Изх. № ЕП-04-19-1031
Дата: 03. 10. 2022 год.
КТ, чл. 222, ал. 3;
КСО, чл. 6, ал. 2;
НЕВДПОВ, чл. 1, ал. 8, т. 7.
Във Ваше писмено запитване, препратено по компетентност от Министерство на финансите и заведено с вх. № ....... от ........... г. в ЦУ на НАП, е изложена следната фактическа обстановка:
Съпругата Ви е била в отпуск за временна неработоспособност поради болест от 25.01.2022 г. и е починала на 19.04.2022г. Придобила е право на пенсия при условията на Учителския пенсионен фонд, но не е подавала документи за пенсиониране. Посочвате, че съгласно чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) във връзка с чл. 219, ал. 6 от Законаза предучилищното и училищното образование (ЗПУО) работодателят дължи обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от основанието за прекратяване, в размер на 11 брутни месечни заплати.
Поставени са няколко въпроса, но от компетентността на Национална НАП е изразяване на становище на първия, а именно:
Дължат ли се социални и здравноосигурителни вноски върху това обезщетение ?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба по зададения от Вас въпрос, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изразявам следното становище:
ЗПУО съдържа специална уредба, приложима за педагогическите специалисти. Съгласно чл. 219, ал. 6 от ЗПУО при прекратяване на трудовото правоотношение с педагогически специалисти, които през последните 10 години от трудовия си стаж са заемали длъжност на педагогически специалист в държавна или общинска институция на бюджетна издръжка от системата на предучилищното и училищното образование, се изплаща по-голям размер на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ- в размер на 10 брутни работни заплати. С Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование от 17.08.2020 г. (КТД Образование) е договорен по-висок размер (11 брутни работни заплати) на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ, във връзка с чл. 219, ал. 6 от ЗПУО.
На основание чл. 6, ал. 2 от КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност.
Осигурителните вноски за работниците и служителите се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния месечен размер на осигурителния доход по основните икономически дейности и квалификационни групи професии и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година (основание чл. 6, ал. 3 от КСО).
Разпоредби на кодекса, по отношение на осигурителния доход, са определени в Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ).
Осигурителният доход включва всички доходи и възнаграждения, включително възнагражденията по чл. 40, ал. 5 от КСО и други доходи от трудова дейност на осигурения през календарната година и не може да бъде по-голям от сбора от максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване(ЗБДОО) за съответната календарна година поотделно за всеки един от месеците на годината (чл. 1, ал. 1 от НЕВДПОВ).
В разпоредбата на чл. 1, ал. 8 от НЕВДПОВ се изброяват доходите, върху които не се изчисляват и внасят осигурителни вноски. В т. 7 на чл. 1, ал. 8 от наредбата са изброени изчерпателно обезщетенията от глава десета, раздел III от КТ, които не се считат за доход от трудова дейност и върху които не се дължат осигурителни вноски (обезщетенията по чл. 200, 213, 214, чл. 216, ал. 1, т. 1 и 2, ал. 2 и 3, чл. 220, 221, чл. 222, ал. 2, 3 и 4, чл. 224, 225, 226, чл. 232, ал. 2 и чл. 331 от Кодекса на труда, § 71 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния служител (ДВ, бр. 95 от 2003 г.) и § 118 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на КТ).
Видно от цитираната разпоредба върху обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ не се изчисляват и внасят осигурителни вноски.
Отговорите на останалите въпроси, които са свързани с изчисляване на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ, са от компетентността на Министерство на труда и социалната политика.
ЗАМ.ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ГЕОРГИ АРНАУДОВ/
В запитването е изложено, че съпругата Ви е била в отпуск поради временна неработоспособност от 25.01.2022 г. и е починала на 19.04.2022 г. Тя е придобила право на пенсия при условията на Учителския пенсионен фонд, но не е подала документи за пенсиониране. Посочвате, че съгласно чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) във връзка с чл. 219, ал. 6 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО) работодателят дължи обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от основанието за прекратяване, в размер на 11 брутни месечни заплати.
В запитването са поставени няколко въпроса, като в компетентността на Националната агенция за приходите е първият:
Въпрос: Дължат ли се социални и здравноосигурителни вноски върху това обезщетение?
ЗПУО съдържа специална уредба, приложима за педагогическите специалисти. Съгласно чл. 219, ал. 6 от ЗПУО при прекратяване на трудовото правоотношение с педагогически специалисти, които през последните 10 години от трудовия си стаж са заемали длъжност на педагогически специалист в държавна или общинска институция на бюджетна издръжка от системата на предучилищното и училищното образование, се изплаща по-голям размер на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ - в размер на 10 брутни работни заплати.
С Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование от 17.08.2020 г. (КТД Образование) е договорен по-висок размер - 11 брутни работни заплати - на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ, във връзка с чл. 219, ал. 6 от ЗПУО.
На основание чл. 6, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените, и други доходи от трудова дейност. Съгласно чл. 6, ал. 3 от КСО осигурителните вноски за работниците и служителите се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния месечен размер на осигурителния доход по основните икономически дейности и квалификационни групи професии и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година.
Разпоредбите относно осигурителния доход са конкретизирани в Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ). Съгласно чл. 1, ал. 1 от НЕВДПОВ осигурителният доход включва всички доходи и възнаграждения, включително възнагражденията по чл. 40, ал. 5 от КСО и други доходи от трудова дейност на осигурения през календарната година, и не може да бъде по-голям от сбора от максималния месечен осигурителен доход, определен със ЗБДОО за съответната календарна година поотделно за всеки един от месеците на годината.
В чл. 1, ал. 8 от НЕВДПОВ са изброени доходите, върху които не се изчисляват и внасят осигурителни вноски. В т. 7 на чл. 1, ал. 8 от наредбата са посочени изчерпателно обезщетенията от глава десета, раздел III от КТ, които не се считат за доход от трудова дейност и върху които не се дължат осигурителни вноски. Това са обезщетенията по чл. 200, 213, 214, чл. 216, ал. 1, т. 1 и 2, ал. 2 и 3, чл. 220, 221, чл. 222, ал. 2, 3 и 4, чл. 224, 225, 226, чл. 232, ал. 2 и чл. 331 от КТ, § 71 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния служител (ДВ, бр. 95 от 2003 г.) и § 118 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на КТ.
От цитираната разпоредба следва, че върху обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ не се изчисляват и не се внасят осигурителни вноски.
Извод: Върху обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ, включително в увеличения размер по чл. 219, ал. 6 от ЗПУО и КТД Образование, не се дължат социални и здравноосигурителни вноски.
Отговорите на останалите въпроси, свързани с изчисляване на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ, са от компетентността на Министерството на труда и социалната политика.
Извод: Националната агенция за приходите не се произнася по начина на изчисляване на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ, тъй като това е в правомощията на Министерството на труда и социалната политика.
