ОТНОСНО: Прилагане на разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ........... постъпи Ваше запитване с вх. № 54-0002-127/22.04.2025 г. относно прилагането на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
В качеството си на физическо лице използвате онлайн борсов посредник "...........", регистриран в Ирландия. Чрез него закупувате акции, които се търгуват на борсите в Швейцария (EBS), САЩ (NYSE, NASDAK), Канада (TSE) и Франция (SBF). Някои от акциите и борсите генерират и изплащат дивидент, като борсовият посредник удържа данък спрямо държавата на източника и после Ви изплаща дивидент, но данъкът е по-висок от 5%.
Поставяте въпросите:
1. Облагаеми ли са доходите от търгуване на посочените борси, съгласно чл. 13, ал. 1, т. 3 във вр. с пар. 1, т. 11 от ДР на ЗДДФЛ с оглед статута на пазарите?
2. Може ли да се приеме, че посочените борси отговарят на условията на регулирани пазари?
3. Ако доходът е необлагаем, следва ли да се декларира в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ?
4. При условие че има изплатен дивидент и удържан данък в чужбина, трябва ли да се декларира този доход в България и да се заплаща данък?
С оглед на изложената фактическа обстановка и действащото данъчно законодателство, изразявам следното становище:
На основание чл. 13, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ не са облагаеми доходите от разпореждане с финансови инструменти по смисъла на §1, т. 11 от допълнителните разпоредби (ДР) на закона. В дефиницията попадат сделките с дялове и акции на колективни инвестиционни схеми и на национални инвестиционни фондове, акции, права и държавни ценни книжа, извършени на регулиран пазар по смисъла на чл. 152, ал. 1 и ал. 2 от Закона за пазарите на финансови инструменти (ЗПФИ).
Комисията за финансов надзор (КФН) на основание чл. 13, ал. 1, т. 4 от Закона за Комисията за финансов надзор има правомощие да дава писмени указания относно прилагането и тълкуването на ЗПФИ.
В становище на КФН с изх. № РГ-03-157-9/15.07.2020 г. е посочено следното:
"В Европейския съюз рамковата нормативна уредба относно пазарите за финансови инструменти е разписана в Директива 2014/65/ЕС, която в българското законодателство е транспонирана основно в ЗПФИ.
Съгласно чл. 152, ал. 1 от ЗПФИ, "Регулиран пазар" е многостранна система, организирана и/или управлявана от пазарен оператор, която среща или съдейства за срещането на интересите за покупка и продажба на финансови инструменти на множество трети страни чрез системата и в съответствие с нейните недискреционни правила, по начин, резултатът от който е сключването на договор във връзка с финансовите инструменти, допуснати до търговия съгласно нейните правила и/или системи, лицензирана и функционираща редовно в съответствие с изискванията на този закон и актовете по прилагането му.
От своя страна, разпоредбата на чл. 152, ал. 2 от ЗПФИ допълва, че "регулиран пазар" е и всяка многостранна система, която е лицензирана и функционира в съответствие с Директива 2014/65/ЕС.
На следващо място, съгласно чл. 79, ал. 5, т. 1, б. "а" от ЗПФИ, инвестиционният посредник, предоставящ инвестиционни услуги по чл. 6, ал. 2, т. 1 и/или 2 от този закон с или без допълнителни услуги, може да предоставя такива услуги без да получава от клиента информация по ал. 1 на същия чл. 79, или без да извършва оценка за целесъобразност, когато предмет на услугите са акции, допуснати до търговия на регулиран пазар или на еквивалентен пазар на трета държава, или в МСТ, когато това са акции на дружества, с изключение на дялове на предприятия, които не са колективни инвестиционни схеми, и акции, които включват деривативен инструмент.
За целите на чл. 79, ал. 5, т. 1 от ЗПФИ пазарът на трета държава се счита за еквивалентен на регулиран пазар, когато Европейската комисия е взела решение за еквивалентност при спазване на изискванията и процедурата по чл. 25, § 4, ал. 3 и 4 от Директива 2014/65/ЕС (чл.79, ал. 7 от ЗПФИ).
Съгласно чл. 79, ал. 9 от ЗПФИ, по смисъла на ал. 8 от същия член правната и надзорната рамка на трета държава се счита за еквивалентна, ако отговаря на следните условия:
1. пазарите подлежат на лицензионен режим и на ефективен текущ надзор;
2. пазарите имат ясни и прозрачни правила по отношение на допускането на ценни книжа до търговия, така че ценните книжа могат да се търгуват по правилен, надлежен и ефикасен начин и са свободно прехвърлими;
3. емитентите на ценни книжа са задължени за периодично и текущо предоставяне на информация, така че да се осигури висока степен на защита на инвеститорите;
4. осигурени са прозрачност и цялост на пазара чрез мерки за предотвратяване на пазарни злоупотреби под формата на търговия с вътрешна информация и манипулиране на пазара.
