Данъчно и осигурително третиране на обезщетение по чл. 225 и чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда при незаконно уволнение и възстановяване на работа

ОТНОСНО: Прилагане на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и осигурителното законодателтво

В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ...... постъпи Ваше запитване с вх. № 55-21-1720/04.08.2025 г. относно прилагане на данъчното и осигурителното законодателство във връзка с присъждане на обезщетение по чл. 225 от Кодекса на труда (КТ) при незаконно уволнение и възстановяване на работа.

Изложена е следната фактическа обстановка:

С решение №140/17.10.2025 г., постановено по гр. д. № 164/2024 г. на Районен съд гр. ........, което е влязло в сила, е призаното за незаконно уволнение на Ваш служител и е отменена заповедта за уволнението му. Лицето е възстановено на работа и му е изплатено присъденото обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ.

Изплатена е сумата, която съдът е присъдил като обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за период от 6 месеца в размер на 15 901.80 лв. за времето, за което лицето е останало без работа поради уволнението за периода от 29.02.2024 г. до 29.08.2024 г., ведно със законната лихва, както и обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ в размер на 7452,03 лв. (три брутни заплати съгласно колективен трудов договор).

Поставяте следните въпроси:

1. Какви данъци и осуровки се дължат върху изплатените суми, за какъв период и върху какъв доход?

2. Изплатеното обезщетение на основание чл. 222, ал. 1 от КТ ще следва ли да се възстанови и ако се възстанови от работника, какво се случва с удържания данък и осигуровки?

3. С какви кодове следва да се подадт декларации обр. № 1 и обр. № 6?

С оглед изложената фактическа обстановка и действащото данъчно и осигурително законодателство, изразявам следното становище:

По прилагане на данъчното законодателство:

На основание чл. 225, ал. 1 от КТ при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца.

Според разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в ал. 2. Тъй като обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ не попада в изключенията по чл. 24, ал. 2 от ЗДДФЛ, нито е освободено от облагане на друго законово основание, същото представлява облагаем доход от трудово правоотношение за физическото лице.

Правилата за авансово удържане на данъка за доходи от трудови правоотношения са регламентирани в чл. 42 от ЗДДФЛ. Съгласно ал. 1 от тази разпоредба авансовият данък за доходи от трудови правоотношения се определя от работодателя месечно на базата на месечна данъчна основа. Размерът на дължимия данък се определя, като месечната данъчна основа по чл. 42, ал. 3 се умножи по данъчна ставка 10 на сто, а данъкът се удържа от работодателя при окончателното изплащанена облагаемия доход, начислен за съответния месец (чл. 42, ал. 4 и 5 от ЗДДФЛ).

Съгласно чл. 65, ал. 11 от ЗДДФЛ данъкът, който работодателят е задължен да удържа по чл. 42, се внася до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който данъкът е удържан или през който са направени частичните плащания в случаите по чл. 42, ал. 6.

Следователно, при изплащането на обезщетението работодателят е длъжен да удържи и внесе дължимия авансово данък, който е за сметка на физическото лице.

Следва да се има предвид, че по силата на чл. 13, ал. 1, т. 10 от ЗДДФЛ лихвите по съдебно установени вземания, които не подлежат на облагане и присъдените обезщетения за разноски по съдебни дела са определени като необлагаеми доходи. Тъй като обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ е определено като облагаем доход, то лихвата по това вземане не попада в разпоредбата на 13, ал. 1, т. 10 от с.з. и подлежи на облагане по ЗДДФЛ.

Доходът от лихви е облагаем доход съгласно чл. 35, т. 3 от същия закон.

Съгласно чл. 44а от ЗДДФЛ се дължи авансов данък за доходите от други източници по чл. 35 от ЗЗДФЛ. Паричните доходи по чл. 35 се облагат авансово с данък, когато платецът на дохода е предприятие или самоосигуряващо се лице. Размерът на данъка се изчислява, като облагаемият доход по чл. 35 се умножи по данъчна ставка 10 на сто.

Данъкът по ал. 1 се определя и удържа от платеца на дохода при изплащането му.

