|
Изх. №54-0001-27 18.03.2025 г. |
ЗДДФЛ - чл. 8, ал. 2 ЗДДФЛ - чл. 58, ал. 2 |
Съгласно изложеното в запитването, в продължение на 10 месеца (без да сте конкретизирала данъчния период/и) Вие сте работили в България с разрешение за работа и съответно сте плащали данък върху доходите в страната. Към настоящия момент вече сте напуснали България.
Във връзка с изложеното отправяте следния въпрос:
Имате ли право на възстановяване на платения от Вас данък върху доходите за периода на престоя Ви в България и в случай че имате, каква е процедурата за това?
С оглед на изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба по зададения от Вас въпрос, изразявам следното становище:
Квалифицирането на едно физическо лице като местно или като чуждестранно има първостепенно значение за определяне на данъчните му задължения. Това е така, тъй като на основание чл. 6 и 7 от ЗДДФЛ местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, докато чуждестранните физически лица са носители на задължението само за данъци за придобити доходи от източници в Република България.
Съгласно на чл. 2 от ЗДДФЛ обект на облагане по този закон са доходите на местните и чуждестранните физически лица, като облагането зависи от източника на придобиването на тези доходи, както и от обстоятелството дали физическото лице се счита за местно или за чуждестранно лице за Република България. По силата на чл. 7 от ЗДДФЛ чуждестранните физически лица (т.е., които не са местни по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ) са носители на задължението за данъци за придобити доходи само от източници в Република България.
Правилата за класифицирането на доходи, като доходи от източници в Република България, са регламентирани с разпоредбата на чл. 8 от ЗДДФЛ и ако даден доход на чуждестранно физическо лице не попада в обхвата на тази разпоредба, то този доход няма да бъде от източник в страната и съответно няма да подлежи на облагане в Република България.
Съгласно нормата на чл. 8, ал. 2 от ЗДДФЛ доходите от труд, положен на територията на Република България, или от услуги, извършени на територията на Република България, са от източник в Република България. При определяне на източника на доход по този член, мястото на изплащане на дохода не се взема предвид (чл. 8, ал. 11 от ЗДДФЛ).
Предвид горното, когато чуждестрано физическо лице работи в България, то именно тези доходи от трудови правоотношения (за положен труд на територията на страната), попадат в обхвата на чл. 8 от ЗДДФЛ, т.е. те са от източник в Република България и подлежат на облагане в Република България.
От описаната в запитването фактическа обстановка и извършена справка в информационния масив на НАП е видно, че Вие сте чуждестранно физическо лице за целите на ЗДДФЛ (местно лице на Турция), но доколкото сте полагали труд на територията на България, сте данъчно задължено лице за тези доходи от източник в страната. По смисъла на § 1, т. 26, б. "а" от допълнителните разпоредби на закона, трудови са правоотношенията с работници и служители по Кодекса на труда(КТ).
В съответствие с действащата към момента редакция на ЗДДФЛ, при условие че през данъчната година чуждестранното физическо лице е придобило само доходи от трудови правоотношения, то на основание чл. 52, ал. 1 от ЗДДФЛ не е задължено да подава годишна данъчна декларация:
1. когато към 31 декември на данъчната година има работодател по основно трудово правоотношение и той е определил годишния размер на данъка за всички придобити през данъчната година доходи от трудови правоотношения и пълният размер на данъка за данъчната година е удържан до 31 януари на следващата година, и/или
2. когато към 31 декември на данъчната година няма работодател по основно трудово правоотношение или има такъв, но той не е определил годишен размер на данъка за всички придобити през данъчната година доходи от трудови правоотношения, ако са изпълнени едновременно следните условия:
а) данъкът върху общата годишна данъчна основа е равен на авансово удържания по чл. 42 от с.з, и
б) не ползва данъчни облекчения по реда на чл. 23 от с.з.. с подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
Уведомявам Ви, че на основание чл. 58, ал. 1 от ЗДДФЛ, за внесен по реда на този закон данък от чуждестранно физическо лице, се издава удостоверение по образец по искане на лицето. Искането се подава в териториалната дирекция на НАП, в която е подадена или подлежи на подаване данъчната декларация по чл. 50 от същия закон.
Издаване на удостоверение за внесен данък в България ще Ви бъде необходимо, доколкото България няма право да облага световния Ви доход, т.е. и доходите Ви от източник чужбина (по аргумент на чл. 7 от ЗДДФЛ). Страната, на която Вие сте местно физическо лице за данъчни цели(Турция) би могла да облага световния Ви доход, т.е. и дохода от източник в България. За да се избегне двойното данъчно облагане на дохода, който е вече обложен в България, Вие следва да разполагате с удостоверение за удържания данък в България (възможно е в качеството на чуждестранно лице, отново да декларирате дохода от трудови правоотношение от източник в България и в страната на която сте местно лице - Турция).
С оглед пълнота на изложеното, следва да се вземе под внимание и разпоредбата на чл. 75 от ЗДДФЛ, съгласно която, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор, в конкретния случай Спогодбата между Република България и Република Турция за избягване на двойното данъчно облагане с данъци на доходи (СИДДО).
