|
Изх. №20-00-497 24.09.2024 г. |
ЗДДФЛ - чл.6, чл. 7 ЗДДФЛ - чл. 8, ал. 2 |
Без да излагате конкретна фактическа обстановка отпрявяте следното питане.
Ако английски гражданин работещ за английски работодател иска да работи дистанционно от България за няколко седмици, следва ли да плаща данъци за този период?
С оглед на изложената недостататъчно ясната фактическа обстановка, при това съдържаща бъдещи намерения и съобразявайки относимата нормативна уредба по зададения от Вас въпрос, изразявам следното принципно становище:
На първо място от значение за определянето на данъчните задължения по ЗДДФЛ е дали лицето се определя като местно или като чуждестранно физическо лице (чл. 4 и чл. 5 от ЗДДФЛ). Предвид зададения от Вас въпрос, може да се направи обоснован извод, че не сте местно лице на България, на което предположение е изграден настоящият отговор.
В съответствие с разпоредбите на чл. 6 и 7 от ЗДДФЛ, местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, а чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България. По отношение на облагането на физическите лица следва да имате предвид, че съгласно чл. 8, ал. 2 от ЗДДФЛ доходите от труд, положен на територията на Република България, или от услуги, извършени на територията на Република България, са от източник в Република България. За определянето на източника на дохода е без значение дали трудът се полага за местен или чуждестранен работодател.
Възможни са различни хипотези, в зависимост от това дали физическите лица стават местни лица за данъчни цели на Република България и дали трудът се полага на територията на страната повече от 183 дни във всеки дванадесетмесечен период. В случаите, когато лицата остават местни на държавата, от която са пристигнали, съответно за Република България са чуждестранни физически лица, и трудът се полага в страната за кратък период, по-малко от 183 дни в рамките на дванадесетмесечен период, тези лица подлежат на облагане в Република България за реализираните от тях трудови възнаграждения от източник в страната. Това виждане следва от общите правила на облагане, предвидени в чл. 14, ал. 1 и 2 на съответната спогодба за избягване на двойно данъчно облагане (СИДДО).
По силата на §1, т. 26, буква "е" от ДР на ЗДДФЛ "трудови правоотношения" са и правоотношенията, свързани с наемане на работна сила от чуждестранно лице, когато трудът се полага на територията на страната. Доколкото в посочения случай трудът ще се полага на територията на Република България, реализираните доходи ще са от източник в страната и съответно ще подлежат на облагане с данък по реда на ЗДДФЛ. Облагаемият доход и годишната данъчна основа за доходите по трудови правоотношения се определят по реда на Раздел I от глава пета на ЗДДФЛ, като този вид доходи се облагат с 10 на сто данък върху общата годишна данъчна основа.
Авансовият данък за доходите от трудови правоотношения, на основание чл. 42, ал. 1 от ЗДДФЛ, в общия случай се определя от работодателя месечно, на базата на месечна данъчна основа. "Работодател" е всяко местно лице, чуждестранно лице, извършващо дейност чрез място на стопанска дейност или определена база на територията на страната, както и търговско представителство по Закона за насърчаване на инвестициите(ЗНИ), което наема физически лица по трудови правоотношения или е страна по договор за предоставяне на персонал от чуждестранно лице (§1, т. 27, б. "а" от ДР на ЗДДФЛ).
В случаите когато чуждестранните дружества не могат да се определят като работодател по смисъла на ЗДДФЛ, нямат задължението да определят и удържат авансово данък за доходите по §1, т. 26, буква "е" от ДР на ЗДДФЛ. В тези случаи ангажиментът за определяне и внасяне на дължимия данък е на физическото лице, придобило съответните доходи.
На основание чл. 50, ал. 3 от ЗДДФЛ местните и чуждестранните физически лица, придобили доходи от трудови правоотношения по §1, т. 26, буква "е" от ДР на същия закон, са задължени да подават годишна данъчна декларация. Декларацията се подава в срок от 10 януари до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода, като в същия срок се внася и дължимият данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ.
На основание чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор. В конкретния случай, приложение следва да намериСпогодбата между Република България и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите и печалбите от прехвърляне на имущество (в случай че сте местно лице за данъчни цели на Великобритания или Северна Ирландия).
Същата е достъпна на електронната страница на НАП, в раздел "Международни дейности".
По отношение тълкуване съдържанието на спогодбите, компетентна е дирекция СИДДО при ЦУ на НАП, към която може да поставяте въпросите си при неясноти по прилагането им.
Въпрос: Ако английски гражданин, работещ за английски работодател, иска да работи дистанционно от България за няколко седмици, следва ли да плаща данъци за този период?