От така описаните условия е видно, че същите са формирани с цел да бъде осигурена необходимата защита на интересите на инвеститорите, на които лицензираните в Европейския съюз инвестиционни посредници предоставят своите услуги.
Предвид гореизложеното в становището е обобщено следното:
Пазарите за финансови инструменти в съответните държави, за които е взето решение, се считат за еквивалентни на регулираните пазари в Европейския съюз единствено за целите на чл. 79, ал. 5, т. 1 от ЗПФИ.
Не са налице основания да се счита, че посочената еквивалентност се разпростира по отношение на други аспекти от дейността на тези пазари и на инвестиционните посредници, които сключват сделки на същите, вкл. и по отношение на данъчното третиране на визираните сделки.
В обхвата на чл. 152, ал. 2 от ЗПФИ попадат единствено регулирани пазари по смисъла на чл. 4, § 1, т. 21 от Директива 2014/65/ЕС, които са лицензирани и функционират в съответствие с изискванията на директивата в други държави-членки на Европейския съюз или Европейското икономическо пространство".
Посочените от Вас три трети държави - САЩ, Канада и Швейцария не са сред членове на някоя от тези организации, съответно не транспонират и не прилагат изискванията на Директива 2014/65/ЕС, предвид което установените там пазари на финансови инструменти не попадат в обхвата на цитираната разпоредба от ЗПФИ.
Предвид гореизложеното, нерегулираните и регулираните пазари на САЩ, Канада и Швейцария не попадат в обхвата на чл. 152, ал. 2 от ЗПФИ и специалното данъчно третиране, регламентирано в чл. 13, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ не е приложимо за доходите от разпореждане с финансови инструменти на тези пазари.
Относно посочената борса във Франция, Ви уведомявам, че Национална агенция за приходите (НАП) не е компетентна да изразява становище относно характера на финансовия пазар в друга държава членка на ЕС. За да бъде определена като "регулиран пазар", всяка фондова борса е задължена да отговаря на много изисквания, дефинирани в законодателството на съответната държава. По силата на чл. 56 от Директива 2014/65/ЕС, всяка държава членка съставя списък на регулираните пазари, за които тя е държава членка по произход, и изпраща този списък на другите държави членки и Европейския надзорен орган (Европейския орган за ценни книжа и пазари(ЕОЦКП/ ESMA). Той публикува и поддържа актуален списък на тези регулирани пазари на своята интернет страница. На база на този списък може да се установи кои фондови борси в ЕС и ЕИП се третират като регулиран пазар, съответно кога доходите от продажбите на изброените по-горе ценни книжа са необлагаеми.
Въпроси относно статута на различните борси и дали същите имат качеството на регулиран пазар може да поставяте към Комисията за финансов надзор.
Относно деклариране и облагане на получен дивидент от чужбина следва да имате предвид, че съгласно чл. 6 от ЗДДФЛ местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина.
Доходът от изплатен дивидент се облага с окончателен данък по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2, б. "б" от ЗДДФЛ. Данъчната ставка е 5 на сто (чл. 46, ал. 3 от ЗДДФЛ).
Съгласно чл. 67, ал. 4 от ЗДДФЛ, когато доходът е придобит от местно физическо лице от източник в чужбина, данъкът по чл. 46 се внася в срок до 30 април на годината, следваща годината на придобиването на дохода, и се декларира в годишната данъчна декларация по чл. 50 от закона. Подава се приложение № 8.
Полученият доход се декларира в приложение № 8 към ГДД по чл. 50 от закона независимо дали има удържан данък.
Във връзка с посоченото от Вас, че борсовият посредник удържа данък, следва да имате предвид, че за да приложите в България метод за освобождаване от двойно данъчно облагане съгласно Спогодбите за избягване на двойно данъчно облагане (СИДДО), трябва удържаният данък да е съобразен с предоставеното право на облагане в конкретната СИДДО, сключена с държавата на източника на дохода, а именно държавата, на която е местно лице компанията, от която са закупени акциите.
