаемият доходв редове от 1 до 12 на колона 5се определя като сумата на ред 13 се разделя на броя на месеците, през които лицето е упражнявало трудова дейност като самоосигуряващо се лице, независимо от броя на отработените през месеца дни. Подобен текст има и в Указанията за попълване на Таблица 2.
Предвид изложеното, в качеството Ви на самоосигуряващо се лице - свободна професия адвокат, следва да внасяте авансови осигурителни вноски върху избран месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със ЗБДОО. Въз основа на декларирания в годишната данъчна декларация облагаем доход по чл. 29 от ЗДДФЛ, получен от упражняваната трудова дейност, следва да определите и окончателен размер на осигурителния доход по описания ред.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Отправяте запитване в качеството си на адвокат и самоосигуряващо се лице. Посочвате, че доходите Ви от стопанска дейност се формират само от дейността Ви като адвокат и считате, че необходимо присъщите Ви разходи не надхвърлят 25 %. Цитирате чл. 29, ал. 1, т. 2, буква "г" от ЗДДФЛ и поставяте следните въпроси:
Въпрос 1: Възможно ли е за осъществяваната от Вас дейност като адвокат да изберете да намалите облагаемия си доход с 25 %, вместо с 40 % необходимо присъщи разходи?
Въпрос 2: Допустимо ли е да изберете и съответно да изчислявате и внасяте осигуровките си върху месечния Ви доход след приспадане на 25 % разходи, което би формирало по-висока сума, върху която да се осигурявате?
Относно прилагане на ЗДДФЛ
Съгласно чл. 10 от ЗДДФЛ, в зависимост от източника физическите лица получават различни видове доходи, включително доходи от друга стопанска дейност (чл. 10, ал. 1, т. 3).
Когато физическите лица извършват стопанска дейност и не са търговци по смисъла на Търговския закон, за определяне на облагаемия им доход се прилагат разпоредбите на чл. 29 от ЗДДФЛ.
Съгласно чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ облагаемият доход от стопанска дейност на физическите лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, се определя, като придобитият доход се намалява с разходи за дейността 25 на сто за доходи от упражняване на свободна професия извън тази по т. 2, буква "г" или възнаграждения по извънтрудови правоотношения.
Облагаемият доход от упражняване на свободна професия като адвокат се намалява с разходи за дейността 40 на сто съгласно чл. 29, ал. 1, т. 2, буква "г" от ЗДДФЛ.
С оглед на тези разпоредби всяка дейност, извършвана от Вас в качеството Ви на адвокат, ще бъде облагана по реда на чл. 29, ал. 1, т. 2, буква "г" от ЗДДФЛ с приспадане на 40 % нормативно признат разход. Законодателят не е предоставил на лицата право на избор относно процента признат разход при формиране на облагаемата данъчна основа.
Извод: Не е възможно за дейността Ви като адвокат да изберете намаляване на облагаемия доход с 25 % вместо с 40 % нормативно признати разходи - задължително се прилага 40 % по чл. 29, ал. 1, т. 2, буква "г" от ЗДДФЛ.
Относно прилагане на осигурителното законодателство
На основание чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия, са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт (за фонд "Пенсии"). По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство съгласно чл. 4, ал. 4 от КСО. Тези лица са самоосигуряващи се по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО.
Осигурителните вноски са изцяло за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО), съгласно чл. 6, ал. 8 от КСО.
Окончателният размер на месечния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година, въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход.
Окончателните осигурителни вноски се дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд "Пенсии" и за допълнително задължително пенсионно осигуряване и в размерите за фонд "Общо заболяване и майчинство" за самоосигуряващите се лица, които са избрали да се осигуряват в този фонд, в срока за подаване на данъчната декларация.
Годишният осигурителен доход се определя като разлика между декларирания или установения от органа по приходите при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) облагаем доход от упражняване на трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски.
Когато с данъчната декларация за предходната година са декларирани доходи, получени за извършена дейност през минали години, или е определен с влязъл в сила ревизионен акт по ДОПК по-висок или по-нисък облагаем доход, лицето подава и коригираща справка за осигурителния доход за съответната година.
Осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване се дължат върху доходите от трудова дейност. Съгласно чл. 6, ал. 2 от КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения и други доходи от трудова дейност.
Съгласно чл. 3, ал. 3 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ) годишният осигурителен доход се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност от самоосигуряващите се лица през предходната година, като разлика между декларирания в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ или установения от органа по приходите при условията и по реда на ДОПК облагаем доход от упражняване на трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски.
При определяне на годишния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, регистрирани като упражняващи свободна професия или занаятчийска дейност, се взема предвид облагаемият доход по чл. 29 от ЗДДФЛ, получен от упражняване на трудовата дейност (чл. 3, ал. 3, т. 3 от НЕВДПОВ).
От цитираните законови разпоредби е видно, че в основата на годишния осигурителен доход за лицата, упражняващи свободна професия, е облагаемият доход от дейността като самоосигуряващо се лице, определен по реда на ЗДДФЛ.
Окончателният размер на месечния осигурителен доход, върху който се дължат задължителни осигурителни вноски, се определя въз основа на данните, декларирани в Таблица 1 и Таблица 2 от Справката за окончателния размер на осигурителния доход към годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
В Указанията за попълване на Таблица 1 на Справката за окончателния размер на осигурителния доход е посочено, че на ред 13 от колона 5 се попълва облагаемият доход от дейността като самоосигуряващо се лице, включително и за лицата, на които облагаемият им доход се формира по реда на чл. 29 от ЗДДФЛ. Лицата, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, посочват на ред 13 от колона 5 облагаемия доход, деклариран в Приложение 3, част II, ред 5 с код 305 и 3061 в колона 6, и с код 306 в колона 8.
Облагаемият доход в редове от 1 до 12 на колона 5 се определя, като сумата на ред 13 се разделя на броя на месеците, през които лицето е упражнявало трудова дейност като самоосигуряващо се лице, независимо от броя на отработените през месеца дни. Подобен текст е предвиден и в Указанията за попълване на Таблица 2.
Предвид изложеното, в качеството Ви на самоосигуряващо се лице - свободна професия адвокат, следва да внасяте авансови осигурителни вноски върху избран месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със ЗБДОО. Въз основа на декларирания в годишната данъчна декларация облагаем доход по чл. 29 от ЗДДФЛ, получен от упражняваната трудова дейност, следва да определите и окончателен размер на осигурителния доход по описания ред.
Извод: Осигурителните вноски следва да се определят и внасят върху осигурителен доход, изчислен въз основа на облагаемия доход по чл. 29 от ЗДДФЛ (с 40 % нормативно признати разходи за адвокатска дейност), като не е допустимо за целите на осигуряването да се прилага 25 % разход вместо 40 %.
Настоящото становище е изготвено въз основа на изложената във Вашето запитване фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
