НАП: Абсолютна погасителна давност и прилагане на чл. 34 от ЗАНН във връзка с чл. 80 и чл. 81 от НК

Становището разглежда прилагането на разпоредбите на чл. 34 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във връзка с Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на Общо събрание на наказателната колегия на ВКС и II колегия на ВАС, което е задължително за съдилищата и административните органи.

Според това тълкувателно постановление сроковете за съставяне на акт за установяване на нарушение и за издаване на наказателно постановление по чл. 34 от ЗАНН са давностни. Разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН, която касае вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита, препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс (НК).

С изтичането на давностните срокове се погасява възможността да бъдат реализирани всички правомощия на наказващия орган по административнонаказателното правоотношение, като се погасява възможността за реализиране на материалното санкционно правоотношение. Давността се прилага служебно, тъй като държавата губи своето материално право да наложи административно наказание, респективно да изпълни вече наложено наказание. Давността погасява административнонаказателната отговорност и прави административнонаказателното производство недопустимо.

В ЗАНН са уредени два вида давност:

• погасителна давност по чл. 34 от ЗАНН, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение;
• изпълнителска давност по чл. 82 от ЗАНН, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира изтърпяването на наложената административна санкция.

Изпълнителската давност се подразделя на обикновена (чл. 82, ал. 1 от ЗАНН) и абсолютна (чл. 82, ал. 3 от ЗАНН).

Според Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. в чл. 34 от ЗАНН липсва разпоредба, аналогична на чл. 81, ал. 3 от НК, която урежда абсолютната давност. Тази празнина следва да се преодолее чрез прилагане на чл. 81, ал. 3 от НК във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. Поради липсата на разпоредба за абсолютна давност в ЗАНН и наличието на препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, уредбата относно погасяването на наказателното преследване по давност в НК следва да намери приложение и в производствата по ЗАНН, тъй като давността е сред обстоятелствата, изключващи наказателната отговорност според върховните съдии.

В този контекст, когато административнонаказателното производство е спряно на основание чл. 43, ал. 6 от ЗАНН - в случаите, когато нарушителят след щателно издирване не може да бъде намерен, за да му бъде връчен актът за установяване на административно нарушение - при изтичане на срока от четири години и половина по чл. 81, ал. 3 от НК, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, във връзка с чл. 11 от ЗАНН, производството следва да бъде служебно прекратено като недопустимо по реда на чл. 54 от ЗАНН. Основанието е наличие на обстоятелство, изключващо наказателната отговорност и деквалифициращо деянието като нарушение - изтекла абсолютна погасителна давност.

Извод: При спряно производство по чл. 43, ал. 6 от ЗАНН, след изтичане на четири години и половина по чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК и чл. 11 от ЗАНН, производството се прекратява служебно по чл. 54 от ЗАНН поради изтекла абсолютна погасителна давност.

Относно прилагането на давността в хода на административнонаказателните производства по ЗАНН следва да се има предвид, че институтите на спиране и прекъсване на давността за наказателно преследване по чл. 81 от НК се прилагат и за давността по чл. 34 от ЗАНН, включително по отношение на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Според Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г., независимо от спирането и прекъсването на давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, при изтичане на давностния срок от четири години и половина по чл. 81, ал. 3 от НК, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, административнонаказателните производства за установени нарушения на данъчното и осигурителното законодателство следва да бъдат прекратени по реда на чл. 54 от ЗАНН поради изтекла абсолютна погасителна давност, изключваща наказателното преследване.

Извод: Спирането и прекъсването на давността по чл. 34 от ЗАНН се подчиняват на правилата на чл. 81 от НК, но при изтичане на четири години и половина по чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК производствата по ЗАНН се прекратяват по чл. 54 от ЗАНН поради абсолютна давност.

Съгласно чл. 81, ал. 2 от НК давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност. От текста на чл. 81, ал. 2 от НК следва, че предприемането на действия от органите по приходите по връчване и предявяване на акт за установяване на административно нарушение, когато същият е съставен в отсъствие на нарушителя, може да се възприеме като действие, прекъсващо давността.

Извод: Действията по връчване и предявяване на акт за установяване на административно нарушение, съставен в отсъствие на нарушителя, представляват действия по чл. 81, ал. 2 от НК и прекъсват давността, след което започва да тече нов давностен срок.