При условие че СИДДО предвижда облагане в договарящата държава, на която получателят на дохода е местно лице, в случая Р България, и не са налице предпоставките на предвидено изключение за облагане от другата държава, в този случай, ако има удържан данък, същият няма да бъде признат и приспаднат от българския данък и ще бъде отказано правото на ползване на метод за освобождаване от двойно данъчно облагане. Данъкът ще подлежи на внасяне в България.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
В качеството си на физическо лице използвате онлайн борсов посредник "...........", регистриран в Ирландия. Чрез него закупувате акции, които се търгуват на борсите в Швейцария (EBS), САЩ (NYSE, NASDAK), Канада (TSE) и Франция (SBF). Някои от акциите и борсите генерират и изплащат дивидент, като борсовият посредник удържа данък спрямо държавата на източника и след това Ви изплаща дивидент, при което удържаният данък е по-висок от 5%.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Облагаеми ли са доходите от търгуване на посочените борси, съгласно чл. 13, ал. 1, т. 3 във връзка с § 1, т. 11 от ДР на ЗДДФЛ с оглед статута на пазарите?
Въпрос 2: Може ли да се приеме, че посочените борси отговарят на условията на регулирани пазари?
Въпрос 3: Ако доходът е необлагаем, следва ли да се декларира в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ?
Въпрос 4: При условие че има изплатен дивидент и удържан данък в чужбина, трябва ли да се декларира този доход в България и да се заплаща данък?
1. Данъчно третиране на доходите от разпореждане с финансови инструменти
На основание чл. 13, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ не са облагаеми доходите от разпореждане с финансови инструменти по смисъла на § 1, т. 11 от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ. В тази дефиниция попадат сделките с дялове и акции на колективни инвестиционни схеми и на национални инвестиционни фондове, акции, права и държавни ценни книжа, извършени на регулиран пазар по смисъла на чл. 152, ал. 1 и ал. 2 от Закона за пазарите на финансови инструменти (ЗПФИ).
Комисията за финансов надзор (КФН) на основание чл. 13, ал. 1, т. 4 от Закона за Комисията за финансов надзор има правомощие да дава писмени указания относно прилагането и тълкуването на ЗПФИ. В становище на КФН с изх. № РГ-03-157-9/15.07.2020 г. е посочено следното:
В Европейския съюз рамковата нормативна уредба относно пазарите за финансови инструменти е разписана в Директива 2014/65/ЕС, която в българското законодателство е транспонирана основно в ЗПФИ.
Съгласно чл. 152, ал. 1 от ЗПФИ, "регулиран пазар" е многостранна система, организирана и/или управлявана от пазарен оператор, която среща или съдейства за срещането на интересите за покупка и продажба на финансови инструменти на множество трети страни чрез системата и в съответствие с нейните недискреционни правила, по начин, резултатът от който е сключването на договор във връзка с финансовите инструменти, допуснати до търговия съгласно нейните правила и/или системи, лицензирана и функционираща редовно в съответствие с изискванията на този закон и актовете по прилагането му.
Съгласно чл. 152, ал. 2 от ЗПФИ, "регулиран пазар" е и всяка многостранна система, която е лицензирана и функционира в съответствие с Директива 2014/65/ЕС.
На следващо място, съгласно чл. 79, ал. 5, т. 1, б. "а" от ЗПФИ, инвестиционният посредник, предоставящ инвестиционни услуги по чл. 6, ал. 2, т. 1 и/или 2 от ЗПФИ с или без допълнителни услуги, може да предоставя такива услуги без да получава от клиента информация по ал. 1 на същия чл. 79 или без да извършва оценка за целесъобразност, когато предмет на услугите са акции, допуснати до търговия на регулиран пазар или на еквивалентен пазар на трета държава, или в МСТ, когато това са акции на дружества, с изключение на дялове на предприятия, които не са колективни инвестиционни схеми, и акции, които включват деривативен инструмент.
За целите на чл. 79, ал. 5, т. 1 от ЗПФИ пазарът на трета държава се счита за еквивалентен на регулиран пазар, когато Европейската комисия е взела решение за еквивалентност при спазване на изискванията и процедурата по чл. 25, § 4, ал. 3 и 4 от Директива 2014/65/ЕС (чл. 79, ал. 7 от ЗПФИ).
Съгласно чл. 79, ал. 9 от ЗПФИ, по смисъла на ал. 8 от същия член правната и надзорната рамка на трета държава се счита за еквивалентна, ако отговаря на следните условия:
- 1. пазарите подлежат на лицензионен режим и на ефективен текущ надзор;
- 2. пазарите имат ясни и прозрачни правила по отношение на допускането на ценни книжа до търговия, така че ценните книжа могат да се търгуват по правилен, надлежен и ефикасен начин и са свободно прехвърлими;
- 3. емитентите на ценни книжа са задължени за периодично и текущо предоставяне на информация, така че да се осигури висока степен на защита на инвеститорите;
- 4. осигурени са прозрачност и цялост на пазара чрез мерки за предотвратяване на пазарни злоупотреби под формата на търговия с вътрешна информация и манипулиране на пазара.
