Изх. № 24-35-33
Дата: 06.01.2017 год.
ЗМДТ, чл. 14, ал. 3
Относно:деклариране на паркоместа като принадлежности към
самостоятелни обекти в жилищна сграда
В отговор на поставения въпрос относно възможността за деклариране отново на паркоместа като принадлежности към жилищни имоти /апартаменти/ изразявам следното становище:
В чл. 14, ал. 3 ЗМДТ е установено задължение за собственика или ползвателя на недвижим имот да уведоми общината по реда и в срока по ал. 1, т.е. да подаде декларация при промяна на обстоятелство, което има значение за определяне на данъка, в двумесечен срок от настъпване на промяната.
Въпросът за начина на деклариране и облагане с данък на местата за паркиране е тясно свързан с правния статут на тези обекти в нормативната уредба.
С допълнение на чл. 37, ал. 4 ЗУТ, обн. ДВ бр. 101 от 2015 г., е въведено изрично правило за осигуряване на места за паркиране в сгради в режим на етажна собственост. Според това правило местата за паркиране се осигуряват с инвестиционния проект в паркинг - гараж със статут на самостоятелен обект в сграда или в паркинг - гараж със статут на обща част в сграда, или чрез отделни места за паркиране със статут на принадлежност към съответните самостоятелни обекти в сградата.
В последния случай паркоместата имат статут, подобен на мазетата и таваните и сделки на разпореждане с тях могат да се извършват само в качеството им на принадлежност и заедно със самостоятелните обекти, към които принадлежат. Изискването е това да е предвидено в инвестиционния проект на сградата.
Когато в резултат на законови промени или други причини настъпят промени в декларираните обстоятелства, какъвто е настоящият случай, за данъчнозадълженото лице - собственик възниква задължение за деклариране на промяната в двумесечен срок от настъпването й - чл. 14, ал. 3 ЗМДТ, т.е. налице е не само правна възможност, а задължение за лицето да подаде декларация за промените обстоятелства.
Ал. 4 на чл. 19 ЗМДТ в случая не е приложима поради две причини - разпоредбата регулира само нежилищни имоти на предприятия, а тук става дума за жилищни имоти и техните принадлежности и второ, тя се отнася само до промени в отчетната стойност на такива имоти и не обхваща промените в данъчната им оценка, определена в съответствие с нормите по Приложение № 2 към закона.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР:
/Г. ДИМИТРОВА/
Във връзка с поставения въпрос относно възможността за повторно деклариране на паркоместа като принадлежности към жилищни имоти (апартаменти) се излага следното становище.
Съгласно чл. 14, ал. 3 ЗМДТ собственикът или ползвателят на недвижим имот е длъжен да уведоми общината по реда и в срока по ал. 1, като подаде декларация при промяна на обстоятелство, което има значение за определяне на данъка, в двумесечен срок от настъпване на промяната.
Въпросът за начина на деклариране и облагане с данък на местата за паркиране е тясно свързан с правния статут на тези обекти в нормативната уредба. С допълнение на чл. 37, ал. 4 ЗУТ, обн. ДВ, бр. 101 от 2015 г., е въведено изрично правило за осигуряване на места за паркиране в сгради в режим на етажна собственост. Според това правило местата за паркиране се осигуряват с инвестиционния проект:
- в паркинг - гараж със статут на самостоятелен обект в сграда, или
- в паркинг - гараж със статут на обща част в сграда, или
- чрез отделни места за паркиране със статут на принадлежност към съответните самостоятелни обекти в сградата.
В последния случай паркоместата имат статут, подобен на мазетата и таваните, като сделки на разпореждане с тях могат да се извършват само в качеството им на принадлежност и заедно със самостоятелните обекти, към които принадлежат. Изискването е този статут да е предвиден в инвестиционния проект на сградата.
Когато в резултат на законови промени или други причини настъпят промени в декларираните обстоятелства, какъвто е настоящият случай, за данъчнозадълженото лице - собственик възниква задължение да декларира промяната в двумесечен срок от настъпването й по чл. 14, ал. 3 ЗМДТ. В този смисъл е налице не само правна възможност, а задължение за лицето да подаде декларация за променените обстоятелства.
Извод: Собствениците са длъжни да подадат декларация за промяната в статута и начина на деклариране на паркоместата като принадлежности към жилищните имоти в двумесечен срок от настъпване на промяната по чл. 14, ал. 3 ЗМДТ.
Разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗМДТ в случая не е приложима поради две причини:
- регулира само нежилищни имоти на предприятия, а тук се касае за жилищни имоти и техните принадлежности, и
- отнася се само до промени в отчетната стойност на такива имоти и не обхваща промените в данъчната им оценка, определена съгласно нормите по Приложение № 2 към закона.
Извод: Чл. 19, ал. 4 ЗМДТ не намира приложение при деклариране на промени, свързани с паркоместа като принадлежности към жилищни имоти, тъй като се отнася до нежилищни имоти на предприятия и до промени в отчетната стойност, а не в данъчната оценка.
