ОТНОСНО:Прилагане на данъчното законодателство
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ...... постъпи Ваше запитване с вх. № 55-0002-164/24.04.2025 г. относно прилагане на данъчното законодателство във връзка с коригиране на дължимия данък върху доходите на физическо лице по трудово правоотношение.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Ваш работник - пенсионер е установил, че сте му удържали вноски за здравно осигуряване в по-висок размер, тъй като не е предоставил информация за размера на пенсията. Същата не е взета предвид при определяне на дължимите вноски за здравно осигуряване и ограничаване на осигурителния доход до максималния размер.
Работникът е поискал възстановяване на надвнесените здравни осигуровки по реда на чл. 129 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. В резултат на извършена проверка на дружеството сте подали коригиращи декларации и на лицето са възстановени надвнесените суми. В резултат на извършените корекции лицето ще дължи допълнително данък върху доходите на физически лица по трудови правоотношения.
Поставят въпрос:
Какво следва да се предприеме във връзка с данъка?
С оглед изложената фактическа обстановка и действащото законодателство, изразявам следното становище:
Механизмът за авансово облагане на доходите от трудови правоотношения е заложен в разпоредбата на чл. 42 от ЗДДФЛ. Съгласно нормата на чл. 42, ал. 1 от ЗДДФЛ авансовият данък за доходите от трудови правоотношения се определя от работодателя месечно на базата на месечната данъчна основа. Разпоредбата на чл. 42, ал. 5 от ЗДДФЛ предвижда данъкът да се удържа от работодателя при окончателното изплащане на облагаемия доход, начислен за съответния месец.
На основание чл. 49, ал. 1 от ЗДДФЛ работодателят до 31 януари на следващата данъчна година изчислява годишната данъчна основа по чл. 25, ал.1 и 3, намалена по реда на ал. 3, и определя годишния размер на данъка, когато към 31 декември на данъчната година той е работодател по основното трудово правоотношение на работника или служителя.
В изложената в запитване фактическа обстановка сте посочили, че през 2025 г. извършвате корекция на дължимите вноски за здравно осигуряване за данъчни години от 2020 г. до 2024 г., в резултат на което се увеличава облагаемият доход на лицето и се дължи данък върху доходите от лицето за посочените периоди.
Предвид посочените разпоредби на ЗДДФЛ, Вие в качеството си на работодател на физическото лице нямате нормативно основание да преизчислите дължимия данък за минали периоди.
В съответствие с разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от ЗДДФЛ не са задължени да подават годишна данъчна декларация лицата, които са получили само:
1. доходи от трудови правоотношения, когато към 31 декември на данъчната година лицето има работодател по основно трудово правоотношение и той е определил годишния размер на данъка за всички придобити през данъчната година доходи от трудови правоотношения и пълният размер на данъка за данъчната година е удържан до 31 януари на следващата година, и/или
2. доходи от трудови правоотношения, когато към 31 декември на данъчната година лицето няма работодател по основно трудово правоотношение или има такъв, но той не е определил годишен размер на данъка за всички придобити през данъчната година доходи от трудови правоотношения, ако са изпълнени едновременно следните условия:
а) данъкът върху общата годишна данъчна основа е равен на авансово удържания по чл. 42, и
б) лицето не ползва данъчни облекчения по реда на чл.23.
Предвид цитираните разпоредби, работникът не отговаря на условията по чл. 52, ал.1, т. 1, б. "а" от ЗДДФЛ и има задължение да подаде годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за всички години, за които е променен облагаемият доход.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Ваш работник - пенсионер е установил, че са му удържани здравноосигурителни вноски в по-висок размер, тъй като не е предоставил информация за размера на пенсията си. Поради това пенсията не е взета предвид при определяне на дължимите здравноосигурителни вноски и при ограничаване на осигурителния доход до максималния размер. Работникът е поискал възстановяване на надвнесените здравноосигурителни вноски по реда на чл. 129 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. В резултат на извършена проверка на дружеството са подадени коригиращи декларации и на лицето са възстановени надвнесените суми. Вследствие на извършените корекции се увеличава облагаемият доход на лицето и за него възниква допълнително задължение за данък върху доходите на физически лица по трудови правоотношения за съответните периоди.
Въпрос: Какво следва да се предприеме във връзка с данъка?
Механизмът за авансово облагане на доходите от трудови правоотношения е уреден в чл. 42 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). Съгласно чл. 42, ал. 1 от ЗДДФЛ авансовият данък за доходите от трудови правоотношения се определя от работодателя месечно на базата на месечната данъчна основа. Съгласно чл. 42, ал. 5 от ЗДДФЛ данъкът се удържа от работодателя при окончателното изплащане на облагаемия доход, начислен за съответния месец.
На основание чл. 49, ал. 1 от ЗДДФЛ работодателят до 31 януари на следващата данъчна година изчислява годишната данъчна основа по чл. 25, ал. 1 и 3, намалена по реда на ал. 3, и определя годишния размер на данъка, когато към 31 декември на данъчната година той е работодател по основното трудово правоотношение на работника или служителя.
В запитването е посочено, че през 2025 г. извършвате корекция на дължимите здравноосигурителни вноски за данъчни години от 2020 г. до 2024 г., в резултат на което се увеличава облагаемият доход на лицето и се дължи данък върху доходите от трудови правоотношения за посочените периоди.
Предвид цитираните разпоредби на ЗДДФЛ, в качеството си на работодател на физическото лице нямате нормативно основание да преизчислите дължимия данък за минали периоди.
Съгласно чл. 52, ал. 1 от ЗДДФЛ не са задължени да подават годишна данъчна декларация лицата, които са получили само:
- 1. доходи от трудови правоотношения, когато към 31 декември на данъчната година лицето има работодател по основно трудово правоотношение и той е определил годишния размер на данъка за всички придобити през данъчната година доходи от трудови правоотношения и пълният размер на данъка за данъчната година е удържан до 31 януари на следващата година, и/или
- 2. доходи от трудови правоотношения, когато към 31 декември на данъчната година лицето няма работодател по основно трудово правоотношение или има такъв, но той не е определил годишен размер на данъка за всички придобити през данъчната година доходи от трудови правоотношения, ако са изпълнени едновременно следните условия:
- а) данъкът върху общата годишна данъчна основа е равен на авансово удържания по чл. 42, и
- б) лицето не ползва данъчни облекчения по реда на чл. 23.
Предвид цитираните разпоредби работникът не отговаря на условията по чл. 52, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДФЛ и има задължение да подаде годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за всички години, за които е променен облагаемият доход.
Извод: Работодателят няма нормативно основание да преизчислява дължимия данък за минали периоди; работникът е длъжен да подаде годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за всички данъчни години, за които е променен облагаемият доход.
Настоящото становище е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прилага разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
