НАП: Място на изпълнение и документиране на хостинг услуги, извършвани по електронен път, и прилагане на специалния режим в Съюза по ЗДДС

Изх. №53-04-466

18.09.2018 г.

чл. 21, ал. 2 от ЗДДС

чл. 21, ал. 6 от ЗДДС

чл. 86, ал. 3 от ЗДДС

чл. 156, ал. 1 от ЗДДС

чл. 159, ал. 1 от ЗДДС

чл. 159, ал. 2 от ЗДДС

Фактическата обстановка, изложена в запитванeто, е следната:

"Х" ЕООД, е местно дружество, предоставящо хостинг услуги, които попадат в обхвата на "услуги извършване по електронен път". Дружеството извършва тази дейност от офис на територията на България. За предоставяните хостинг услуги българският търговец планира да наеме дискови пространства, които да предостави на своите бъдещи клиенти, разграничени в три основни групи:

• първа група клиенти - данъчно задължени и данъчно незадължени лица установени в България;
• втора група клиенти - данъчно задължени и данъчно незадължени лица установени в Европейския съюз (ЕС);
• трета група клиенти - данъчно задължени и данъчно незадължени лица установени в трети страни.

Допълнително в телефонен разговор от дружеството е разяснено, че клиентите плащат за предоставените хостинг услуги чрез притежаваните от тях карти посредством виртуален ПОС терминал.

Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:

1. Когато мястото на изпълнение съгласно Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на извършените хостинг услуги е извън територията на България за втора и трета група клиенти, следва ли да се прилагат ЗДДС и Правилник за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС)?

2. Следва ли да се издават документи за извършените услуги и получени плащания, съгласно ЗДДС и ППЗДДС, Наредба №Н-18/2006 г. и Закона за счетоводството (ЗСч)?

3. Как следва да бъдат третирани с оглед приложението на ЗОПБ и Наредба №Н-18/2006 г. плащанията чрез виртуален ПОС терминал?

4. Къде ще се счита получено плащането - там където е извършена услугата или на територията на България, където е офисът на дружеството?

Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:

Относно ЗДДС:

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС, данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Легална дефиниция на понятието "независима икономическа дейност" е дадена в чл. 3, ал. 2 от ЗДДС. От цитираните разпоредби следва, че българското дружество е данъчно задължено лице.

В случаите, в които се доставят услуги от данъчнозадължено лице, попадащи в §1, т. 14 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС, мястото на изпълнение се определя в зависимост от статута на лицето получател по доставката - данъчно задължено лице (ДЗЛ) или данъчно незадължено лице (ДНЗЛ).

Когато получател е ДЗЛ, мястото на изпълнение на предоставяната услуга се определя по реда на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС и това е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя. В тази хипотеза е без значение дали получателят на услугата е установил независимата си икономическа дейност в друга държава членка или извън общността /трета страна/.

Когато получател е ДНЗЛ, мястото на изпълнение на предоставяната услуга се определя по реда на чл. 21, ал. 6 от ЗДДС и това е мястото, където ДНЗЛ е установено, има постоянен адрес или обичайно пребиваване.

Когато мястото на изпълнение на доставките е извън територията на страната, съгласно чл. 86, ал. 3 от ЗДДС, не се начислява данък. И при двете хипотези обстоятелството, че мястото на изпълнение на доставката е извън територията на България не означава, че за българското дружество стават неприложими ЗДДС и ППЗДДС.

Общият принцип, залегнал в разпоредбата на чл. 113, ал. 1 от ЗДДС е, че всяко данъчно задължено лице - доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117 от закона.

Същевременно в разпоредбата на чл. 113, ал. 3 от закона са разгледани хипотези, при които фактура може да не се издава, като т. 1 визира доставки, по които получателят е данъчно незадължено физическо лице.

В контекста на горното, следва да се съобрази и нормата на чл. 119, ал. 1 във връзка с ал. 2 от ЗДДС, където е указано, че за доставките, за които издаването на фактура или протокол не е задължително, доставчикът  регистрирано по този закон лице, съставя отчет за извършените продажби, който съдържа обобщена информация за тези доставки за съответния данъчен период. Самият отчет за извършените продажби следва да бъде съставен най-късно в последния ден на данъчния период и да съдържа информацията, определена в разпоредбата на чл. 112 от ППЗДДС.

В случаите, в които получател е ДЗЛ установено в друга държава членка на Европейския съюз (ЕС) и мястото на изпълнение на доставка на услуга се определя по реда на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, документирането на доставката се извършва при съобразяване на българското законодателство по реда на чл. 113, ал. 1 и във връзка с чл. 111а, ал. 2 от закона, като на основание чл. 79, ал. 2, т. 3 от ППЗДДС във фактурата като основание за неначисляване на данък се вписва "обратно начисляване" и чл. 21, ал.2 от ЗДДС. Заедно със справката-декларация по ЗДДС, задълженото лице следва да подава и VIES-декларация за тези доставки за съответния данъчен период.

В случаите, в които получател е ДЗЛ установено в трета страна и мястото на изпълнение на доставка на услуга се определя по реда на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, документирането на доставката се извършва при съобразяване на българското законодателство по реда на чл. 113, ал. 1 и във връзка с чл. 111а, ал. 3 от закона, като на основание чл. 79, ал. 2, т. 3 от ППЗДДС във фактурата като основание за неначисляване на данък се вписва "обратно начисляване" и чл. 21, ал. 2 от ЗДДС.