Уведомявам Ви, че НАП не е компетентна да изразява становища по прилагането на данъчно законодателство, действащо на територията на друга държава.
В продължение на 10 месеца сте работили в България с разрешение за работа и сте плащали данък върху доходите в страната. Към момента сте напуснали България.
Въпрос: Имате ли право на възстановяване на платения от Вас данък върху доходите за периода на престоя Ви в България и в случай че имате, каква е процедурата за това?
Квалифицирането на физическо лице като местно или чуждестранно е определящо за данъчните му задължения. На основание чл. 6 и чл. 7 от ЗДДФЛ местните физически лица дължат данъци за доходи от източници в Република България и в чужбина, а чуждестранните физически лица - само за доходи от източници в Република България.
Съгласно чл. 2 от ЗДДФЛ обект на облагане са доходите на местните и чуждестранните физически лица, като облагането зависи от източника на дохода и от това дали лицето е местно или чуждестранно за Република България.
По силата на чл. 7 от ЗДДФЛ чуждестранните физически лица (т.е. лицата, които не са местни по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ) са носители на задължението за данъци само за придобити доходи от източници в Република България.
Правилата за класифициране на доходите като доходи от източници в Република България са уредени в чл. 8 от ЗДДФЛ. Ако даден доход на чуждестранно физическо лице не попада в обхвата на тази разпоредба, той не е от източник в страната и не подлежи на облагане в Република България.
Съгласно чл. 8, ал. 2 от ЗДДФЛ доходите от труд, положен на територията на Република България, или от услуги, извършени на територията на Република България, са от източник в Република България. При определяне на източника на доход по този член мястото на изплащане на дохода не се взема предвид (чл. 8, ал. 11 от ЗДДФЛ).
Предвид това, когато чуждестранно физическо лице работи в България, доходите му от трудови правоотношения за положен труд на територията на страната попадат в обхвата на чл. 8 от ЗДДФЛ, т.е. са от източник в Република България и подлежат на облагане в Република България.
От описаната фактическа обстановка и извършена справка в информационния масив на НАП е установено, че сте чуждестранно физическо лице за целите на ЗДДФЛ (местно лице на Турция), но доколкото сте полагали труд на територията на България, сте данъчно задължено лице за тези доходи от източник в страната.
По смисъла на § 1, т. 26, б. "а" от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ трудови са правоотношенията с работници и служители по Кодекса на труда.
Съгласно действащата към момента редакция на ЗДДФЛ, когато през данъчната година чуждестранното физическо лице е придобило само доходи от трудови правоотношения, то на основание чл. 52, ал. 1 от ЗДДФЛ не е задължено да подава годишна данъчна декларация:
- 1. когато към 31 декември на данъчната година има работодател по основно трудово правоотношение и той е определил годишния размер на данъка за всички придобити през данъчната година доходи от трудови правоотношения и пълният размер на данъка за данъчната година е удържан до 31 януари на следващата година, и/или
- 2. когато към 31 декември на данъчната година няма работодател по основно трудово правоотношение или има такъв, но той не е определил годишен размер на данъка за всички придобити през данъчната година доходи от трудови правоотношения, ако са изпълнени едновременно следните условия:
- а) данъкът върху общата годишна данъчна основа е равен на авансово удържания по чл. 42 от закона, и
- б) не се ползват данъчни облекчения по реда на чл. 23 от закона с подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
На основание чл. 58, ал. 1 от ЗДДФЛ за внесен по реда на този закон данък от чуждестранно физическо лице се издава удостоверение по образец по искане на лицето. Искането се подава в териториалната дирекция на НАП, в която е подадена или подлежи на подаване данъчната декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
Издаването на удостоверение за внесен данък в България е необходимо, доколкото България няма право да облага световния Ви доход, включително доходите от източник в чужбина (по аргумент на чл. 7 от ЗДДФЛ). Държавата, в която сте местно физическо лице за данъчни цели (Турция), може да облага световния Ви доход, включително дохода от източник в България. За да се избегне двойното данъчно облагане на доход, вече обложен в България, следва да разполагате с удостоверение за удържания данък в България. Възможно е, в качеството Ви на чуждестранно лице, отново да декларирате дохода от трудови правоотношения от източник в България и в държавата, в която сте местно лице - Турция.
С оглед пълнота следва да се вземе предвид чл. 75 от ЗДДФЛ, съгласно който, когато в данъчна спогодба или друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на ЗДДФЛ, се прилагат разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор, в случая Спогодбата между Република България и Република Турция за избягване на двойното данъчно облагане с данъци на доходите (СИДДО).
НАП не е компетентна да изразява становища по прилагането на данъчно законодателство, действащо на територията на друга държава.
Извод: Платеният от Вас данък върху доходите от труд, положен на територията на България, е дължим в България и не подлежи на възстановяване по изложените норми; вместо това можете да поискате удостоверение за внесения данък по чл. 58, ал. 1 от ЗДДФЛ за целите на избягване на двойно данъчно облагане в държавата, в която сте местно лице (Турция), при прилагане на СИДДО между България и Турция.