Данъкът, който предприятията и самоосигуряващите се лица - платци на доходи, са задължени да удържат по чл. 43, ал. 4, чл. 44, ал. 4 и чл. 44а, ал. 1, се внася в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода (чл. 65, ал. 12 от ЗДДФЛ). За удържания авансов данък се подава декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ. Предприятията и самоосигуряващите се лица - платци на доходи, задължени да удържат и внасят данъци по реда на този закон, подават декларация по образец за дължимите данъци.

Декларацията по чл. 55, ал. 1 се подава в сроковете за внасяне на дължимите данъци (чл. 56, ал. 1 от ЗДДФЛ)

Необходимо е да се има предвид, че съгласно чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ платците на доходи изготвят справка по образец за изплатените доходи на физически лица през данъчната година, в която справка лихвите, подлежащи на облагане по реда на чл. 35 от ЗДДФЛ, следва да бъдат включени на основание чл. 73, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 6 от ЗДДФЛ с код 603.

Изплатеното обезщетение по чл. 225 от КТ ще се декларира като изплатен доход от трудови правоотношения в спраката по чл. 73, ал. 6 от ЗДДФЛ.

След така развилите се обстоятелства, а именно отмяна на заповедта за прекратяване на трудовия договор и възстановяване на работника на работа се счита, че трудовото му правоотношение не е било прекратявано и правата му се запазват такива, каквито са били преди незаконното уволнение.

В настоящия случай основанието за изплатеното обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ е отпаднало. След възстановявяне на същото от лицето на работодателя, ще е налице удържан и внесен данък на отпаднало основание. Лицето може да го възстанови след като подаде ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за съответната година или коригираща ГДД, при условие, че има вече подадена.

Работодателят ще следва да коригира справката по чл. 73, ал. 6 от ЗДДФЛ за 2024 г., като намали изплатената сума на работника с размера на възстановеното обезщетение.

По прилагане на осигурителното законодателство:

Съгласно чл. 9, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) за осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 и чл. 4а, ал. 1 са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването им на работа, но не по-късно от 14 дни от влизането в сила на акта, с който се признава незаконността на уволнението от съответния компетентен орган. За този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя, а за лицата по чл. 4а, ал. 1 - от работодателя им върху последното брутно възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано. Ако лицето е било осигурявано, осигурителните вноски се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък.

Осигурителният стаж за периодите по чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО се зачита от категорията труд, по която лицето е работело преди незаконното уволнение, ако това е по-благоприятно за лицето (чл. 9, ал. 4 от КСО). Осигурителните вноски по ал. 3 са в размерите за фонд "Пенсии", съответно фонд "Пенсии за лицата по чл. 69" и за допълнително задължително пенсионно осигуряване и Учителския пенсионен фонд. В случаите по ал. 3, т. 5 не се дължат осигурителни вноски за Учителския пенсионен фонд (чл. 9, ал. 5 от КСО).

За времето на незаконното уволнение, което се зачита за осигурителен стаж съгласно чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО, не се внасят здравноосигурителни вноски от осигурителя. За това време, ако лицето не е било осигурявано здравно на друго основание, се дължат здравноосигурителни вноски за негова сметка - върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (чл. 40, ал. 5, т. 1 от Закона за здравното осигуряване).

Съгласно чл. 1а, ал. 1 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ) осигурителните вноски по чл. 9, ал. 3, т. 1 - 3 от КСО се внасят върху възнаграждението, определено по трудовото, служебното или друго приравнено правоотношение, за последния календарен месец преди месеца на незаконното недопускане или отстраняване от работа, незаконното уволнение, или отстраняването и възстановяването на работа по реда, определен в специални закони, през който лицето е имало отработени дни. Когато не са отработени всички работни дни през месеца, възнаграждението, върху което се внасят осигурителните вноски, се определя, като възнаграждението се раздели на броя на отработените дни и получената сума се умножи по броя на работните дни за същия месец.

