НАП: Определяне на алтернативния данък върху хазартната дейност при частично ограничаване на капацитета на игралните зали по чл. 245, ал. 5 ЗКПО

В запитване, постъпило в Централно управление на Националната агенция за приходите на 02.03.2021 г., са поставени въпроси относно определяне размера на дължимия алтернативен данък от организаторите на хазартни игри с игрални автомати и игри в игрално казино за първото тримесечие на 2021 г., при следните обстоятелства:

• Съгласно изискванията на Закона за хазарта игралната зала, съобразно броя на жителите в населеното място, е с минимум 30 игрални автомати, вписани в издаденото на организатора удостоверение за издаден лиценз от регулатора.
• Със заповед на министъра на здравеопазването, считано от 01.03.2021 г., са наложени ограничения за посещението на игралните зали и игралните казина, като е възможно използването на 50 % от капацитета на игралната зала, т.е. на 15 игрални автомати.
• Със същата заповед се ограничава и работното време на залата, като вместо разрешения от регулатора 24-часов режим на функциониране, след 01.03.2021 г. залата следва да бъде отворена за посещения само в интервала между 06.00 ч. и 23.00 ч., което допълнително намалява работния й капацитет с над 60 %.

В запитването се излагат съображения, че при тези ограничения се получава несъпоставимост между приходи и разходи, ако дължимият алтернативен данък по ЗКПО бъде платен на 100 % за пълно натоварване на вписаните в удостоверението на организатора бройки игрални автомати, при реална възможност за експлоатация само на половината от активите, можещи да генерират приходи.

Застъпена е позицията, че посочените ограничения са в изпълнение на административен акт, издаден по реда на глава втора, раздел пети от Закона за здравето, което според запитващия е основание за редуциране размера на данъка по чл. 245 от ЗКПО, дължим от организаторите на хазартни игри с игрални автомати.

Въпрос: Допустимо ли е редуциране на размера на дължимия алтернативен данък по чл. 245 от ЗКПО за първото тримесечие на 2021 г. при описаните ограничения в капацитета и работното време на игралната зала, наложени с административен акт по реда на глава втора, раздел пети от Закона за здравето?

На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите и при съобразяване на относимата нормативна уредба е изразено следното становище.

Съгласно действащата нормативна уредба данъчното облагане на хазартната дейност от игри с игрални автомати и игри в игрално казино е регламентирано в раздел V от глава тридесет и втора на Закона за корпоративното подоходно облагане. Тази дейност се облага вместо с корпоративен данък с алтернативен данък - данък върху хазартната дейност, който е окончателен.

На основание чл. 244 от ЗКПО данъкът върху хазартната дейност се определя за вписаните в удостоверението за издаден лиценз и експлоатирани:

• игрални автомати в игрална зала, съответно всяко игрално място от тях;
• игрални маси и игрални автомати в игрално казино, съответно всяко игрално място от тях.

Съгласно чл. 245, ал. 1, т. 1-3 от ЗКПО дължимият алтернативен данък се определя в абсолютна сума за всеки посочен в тези норми вид игрално оборудване в игрална зала и игрално казино.

По силата на чл. 245, ал. 3 от ЗКПО данъкът се дължи в пълен размер за тримесечието, в което е издаден или е отнет лицензът за организиране на хазартни игри със съответното игрално оборудване.

Съгласно чл. 245, ал. 4 от ЗКПО, при наличие на форсмажорни обстоятелства, посочени в чл. 40 от Закона за хазарта, данъкът по ал. 1, т. 1-3 от ЗКПО се дължи в пълен размер за тримесечието, в което е спряна или възобновена дейността.

С § 72, т. 17 от Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. 104 от 08.12.2020 г.) е добавена нова ал. 5 в чл. 245 от ЗКПО. От текста на тази разпоредба е видно, че законодателят е предвидил изключение от правилото, че дължимият данък по ЗКПО от организаторите на хазартни игри с игрални автомати и игри в игрално казино се дължи в пълен размер за тримесечието, в което същите са спрели или възобновили дейността си по реда на чл. 40 от Закона за хазарта.

Изключението по чл. 245, ал. 5 от ЗКПО обхваща само случаите, при които спирането на дейността на организаторите на хазартни игри по чл. 242, ал. 1 от ЗКПО през съответното тримесечие е в изпълнение на административен акт, издаден по реда на глава втора, раздел пети от Закона за здравето. В тази хипотеза е регламентирано, че данъкът по чл. 245, ал. 1, т. 1-3 от ЗКПО се дължи пропорционално на дните от тримесечието, през които не е спряна дейността.

Посочено е, че това изключение не може да се тълкува разширително и действието на въвеждащата го разпоредба не може да бъде разпростряно извън обхвата на пълното спиране на дейността на организаторите въз основа на административните актове, визирани в чл. 245, ал. 5 от ЗКПО.

От анализа на цитираните разпоредби се прави извод, че законодателят е въвел като критерии за определяне размера на дължимия данък по ЗКПО от задължените лица по чл. 242, ал. 1 от ЗКПО:

• броя на вписаните в удостоверението им игрални автомати (съответно броя на игралните места);
• юридическата възможност същите да бъдат експлоатирани, макар и за част от текущо тримесечие,

без оглед на:

• капацитета (процент) на тяхната натовареност;
• през какви отрязъци от денонощието същите биват експлоатирани.

Извод: Искането за редукция на размера на дължимия за първото тримесечие на 2021 г. алтернативен данък по чл. 245 от ЗКПО при посочените в запитването обстоятелства се явява неоснователно и не намира опора в закона.