ОТНОСНО: Прилагане на Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и осигурителното законодателство
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ....... постъпи Ваше запитване с вх. № 55-0002-272/02.09.2025 г., относно прилагането на разпоредби на ЗДДС и осигурителното законодателство.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Управител сте на новообразувано търговско предприятие с фирма "А" ЕООД, което е регистрирано по ЗДДС лице. Предприятието няма дейност, но планирате да купите апартамент, който ще бъде заведен като негов актив. В преддоговорни отношения сте със строителя. Апартаментът е в строеж в гр. София. Плащането ще бъде на етапи: на предварителен договор ще платите 23 000 евро; след изграждане на ет. 17-ти (към края на годината) ще дължите същата сума, а на акт 14, 15, 16 - по 14 000 евро. След издаване на акт 16, апартаментът ще бъде обзаведен и след това ще бъде даван под наем чрез платформите Booking и Expedia.
Не планирате да започнете дейност до 2-3 години, но искате платеното при всяко плащане (общо 5 вноски) ДДС да бъде възстановено на предприятието, за което ще подадете справки-декларации за периодите. През останалото време ще подавате нулеви справки-декларации. Вие като физическо лице ще дадете безлихвен заем на предприятието, за да придобие апартамента. Работите и живеете в Австрия и спестявате суми от заплатата си там.
Поставени са следните въпроси:
1. Счита ли се, че е започнала дейност фирмата, след като се подадат справките -декларации по ЗДДС, с които се иска възстановяване на ДДС по фактурите за направените вноски за строителство и за покупка на обзавеждане и разходи за ремонт?
2. Ще може ли да се възстанови платеното ДДС и при какви условия?
3. Какъв е начинът, по който следва да се осигурявате като управител на предприятието за тази дейност?
С оглед на изложената фактическа обстановка и въз основа на относимата нормативна уредба, изразявам следното принципно становище:
По въпросите, свързани с осигурителното законодателство, запитването е изпратено за отговор по компетентност в ЦУ на НАП.
По въпросите по ЗДДС:
На основание чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, регистрирано лице има право да приспадне начисления данък за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по ЗДДС лице, му е доставил или предстои да му достави, когато стоките и услугите се използват или ще се използват за целите на извършваните от него облагаеми доставки.
Правото на приспадане на данъчен кредит е в пряка зависимост от извършваните от лицето доставки, за които се използват получените стоки или услуги.
В тази връзка и на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, когато получени от дружеството доставки на стоки или услуги се използват или ще се използват за облагаемата му дейност, при отсъствие на ограниченията на чл. 70 и при условията на чл. 71 от същия закон, право на приспадане на данъчен кредит за начисления данък върху добавената стойност за тези доставки ще е налице.
Ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит са регламентирани с разпоредбите на чл. 70, ал. 1 от ЗДДС. По смисъла на т. 2 и т. 3 от цитираната правна норма, правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато:
- стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето;
- стоките или услугите са предназначени за представителни или развлекателни цели.
Според трайната практика на Съда на Европейския съюз (СЕС), предвиденото в чл. 167 и сл. от Директива 2006/112/ЕО право на приспадане е неразделна част от механизма на данъка върху добавената стойност и по принцип не може да се ограничава. То се упражнява незабавно по отношение на целия данък, начислен по получени доставки (Решение от 15 юли 2010 г. по дело Pannon Gép Centrum, C‑368/09, т. 37 и Решение по дело C‑280/10 т. 29 и т. 40).
Съдът на Европейския съюз приема също, че принципът на неутралност на данъка върху добавената стойност по отношение на данъчната тежест върху предприятието изисква първоначалните разходи за инвестиции, направени за нуждите и с оглед на дадено предприятие, да се считат за икономическа дейност и че ще бъде в противоречие с този принцип посочените дейности да започват едва от момента, в който даден недвижим имот действително се използва. Всяко друго тълкуване би възложило на икономическия оператор разходите за данъка върху добавената стойност в рамките на икономическата му дейност, без да му даде възможността да ги приспадне, и би прокарало произволно разграничение между разходите за инвестиции, направени преди и по време на действителното използване на даден недвижим имот (Решение по дело Rompelman, т. 23 и Решение по дело INZO, т. 16).
