НАП: Облагане с окончателен данък на доходи на чуждестранно физическо лице от наем на недвижим имот в България по ЗДДФЛ

Изх. № 94-Д-35

Дата: 15.03.2019 год.

ЗДДФЛ, чл. 2;

ЗДДФЛ, чл. 7;

ЗДДФЛ, чл. 8;

ЗДДФЛ, чл. 37, ал. 1, т. 4;

ЗДДФЛ, чл. 67, ал. 1;

ЗДДФЛ, чл. 55;

ЗДДФЛ, чл. 68, ал. 2.

ОТНОСНО:Прилагане на разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).

Във Ваше писмо до Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП), заведено с вх. №94-Д-35 от 28.01.2019 г., е изложена следната фактическа обстановка:

Вие сте чуждестранно физическо лице по смисъла на ЗДДФЛ и притежавате 5 на сто идеална част от имот, отдаден под наем от останалите съсобственици. Не сте подписвали договор и не сте уведомени за условията. Два пъти в годината по банковата Ви сметка, упълномощена от съсобствениците да управлява имота адвокатска кантора, внася суми, които са част от полагаемия Ви се доход от наем за съответния имот.

Посочили сте още, че тази година сте информиран, че един от наемателите не е данъчно задължено лице и съответно не е удържал данък по реда на ЗДДФЛ.

Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следния въпрос:

Как следва да се обложи този доход и кой е задължен да подаде годишна данъчна декларация?

Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изразявам следното становище по направеното запитване:

В съответствие с чл. 2 от ЗДДФЛ, обект на облагане по този закон са доходите на местните и чуждестранните физически лица, като на основание на чл. 7 от ЗДДФЛ чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи само от източници в Република България.

Редът за определяне на доходите като такива от източник в страната се съдържа в чл. 8 от ЗДДФЛ, като ал. 10 от тази разпоредба регламентира, че доходите от използване на недвижимо имущество, намиращо се на територията на страната, са от източник в страната. В съответствие с чл. 37, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ доходите от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на недвижимо имущество от източник в България, начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица се облагат с окончателен данък, независимо от обстоятелствата по чл. 13 от същия закон. Окончателният данък се удържа и внася от предприятието или от самоосигуряващото се лице - платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляването на дохода от предприятието или изплащането на дохода от самоосигуряващото се лице.

Разпоредбата на чл. 67, ал. 1 от ЗДДФЛ регламентира, че когато платецът на дохода не е задължен да удържа и внася окончателния данък, същият се внася от лицето, придобило дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода. По силата на чл. 55, ал. 2 от ЗДДФЛ физическото лице получател на дохода има задължение да подаде декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ за дължимите данъци (образец 4001), в която да декларира дължимия окончателен данък. Декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ се подава в сроковете за внасяне на дължимите данъци в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, в която подлежат на внасяне дължимите данъци.

Когато доходът се получава чрез пълномощник с постоянен адрес в страната, данъкът се внася в републиканския бюджет по сметка на териториалната дирекция на НАП по постоянния адрес на пълномощника в съответствие чл. 68, ал. 2 от ЗДДФЛ.

Доходите от наем на чуждестранните лица, облагаеми с окончателен данък, не подлежат на деклариране в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.