НАП: Осигуряване по КСО и ЗЗО на адвокати, избрани за председател и секретар на адвокатски съвет

В запитването е изложено, че съгласно чл. 82, ал. 5 от Закона за адвокатурата (ЗАдв) и решение на Избирателната комисия Общото събрание на ... адвокатска колегия Ви избира за председател на ... адвокатски съвет, считано от 28.06.2016 г. От същата дата адвокатският съвет е сключил с Вас трудов договор на основание чл. 86, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), във връзка с чл. 82, ал. 5, чл. 83, ал. 1, чл. 106, ал. 2 и 3, чл. 107 и чл. 110 от ЗАдв. По същия начин е сключен трудов договор и със секретаря на адвокатския съвет. Трудовите договори са регистрирани в НАП с уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ. На основание Кодекса за социално осигуряване (КСО), Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) ежемесечно са удържани дължимите осигурителни вноски и данък върху дохода от трудови правоотношения.

Поставени са следните въпроси:

Въпрос: Правомерно ли е сключването на трудови договори с адвокати, упражняващи свободна професия, които след проведени избори, са заели длъжностите "председател" и "секретар" на ... адвокатски съвет?

Въпрос: Как следва да се осигуряват по КСО и ЗЗО при посочените обстоятелства?

Въпрос: Следва ли да се сключат договори за управление и контрол за двете длъжности и да се прекратят трудовите правоотношения?

Първият и третият въпрос са свързани с прилагане на трудовото законодателство и не са от компетентността на НАП, поради което запитването е препратено в Министерството на труда и социалната политика за отговор.

По втория въпрос е изложено следното становище:

Съгласно чл. 79 от ЗАдв органи на адвокатска колегия са: общо събрание, адвокатски съвет, контролен съвет, дисциплинарен съд и председател на адвокатската колегия. Поради това, че специалният закон регламентира избор на председател и секретар на адвокатския съвет, за целите на прилагане на осигурителното законодателство тези лица се третират като лица, упражняващи трудова дейност на изборни длъжности.

Лицата, получаващи доходи за работа на изборни длъжности, се осигуряват по реда на чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО. За времето, през което изпълняват функциите си, те подлежат на осигуряване за четирите фонда на държавното обществено осигуряване - фонд "Пенсии", фонд "Общо заболяване и майчинство", фонд "Безработица" и фонд "Трудова злополука и професионална болест". Задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд "Пенсии" на държавното обществено осигуряване, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4б във фонд "Пенсии".

Съгласно чл. 6, ал. 2 от КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените, и други доходи от трудова дейност. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, осигурителният доход включва всички доходи и възнаграждения, включително възнагражденията по чл. 40, ал. 5 от КСО и други доходи от трудова дейност на осигурения през календарната година и не може да бъде по-голям от сбора от максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната календарна година поотделно за всеки един от месеците на годината.

На основание чл. 6, ал. 3 от КСО месечните осигурителни вноски за лица, упражняващи трудова дейност на изборни длъжности, се изчисляват и внасят върху полученото, включително начислено, но неизплатено, или неначислено месечно възнаграждение, но върху не по-малко от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя. Месечният осигурителен доход не може да бъде по-голям от определения със ЗБДОО максимален осигурителен доход.

От фактическата обстановка в запитването се установява, че председателят и секретарят на адвокатската колегия едновременно упражняват и професията "адвокат" и попадат в определението за "лица, упражняващи свободна професия", тъй като подлежат на предварителна регистрация, предвидена в нормативен акт (чл. 1, ал. 5 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица). За времето, през което упражняват трудова дейност в това качество, адвокатите са задължени да се осигуряват като самоосигуряващи се лица на основание чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО, като внасят авансово осигурителни вноски върху избран месечен осигурителен доход и определят окончателен размер на месечния осигурителен доход съгласно чл. 6, ал. 8 и 9 от КСО.

Когато лицата получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4 от КСО (както в разглеждания случай - чл. 4, ал. 1, т. 8 и чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО), осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, в последователността, определена в чл. 6, ал. 11 от КСО. В конкретния случай месечният осигурителен доход се формира първо от получения доход за дейността на изборна длъжност и се допълва с избрания осигурителен доход като самоосигуряващо се лице, но не повече от максималния осигурителен доход.

Извод: За дейността си като председател и секретар на адвокатския съвет лицата се осигуряват по чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО за всички фондове на ДОО и, ако са родени след 31.12.1959 г., в универсален пенсионен фонд, а паралелно за дейността си като адвокати се осигуряват като самоосигуряващи се по чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО, като общият им осигурителен доход по различните основания се ограничава до максималния месечен осигурителен доход по реда на чл. 6, ал. 11 от КСО.

Относно здравното осигуряване е посочено, че за лицата, получаващи доходи за работа на изборни длъжности, здравното осигуряване се провежда по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО. Върху осигурителния доход, върху който се изчисляват вноски за държавното обществено осигуряване, се изчисляват и вноските за здравно осигуряване.

За лицата, упражняващи свободна професия, здравното осигуряване се извършва по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО, и годишно върху доходите от дейността и доходите по т. 3 (от положен труд по без трудови правоотношения) съгласно справката към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО.

За лицата, получаващи доходи на различни основания, посочени в т. 1, 2, 2а, 3, 4 и 5 на чл. 40, ал. 1 от ЗЗО, здравноосигурителни вноски се внасят върху сбора от осигурителните доходи и в предвидените срокове за тях по реда на чл. 4а, ал. 6 и чл. 6, ал. 11 от КСО, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход (чл. 40, ал. 1, т. 6 и ал. 7 от ЗЗО).

Посочено е, че поради разлика в доходите, върху които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване и за здравно осигуряване, съществува разлика при определяне поредността на доходите, които се вземат предвид при ограничаване до максималния месечен размер на осигурителния доход за ДОО и за здравно осигуряване. При определяне поредността на доходите за здравно осигуряване на първо място са изплатените пенсии от държавното обществено осигуряване или от професионален пенсионен фонд, без добавките към тях, след което следва поредността на доходите, определена в чл. 6, ал. 11 и чл. 4а, ал. 6 от КСО.

Извод: Здравноосигурителните вноски за председателя и секретаря се дължат върху доходите им както от изборната длъжност (по чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО), така и от дейността им като лица, упражняващи свободна професия (по чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО), като вноските се изчисляват върху сбора от осигурителните доходи по различните основания, но не надвишават максималния месечен осигурителен доход, при спазване на поредността по чл. 40, ал. 1, т. 6 и ал. 7 от ЗЗО във връзка с чл. 4а, ал. 6 и чл. 6, ал. 11 от КСО.

В заключение е отбелязано, че задължението за социално и здравно осигуряване в качеството им на самоосигуряващи се лица ще отпадне в случай, че председателят и секретарят на адвокатската колегия са осигурени върху максималния месечен размер на осигурителния доход.

Извод: Ако за дейността си на изборни длъжности председателят и секретарят вече са осигурени върху максималния месечен осигурителен доход, не възниква допълнително задължение за социално и здравно осигуряване като самоосигуряващи се лица.