В случаите, в които получател е ДНЗЛ, което е установено, има постоянен адрес или обичайно пребивава в държава членка на ЕС предвид това, че мястото на изпълнение ще е в тази държава членка, за доставчика възниква задължение за регистрация за целите на данъка върху добавената стойност в държавата членка, където е мястото на изпълнение на доставката.

С цел улесняване спазването на фискалните задължения при предоставяне на услуги, извършвани по електронен път сРегламент (ЕС) № 967/2012 на Съвета от 9 октомври 2012 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 по отношение на специалните режими за неустановени данъчно задължени лица, предоставящи телекомуникационни услуги, услуги за радио - и телевизионно излъчване или електронни услуги на данъчно незадължени лица (Регламент 967) е предвидено отпадане на задължението за регистрация за целите на данъка върху добавената стойност във връзка с предоставените услуги във всяка една държава членка, в която е местоизпълнението на доставката. Това ще е възможно, ако доставчикът се възползва от предвидения специален режим, позволяващ този доставчик да се идентифицира за целите на данъка върху добавената стойност само в една държава членка, посредством режима за съкратено обслужване на едно гише.

По силата на чл. 156, ал. 1 от ЗДДС право да се регистрира за прилагането на режима има лице, за което са изпълнени кумулативно следните условия:

- е регистрирано на основание чл. 96, чл. 98, чл. 100, ал. 1 или ал. 3 от ЗДДС;

- извършва доставки на далекосъобщителни услуги, услуги по радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път, с получатели данъчно незадължени лица, които са установени или имат постоянен адрес, или обичайно пребиваване в друга държава членка, в която данъчно задълженото лице няма постоянен обект;

- е установено по седалище и адрес на управление на територията на страната или, когато не е установено по седалище и адрес на територията на Европейския съюз, е установено по постоянен обект на територията на страната;

- не е регистрирано за прилагането на специалния режим в друга държава членка, когато е установено по постоянен обект на територията на страната;

- не е в сила ограничението по чл. 156, ал. 12 от ЗДДС.

Правото се упражнява, посредством подаването на заявление по образец - Приложение № 18 към ППЗДДС (чл. 156, ал. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 95, ал. 3 от ППЗДДС). Заявлението се подава по електронен път по реда на ДОПК с квалифициран електронен подпис посредством създадено за целта WEB-базирано приложение на страницата на НАП чрез въвеждане на данните през приложението. В 7-дневен срок от постъпване на заявлението от страна на НАП се извършва проверка за наличие на основание за регистрация и в 7-дневен срок от приключването й се издава акт, с който на лицето се извършва регистрация или му се отказва такава. Връчването на акта се извършва по електронен път чрез електронно съобщение. Идентификационният номер за целите на регистрацията за прилагането на режима е идентификационният номер по чл. 94, ал. 2 от ЗДДС, като България ще е държавата членка по идентификация по смисъла на §1, т. 80 от ДР на ЗДДС. За дата на регистрация, съгласно чл. 156, ал. 5 от ЗДДС се счита първият ден на тримесечието, следващо календарното тримесечие на подаване на заявлението.

Облагането на услугите от лице, което е регистрирано за прилагане на специалния режим за съкратено обслужване на едно гише е уредено в Раздел IV "Облагане на доставки на далекосъобщителни услуги, услуги по радио - и телевизионно излъчване, или услуги, извършвани по електронен път" от Глава осемнадесета от ЗДДС. Като съгласно чл. 159а, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС данъчната ставка на доставките по тази глава е приложимата ставка в държавата членка на потребление, а за документирането на доставките на услуги се прилага законодателството на държавата членка по потребление.

Ако доставчикът не се възползва от предвидения специален режим и не се регистрира, дружеството трябва да се регистрира и да декларира дължимият за извършената доставка данък върху добавената стойност по реда и условията на държавата членка, в която е местоизпълнението на доставката, т.е. държавата членка където данъчно незадълженото лице - клиент е установено, има постоянен адрес или обичайно пребиваване.

В случаите, в които получател е ДНЗЛ което е установено, има постоянен адрес или обичайно пребивава в трета страна и мястото на изпълнение на доставка на услуга се определя по реда на чл. 21, ал. 6 от ЗДДС, документирането на доставката се извършва при съобразяване на българското законодателство по реда на чл. 113, ал. 1 и във връзка с чл. 111а, ал. 3 от закона, като на основание чл. 79, ал. 2, т. 3 от ППЗДДС във фактурата като основание за неначисляване на данък се вписва "обратно начисляване" и чл. 21, ал. 6 от ЗДДС.

- относно ЗСч:

Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗСч, първичните счетоводни документи в предприятията се съставят на български език с арабски цифри и в левове. Те могат да се съставят и на съответния чужд език в чуждестранна валута в случаите на сделки, уговорени в чуждестранна валута с чуждестранни контрагенти. Счетоводните документи, които постъпват в предприятието на чужд език, се придружават с превод на български език на съдържанието на отразените в тях стопански операции - чл. 3, ал. 2 от ЗСч.

Следователно, българското дружество, което е предприятие по смисъла на чл. 1, ал. 2 от ЗСч е задължено да спазва правилата за водене на документацията и отчетност, уредени в ЗСч.

- относно прилагането на Наредба №Н-18/2006 г. и ЗОПБ е изпратено писмо за становище до ЦУ на НАП.