Становището е изготвено при недостатъчно ясна фактическа обстановка и при наличие на бъдещи намерения, като се дава принципен отговор, основан на относимата нормативна уредба.
На първо място за определяне на данъчните задължения по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) е от значение дали лицето е местно или чуждестранно физическо лице по смисъла на чл. 4 и чл. 5 от ЗДДФЛ. С оглед на зададения въпрос се приема обосновано предположение, че лицето не е местно лице на Република България. Настоящият отговор е изграден върху това предположение.
Съгласно чл. 6 и чл. 7 от ЗДДФЛ:
- местните физически лица дължат данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина;
- чуждестранните физически лица дължат данъци за придобити доходи от източници в Република България.
По отношение на облагането на физическите лица следва да се има предвид, че съгласно чл. 8, ал. 2 от ЗДДФЛ доходите от труд, положен на територията на Република България, или от услуги, извършени на територията на Република България, са доходи от източник в Република България. За определяне на източника на дохода е без значение дали трудът се полага за местен или за чуждестранен работодател.
Възможни са различни хипотези в зависимост от това:
- дали физическите лица стават местни лица за данъчни цели на Република България;
- дали трудът се полага на територията на страната повече от 183 дни във всеки дванадесетмесечен период.
Когато лицата остават местни лица на държавата, от която са пристигнали, и за Република България са чуждестранни физически лица, и когато трудът се полага в страната за кратък период - по-малко от 183 дни в рамките на дванадесетмесечен период, тези лица подлежат на облагане в Република България за реализираните от тях трудови възнаграждения от източник в страната. Това следва от общите правила на облагане, предвидени в чл. 14, ал. 1 и 2 на съответната спогодба за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО).
По силата на § 1, т. 26, буква "е" от допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДДФЛ "трудови правоотношения" са и правоотношенията, свързани с наемане на работна сила от чуждестранно лице, когато трудът се полага на територията на страната.
Доколкото в разглеждания случай трудът ще се полага на територията на Република България, реализираните доходи ще бъдат от източник в страната и съответно ще подлежат на облагане с данък по реда на ЗДДФЛ.
Облагаемият доход и годишната данъчна основа за доходите от трудови правоотношения се определят по реда на Раздел I от глава пета на ЗДДФЛ, като този вид доходи се облагат с 10 на сто данък върху общата годишна данъчна основа.
Съгласно чл. 42, ал. 1 от ЗДДФЛ авансовият данък за доходите от трудови правоотношения по принцип се определя от работодателя месечно, на базата на месечна данъчна основа.
"Работодател" по смисъла на § 1, т. 27, буква "а" от ДР на ЗДДФЛ е всяко местно лице, чуждестранно лице, извършващо дейност чрез място на стопанска дейност или определена база на територията на страната, както и търговско представителство по Закона за насърчаване на инвестициите (ЗНИ), което наема физически лица по трудови правоотношения или е страна по договор за предоставяне на персонал от чуждестранно лице.
Когато чуждестранните дружества не могат да се определят като работодател по смисъла на ЗДДФЛ, те нямат задължение да определят и удържат авансово данък за доходите по § 1, т. 26, буква "е" от ДР на ЗДДФЛ. В тези случаи задължението за определяне и внасяне на дължимия данък е на физическото лице, придобило съответните доходи.
На основание чл. 50, ал. 3 от ЗДДФЛ местните и чуждестранните физически лица, придобили доходи от трудови правоотношения по § 1, т. 26, буква "е" от ДР на ЗДДФЛ, са задължени да подават годишна данъчна декларация. Декларацията се подава в срок от 10 януари до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода, като в същия срок се внася и дължимият данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ.
Съгласно чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на ЗДДФЛ, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор.
В разглеждания случай приложение следва да намери Спогодбата между Република България и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите и печалбите от прехвърляне на имущество, при условие че лицето е местно лице за данъчни цели на Великобритания или Северна Ирландия. Спогодбата е достъпна на електронната страница на НАП, в раздел "Международни дейности".
По отношение на тълкуването на съдържанието на спогодбите компетентна е дирекция СИДДО при ЦУ на НАП, към която могат да се поставят въпроси при неясноти по прилагането им.
Извод: При приетото предположение, че английският гражданин не е местно лице на България, доходите му от труд, положен дистанционно на територията на Република България за английски работодател, представляват доходи от източник в България и подлежат на облагане по реда на ЗДДФЛ, като се прилагат и разпоредбите на действащата спогодба за избягване на двойното данъчно облагане между България и Обединеното кралство.
