Изх. №53-04-201
22.04.2024 г.
Чл. 204, ал. 1,т. 2 от ЗКПО
§1, т. 34 от ЗКПО
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
"Г." ЕАД е местно юридическо лице, което в качеството на работодател предоставя ваучери за храна на всички свои служители, които работят по трудов договор в еднакъв размер, без значение от вида на трудовия договор и дали същия е за пълен или непълен работен ден, както и без връзка дали в периода, за който се отнася придобивката, наетите лица ефективно са полагали труд или са били в отпуск (годишен, по болест, майчинство, неплатен и др.).
В дружеството има и лица, наети по договор за управление и контрол. Една част от тези лица го представляват - главен изпълнителен директор и изпълнителен директор, и са действително ангажирани с ежедневните задачи на дружеството, но има и наети лица по договор за управление и контрол, които са единствено членове на съвета на директорите.
В тази връзка са поставени следните въпроси:
- Задължен ли е работодателят да предоставя ваучери за храна на всички лица, наети по договор за управление и контрол при условие, че някои от тях са единствено членове на съвета на директорите и са ангажирани с дружеството само по отношение на еднократно участие на заседание на Съвета на директорите на тримесечна база?
- Как се процедира, ако някои от тези лица не искат да получат социални придобивки(ваучери за храна)?
Предвид описаната фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
По смисъла на т. 34 на §1 от ДР на ЗКПО "социални разходи, предоставени в натура", са отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от Кодекса на труда(КТ) и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и лицата по изречение второ са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.
Видно от определението, основно изискване е да бъде спазен принципът на общодостъпност. За да се счита за достъпна дадена социална придобивка, тя трябва да е на разположение на всички наети лица, т.е. да може да се ползва по право от всички тях.
В определението за социални разходи, предоставени в натура, са посочени две категории лица: работници и служители и лица, наети по договор за управление и контрол. Първите са лицата, които са наети по трудови правоотношения, уредени в КТ. Във втората категория попадат лица, които изпълняват задълженията си по силата на договор, уреден в Търговския закон(ТЗ).
За изясняване статута на членовете на Съвета на директорите е необходимо да се има предвид следното:
Органите на акционерното дружество, системите за управление, техните правомощия и компетентност са определени в чл. 219 - чл. 244 от ТЗ. При едностепенна система на управление акционерното дружество се управлява и представлява от съвет на директорите, състоящ се от три до девет лица. Съветът на директорите приема правила за работата си и избира председател и заместник-председател от своите членове (чл. 244, ал. 1 и 2 от ТЗ).
Съветът на директорите възлага управлението на дружеството на един или няколко изпълнителни членове, избрани измежду неговите членове, и определя възнаграждението им. Изпълнителните членове са по-малко от останалите членове на съвета (чл. 244, ал. 4 от ТЗ). Отношенията между дружеството и изпълнителен член на съвета се уреждат с договор за възлагане на управлението, който се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез председателя на съвета на директорите. Отношенията с останалите членове на съвета могат да се уредят с договор, който се сключва от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на акционерите, или от едноличния собственик (чл. 244, ал. 7 от ТЗ).
С оглед на цитираната правна норма може да се приеме, че договорът с изпълнителен член на съвета на директорите по чл. 244, ал. 7 от ТЗ има характер на договор за управление и контрол, но обстоятелството, че изпълнителните членове са избрани предполага, че те не се явяват наети лица по смисъла на чл. 204, ал. 1, т. 2, чл. 209, ал. 1 и §1, т. 34 от ДР на ЗКПО. В тази хипотеза, член на съвета на директорите не може да бъде определен като работник или служител или като лице, наето по договор за управление и контрол, и съответно той няма качество на "наето лице" в смисъла, вложен в Част четвърта на ЗКПО.
Ако се предоставят ваучери на тези лица, то отчетените в тази връзка счетоводни разходи не могат да бъдат определени като социални разходи, предоставени в натура, по смисъла на §1, т. 34 от ДР на ЗКПО, защото за такива се смятат само разходите, извършени в полза на наети лица (работници, служители и лица, наети по договори за управление и контрол). В този смисъл е становище, изразено в писмо №П-24-39-132/04.10.2023 г. на НАП.
По втори въпрос:
Както бе посочено по-горе, членовете на Съвета на директорите не попадат сред изчерпателно изброените в чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО лица, т.е. те са извън кръга на лицата, в полза на които могат да се правят социални разходи по смисъла на §1, т. 34 от ДР на ЗКПО.
Ако се предоставят ваучери за храна на всички работници и служители на дружеството и не се представят на членовете на Съвета на директорите, които нямат качеството на "наети лица", то изискването за общодостъпност на социалната придобивка няма да бъде компрометирано.
Желанието на членовете на Съвета на директорите да получават или не ваучери за храна е ирелевантно за предоставянето на социални придобивки. Ако все пак дружеството направи счетоводни разходи за ваучери за храна, в полза на тези лица, то те не са социални по своя характер и следователно за тях е неприложима разпоредбата на чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО. Данъчното третиране на тези разходи по реда на ЗКПО е поставено в зависимост от това дали същите ще се квалифицират като възнаграждение за извършена от лицето работа в полза на дружеството или нямат такъв характер, а по-скоро представляват насочване на средства от дружеството към лицето без да е налице адекватна престация от негова страна.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс(ДОПК)се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
"Г." ЕАД е местно юридическо лице, което като работодател предоставя ваучери за храна на всички свои служители, работещи по трудов договор, в еднакъв размер, без значение от вида на трудовия договор и дали е за пълен или непълен работен ден, както и без връзка с това дали през съответния период наетите лица реално са полагали труд или са били в отпуск (годишен, по болест, майчинство, неплатен и др.).