Съгласно постоянната практика на СЕС, който направи инвестиционни разходи с намерението, потвърдено от обективни обстоятелства, да извърши икономическа дейност по смисъла на член 9, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директивата за ДДС), трябва да се счита за данъчно задължено лице. Действайки като такова, то следователно има право, в съответствие с член 167 и сл. от тази директива, да приспадне незабавно дължимия или платен ДДС върху инвестиционните разходи, извършени за нуждите на сделките, които възнамерява да направи, и които дават право на приспадане (вж. в този смисъл Решение Gran Via Moineşti, C-257/11, т. 27). Това право на приспадане възниква, в съответствие с членове 63 и 167 от Директивата за ДДС, в момента, в който подлежащият на приспадане данък стане изискуем, или в момента на доставяне на стоките (Решение по дело Klub, C-153/11, т. 36 и по дело Sveda, C-126/14, т. 20).
От посочената практика на СЕС е видно, че качеството на данъчно задължено лице се придобива и правото на приспадане може да бъде упражнено само когато лицето, поискало приспадането на ДДС, е доказало, че условията за ползването му са изпълнени и че неговото намерение да започне икономически дейности, въз основа на които се сключват облагаеми сделки, се потвърждава от обективни факти. Съдът е постановил също, че ако данъчната администрация установи, че правото на приспадане е упражнено неправомерно или с цел измама, тя би могла да поиска със задна дата възстановяването на приспаднатите суми (вж. Решение по дело Rompelman, С-268/83, т. 24, Решение по дело INZO, С-110/94, т. 24 и Решение по дело Fini H, C-32/03, т. 33).
В ЗДДС е предвиден преклузивен срок за упражняване на право на данъчен кредит. Регистрирано по ЗДДС лице може да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит за данъчния период, през който е възникнало това право, или в един от следващите 12 данъчни периода, съгласно чл. 72 от ЗДДС.
Тъй като имате намерение дружеството, което ще придобие апартамента да предоставя услуги по предоставяне на нощувки и настаняване в апартамента срещу възнаграждение, които доставки са облагаеми по смисъла на ЗДДС, няма пречка да се ползва данъчен кредит за начисления ДДС за получените стоки и/или услуги при изграждане на дълготрайния актив, чрез който ще се осъществява тази дейност, ако са налице и всички други условия, предвидени в закона.
Настоящото становище е принципно. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Изложена е следната фактическа обстановка: Управител сте на новообразувано търговско предприятие "А" ЕООД, регистрирано по ЗДДС. Предприятието няма дейност, но планирате да закупите апартамент, който ще бъде заведен като негов актив. В преддоговорни отношения сте със строителя. Апартаментът е в строеж в гр. София.
Плащането ще бъде на етапи, както следва:
- на предварителен договор - 23 000 евро;
- след изграждане на етаж 17-ти (към края на годината) - 23 000 евро;
- на акт 14 - 14 000 евро;
- на акт 15 - 14 000 евро;
- на акт 16 - 14 000 евро.
След издаване на акт 16 апартаментът ще бъде обзаведен и след това ще бъде даван под наем чрез платформите Booking и Expedia. Не планирате да започнете дейност до 2-3 години, но желаете платеното при всяко плащане ДДС (общо 5 вноски) да бъде възстановено на предприятието, за което ще подавате справки-декларации за съответните данъчни периоди. През останалото време ще подавате нулеви справки-декларации.
Като физическо лице ще предоставите безлихвен заем на предприятието, за да придобие апартамента. Работите и живеете в Австрия и спестявате суми от заплатата си там.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Счита ли се, че е започнала дейност фирмата, след като се подадат справките-декларации по ЗДДС, с които се иска възстановяване на ДДС по фактурите за направените вноски за строителство и за покупка на обзавеждане и разходи за ремонт?
Въпрос 2: Ще може ли да се възстанови платеното ДДС и при какви условия?
Въпрос 3: Какъв е начинът, по който следва да се осигурявате като управител на предприятието за тази дейност?
По въпросите, свързани с осигурителното законодателство, запитването е изпратено за отговор по компетентност в ЦУ на НАП.
По въпросите по ЗДДС
На основание чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС регистрирано лице има право да приспадне начисления данък за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по ЗДДС лице, му е доставил или предстои да му достави, когато стоките и услугите се използват или ще се използват за целите на извършваните от него облагаеми доставки.
Правото на приспадане на данъчен кредит е в пряка зависимост от извършваните от лицето доставки, за които се използват получените стоки или услуги. В тази връзка и на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, когато получените от дружеството доставки на стоки или услуги се използват или ще се използват за облагаемата му дейност, при отсъствие на ограниченията на чл. 70 и при условията на чл. 71 от същия закон, право на приспадане на данъчен кредит за начисления ДДС за тези доставки ще е налице.
Ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит са регламентирани в чл. 70, ал. 1 от ЗДДС. По смисъла на т. 2 и т. 3 от тази норма правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато:
- стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето;
- стоките или услугите са предназначени за представителни или развлекателни цели.
Според трайната практика на Съда на Европейския съюз (СЕС), предвиденото в чл. 167 и сл. от Директива 2006/112/ЕО право на приспадане е неразделна част от механизма на ДДС и по принцип не може да се ограничава. То се упражнява незабавно по отношение на целия данък, начислен по получени доставки (Решение от 15 юли 2010 г. по дело Pannon Gép Centrum, C-368/09, т. 37 и Решение по дело C-280/10, т. 29 и т. 40).
СЕС приема, че принципът на неутралност на ДДС по отношение на данъчната тежест върху предприятието изисква първоначалните разходи за инвестиции, направени за нуждите и с оглед на дадено предприятие, да се считат за икономическа дейност и че ще бъде в противоречие с този принцип посочените дейности да започват едва от момента, в който даден недвижим имот действително се използва. Всяко друго тълкуване би възложило на икономическия оператор разходите за ДДС в рамките на икономическата му дейност, без да му даде възможност да ги приспадне, и би прокарало произволно разграничение между разходите за инвестиции, направени преди и по време на действителното използване на даден недвижим имот (Решение по дело Rompelman, т. 23 и Решение по дело INZO, т. 16).
Съгласно постоянната практика на СЕС, който направи инвестиционни разходи с намерението, потвърдено от обективни обстоятелства, да извърши икономическа дейност по смисъла на чл. 9, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на ДДС, трябва да се счита за данъчно задължено лице. Действайки като такова, то има право, в съответствие с чл. 167 и сл. от тази директива, да приспадне незабавно дължимия или платен ДДС върху инвестиционните разходи, извършени за нуждите на сделките, които възнамерява да извърши и които дават право на приспадане (Решение Gran Via Moineşti, C-257/11, т. 27).
Това право на приспадане възниква, в съответствие с чл. 63 и чл. 167 от Директивата за ДДС, в момента, в който подлежащият на приспадане данък стане изискуем, или в момента на доставяне на стоките (Решение по дело Klub, C-153/11, т. 36 и по дело Sveda, C-126/14, т. 20).
От посочената практика на СЕС е видно, че качеството на данъчно задължено лице се придобива и правото на приспадане може да бъде упражнено само когато лицето, поискало приспадането на ДДС, е доказало, че условията за ползването му са изпълнени и че неговото намерение да започне икономически дейности, въз основа на които се сключват облагаеми сделки, се потвърждава от обективни факти. Съдът е постановил също, че ако данъчната администрация установи, че правото на приспадане е упражнено неправомерно или с цел измама, тя може да поиска със задна дата възстановяването на приспаднатите суми (Решение по дело Rompelman, C-268/83, т. 24, Решение по дело INZO, C-110/94, т. 24 и Решение по дело Fini H, C-32/03, т. 33).
В ЗДДС е предвиден преклузивен срок за упражняване на право на данъчен кредит. Регистрирано по ЗДДС лице може да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит за данъчния период, през който е възникнало това право, или в един от следващите 12 данъчни периода, съгласно чл. 72 от ЗДДС.
Тъй като имате намерение дружеството, което ще придобие апартамента, да предоставя услуги по предоставяне на нощувки и настаняване в апартамента срещу възнаграждение, които доставки са облагаеми по смисъла на ЗДДС, няма пречка да се ползва данъчен кредит за начисления ДДС за получените стоки и/или услуги при изграждане на дълготрайния актив, чрез който ще се осъществява тази дейност, ако са налице и всички други условия, предвидени в закона.
Извод: При наличие на намерение за извършване на облагаеми доставки (услуги по предоставяне на нощувки и настаняване срещу възнаграждение), потвърдено от обективни обстоятелства, и при спазване на условията на чл. 69, чл. 70, чл. 71 и чл. 72 от ЗДДС, дружеството може да упражни право на приспадане на данъчен кредит за начисления ДДС по получените доставки, свързани с изграждането и обзавеждането на апартамента като дълготраен актив, независимо че реалното използване на имота ще започне на по-късен етап.
Настоящото становище е принципно. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