Възнаграждението, върху което се внасят осигурителни вноски по чл. 9, ал. 3, т. 1 - 3 от КСО, не може да бъде по-малко от минималния месечен осигурителен доход, определен съгласно чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО, а за лицата, за които няма определен минимален месечен осигурителен доход, осигурителните вноски се внасят върху не по-малко от минималната месечна работна заплата за страната за съответния период (чл. 1а, ал. 2 от НЕВДПОВ).

На основание чл. 4а от НЕВДПОВ за периодите по чл. 9, ал. 3, т. 1 и 2 от КСО лицето представя пред осигурителя/работодателя декларация за месечния размер на осигурителния доход, върху който е било осигурявано, или декларира обстоятелството, че не е било осигурявано.

Осигурителните вноски за периодите по чл. 9, ал. 3 от КСО се внасят от осигурителите до 25-то число на месеца, следващ месеца, през който е влязъл в сила актът, с който се признава незаконността на уволнението от съответния компетентен орган (чл. 7, ал. 12, т. 2 от КСО).

При възстановяване на работа на уволнен работник или служител, чието уволнение е признато за незаконно от компетентните органи, работодателят следва да представи в компетентната териториална дирекция на НАП декларациите по чл. 5, ал. 4 от КСО за целия период, през който лицето не е работило - от уволнението до възстановяването му на работа. Информацията се подава по реда на Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и за самоосигуряващите се лица (Наредба № Н-13/2019 г.).

Декларация образец № 1 "Данни за осигуреното лице" се подава за всеки един месец от периода на незаконно уволнение или от периода на осигуряване върху по-малък осигурителен доход като в т. 12 "Вид осигурен" от декларацията се попълва код 18. В тези случаи следва да се подаде и декларация образец № 6 за дължимите осигурителни вноски.

Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1, буква "б", изречение второ от Наредба № Н-13/2019 г. декларация образец № 1 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на НАП от работодатели, осигурители и техните клонове и поделения - в сроковете за внасяне на осигурителните вноски по чл. 7, ал. 12, т. 1, 2 и 4 от КСО за лицата, на които за осигурителен стаж се зачита времето по чл. 9, ал. 3, т. 1, 2 и 5 от КСО. Декларация образец № 6 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на НАП от работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения за дължимите осигурителни вноски и вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" - едновременно с подаване на декларация образец № 1 (чл. 4, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-13/2019 г.).

Предвид цитираните разпоредби, във връзка с уволнението, признато за незаконно от компетентните органи, Вие като осигурител дължите осигурителни вноски за фонд "Пенсии" и за допълнително задължително пенсионно осигуряване - Универсален пенсионен фонд, за Ваша сметка за целия период, през който лицето е било без работа и не е било осигурявано или е било осигурявано върху по-малък осигурителен доход. Периодът, за който дължите вноските, е от датата на уволнението до възстановяването му на работа, но не по-късно от 14 дни от влизането в сила на акта, с който се признава незаконността на уволнението от съответния компетентен орган. За този период следва да подадете данни с декларации образец № 1 и 6 по гореописания ред.

На основание чл. 1, ал. 8, т. 7 от НЕВДПОВ, върху обезщетението по чл. 225 от КТ не се дължат осигурителни вноски.

По отношение на обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ, в случай че то е изплатено без правно основание или правното основание за изплащането му отпадне, би следвало да отпадне и основанието за внасяне на осигурителните вноски. Неоснователно внесените осигурителни вноски върху обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ, които са преведени по съответните сметки на държавното обществено осигуряване, могат да бъдат възстановени и/или прихванати срещу изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите (НАП), по реда на чл. 128-129 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) - след искане, подадено в компетентната териториална дирекция на НАП, което следва да бъде придружено от подкрепящите го документи.

По отношение на втория въпрос, относно основанието и редът за възстановяване на изплатеното обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ, по който не е изразено становище, Ви уведомявам, че същият не е от компетентността на НАП, тъй като е свързан с тълкуването и прилагането на трудовото законодателство. За отговор на този въпрос е необходимо да се обърнете към съответното поделение на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика, на която е възложен цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности (чл. 399, ал. 1 от Кодекса на труда).

Настоящото становище е принципно и въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.