От така описаните условия е видно, че същите са формирани с цел да бъде осигурена необходимата защита на интересите на инвеститорите, на които лицензираните в Европейския съюз инвестиционни посредници предоставят своите услуги.
В цитираното становище на КФН е обобщено, че пазарите за финансови инструменти в съответните държави, за които е взето решение, се считат за еквивалентни на регулираните пазари в Европейския съюз единствено за целите на чл. 79, ал. 5, т. 1 от ЗПФИ. Не са налице основания да се счита, че посочената еквивалентност се разпростира по отношение на други аспекти от дейността на тези пазари и на инвестиционните посредници, които сключват сделки на същите, включително и по отношение на данъчното третиране на визираните сделки.
В обхвата на чл. 152, ал. 2 от ЗПФИ попадат единствено регулирани пазари по смисъла на чл. 4, § 1, т. 21 от Директива 2014/65/ЕС, които са лицензирани и функционират в съответствие с изискванията на директивата в други държави членки на Европейския съюз или Европейското икономическо пространство.
Посочените от Вас три трети държави - САЩ, Канада и Швейцария не са сред членове на някоя от тези организации, съответно не транспонират и не прилагат изискванията на Директива 2014/65/ЕС, предвид което установените там пазари на финансови инструменти не попадат в обхвата на цитираната разпоредба от ЗПФИ.
Предвид гореизложеното, нерегулираните и регулираните пазари на САЩ, Канада и Швейцария не попадат в обхвата на чл. 152, ал. 2 от ЗПФИ и специалното данъчно третиране, регламентирано в чл. 13, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ, не е приложимо за доходите от разпореждане с финансови инструменти на тези пазари.
Извод: Доходите от разпореждане с финансови инструменти, търгувани на борсите в САЩ, Канада и Швейцария, не попадат в необлагаемия обхват на чл. 13, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ, тъй като тези пазари не са "регулирани пазари" по смисъла на чл. 152, ал. 1 и ал. 2 от ЗПФИ.
2. Статут на борсата във Франция и определяне на "регулиран пазар"
Относно посочената борса във Франция НАП не е компетентна да изразява становище относно характера на финансовия пазар в друга държава членка на ЕС. За да бъде определена като "регулиран пазар", всяка фондова борса е задължена да отговаря на множество изисквания, дефинирани в законодателството на съответната държава.
По силата на чл. 56 от Директива 2014/65/ЕС, всяка държава членка съставя списък на регулираните пазари, за които тя е държава членка по произход, и изпраща този списък на другите държави членки и Европейския надзорен орган (Европейския орган за ценни книжа и пазари - ЕОЦКП/ESMA). ЕОЦКП публикува и поддържа актуален списък на тези регулирани пазари на своята интернет страница.
На база на този списък може да се установи кои фондови борси в ЕС и ЕИП се третират като регулиран пазар, съответно кога доходите от продажбите на изброените по-горе ценни книжа са необлагаеми.
Въпроси относно статута на различните борси и дали същите имат качеството на регулиран пазар може да поставяте към Комисията за финансов надзор.
Извод: НАП не се произнася дали конкретната френска борса е "регулиран пазар"; това се установява по списъка на ESMA и чрез запитване до КФН, като от този статут зависи приложимостта на необлагаемия режим по чл. 13, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ.
3. Деклариране и облагане на дивиденти от чужбина
Относно деклариране и облагане на получен дивидент от чужбина следва да се има предвид, че съгласно чл. 6 от ЗДДФЛ местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина.
Доходът от изплатен дивидент се облага с окончателен данък по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2, б. "б" от ЗДДФЛ. Данъчната ставка е 5 на сто съгласно чл. 46, ал. 3 от ЗДДФЛ.
Съгласно чл. 67, ал. 4 от ЗДДФЛ, когато доходът е придобит от местно физическо лице от източник в чужбина, данъкът по ...
(текстът на становището, който следва след "данъкът по ..." в чл. 67, ал. 4 от ЗДДФЛ, не е предоставен и не може да бъде възпроизведен или допълнен).
Извод: Дивидентите, получени от чужбина от местно физическо лице, подлежат на облагане с окончателен данък по чл. 38, ал. 1, т. 2, б. "б" от ЗДДФЛ със ставка 5% по чл. 46, ал. 3 от ЗДДФЛ, като местното лице е данъчно задължено за тези доходи по силата на чл. 6 от ЗДДФЛ.