В дружеството има и лица, наети по договор за управление и контрол. Част от тези лица представляват дружеството - главен изпълнителен директор и изпълнителен директор, и са действително ангажирани с ежедневните задачи на дружеството. Има и наети лица по договор за управление и контрол, които са единствено членове на съвета на директорите.
В тази връзка са поставени следните въпроси:
Въпрос 1: Задължен ли е работодателят да предоставя ваучери за храна на всички лица, наети по договор за управление и контрол, при условие че някои от тях са единствено членове на съвета на директорите и са ангажирани с дружеството само по отношение на еднократно участие на заседание на съвета на директорите на тримесечна база?
Въпрос 2: Как се процедира, ако някои от тези лица не искат да получат социални придобивки (ваучери за храна)?
По първи въпрос
Съгласно § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО "социални разходи, предоставени в натура" са отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от Кодекса на труда (КТ), предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и лицата по изречение второ съществуват парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.
От определението следва, че основно изискване е спазването на принципа на общодостъпност. За да се счита за достъпна дадена социална придобивка, тя трябва да е на разположение на всички наети лица, т.е. да може да се ползва по право от всички тях.
В определението за социални разходи, предоставени в натура, са посочени две категории лица:
- работници и служители;
- лица, наети по договор за управление и контрол.
Първата категория обхваща лицата, наети по трудови правоотношения, уредени в КТ. Във втората категория попадат лицата, които изпълняват задълженията си по силата на договор, уреден в Търговския закон (ТЗ).
За изясняване статута на членовете на съвета на директорите се посочва следното:
Органите на акционерното дружество, системите за управление, техните правомощия и компетентност са уредени в чл. 219 - чл. 244 от ТЗ. При едностепенна система на управление акционерното дружество се управлява и представлява от съвет на директорите, състоящ се от три до девет лица. Съветът на директорите приема правила за работата си и избира председател и заместник-председател от своите членове (чл. 244, ал. 1 и 2 от ТЗ).
Съветът на директорите възлага управлението на дружеството на един или няколко изпълнителни членове, избрани измежду неговите членове, и определя възнаграждението им. Изпълнителните членове са по-малко от останалите членове на съвета (чл. 244, ал. 4 от ТЗ).
Отношенията между дружеството и изпълнителен член на съвета се уреждат с договор за възлагане на управлението, който се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез председателя на съвета на директорите. Отношенията с останалите членове на съвета могат да се уредят с договор, който се сключва от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на акционерите, или от едноличния собственик (чл. 244, ал. 7 от ТЗ).
С оглед на тази правна норма може да се приеме, че договорът с изпълнителен член на съвета на директорите по чл. 244, ал. 7 от ТЗ има характер на договор за управление и контрол. Обстоятелството, че изпълнителните членове са избрани, предполага, че те не се явяват наети лица по смисъла на чл. 204, ал. 1, т. 2, чл. 209, ал. 1 и § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО.
В тази хипотеза член на съвета на директорите не може да бъде определен като работник или служител или като лице, наето по договор за управление и контрол, и съответно няма качеството на "наето лице" в смисъла, вложен в Част четвърта на ЗКПО.
Ако се предоставят ваучери на тези лица, отчетените във връзка с това счетоводни разходи не могат да бъдат определени като социални разходи, предоставени в натура, по смисъла на § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО, тъй като за такива се считат само разходите, извършени в полза на наети лица (работници, служители и лица, наети по договори за управление и контрол).
Посочва се, че в този смисъл е и становището, изразено в писмо № П-24-39-132/04.10.2023 г. на НАП.
Извод: Работодателят не е задължен да предоставя ваучери за храна на лицата, които са единствено членове на съвета на директорите и нямат качеството на "наети лица" по смисъла на чл. 204, ал. 1, т. 2, чл. 209, ал. 1 и § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО, като разходите за ваучери в тяхна полза не се третират като социални разходи, предоставени в натура.
По втори въпрос
Както е посочено по-горе, членовете на съвета на директорите не попадат сред изчерпателно изброените в чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО лица, т.е. те са извън кръга на лицата, в полза на които могат да се правят социални разходи по смисъла на § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО.
Ако се предоставят ваучери за храна на всички работници и служители на дружеството и не се предоставят на членовете на съвета на директорите, които нямат качеството на "наети лица", изискването за общодостъпност на социалната придобивка няма да бъде нарушено.
Желанието на членовете на съвета на директорите да получават или не ваучери за храна е ирелевантно за предоставянето на социални придобивки.
Ако все пак дружеството направи счетоводни разходи за ваучери за храна в полза на тези лица, те не са социални по своя характер и следователно за тях е неприложима разпоредбата на чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО.
Данъчното третиране на тези разходи по реда на ЗКПО е поставено в зависимост от това дали ще се квалифицират като възнаграждение за извършена от лицето работа в полза на дружеството или нямат такъв характер и по-скоро представляват насочване на средства от дружеството към лицето без да е налице адекватна престация от негова страна.
Извод: Непредоставянето на ваучери за храна на членовете на съвета на директорите не нарушава изискването за общодостъпност на социалната придобивка, а евентуално предоставени ваучери за тях не са социални разходи по чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО и данъчното им третиране зависи от това дали представляват възнаграждение за работа или безвъзмездно насочване на средства.
Заключителни бележки
Настоящото становище е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището има принципен характер и не поражда защитно действие по чл. 17, ал. 3 от ДОПК при установяване на различна фактическа обстановка в производство по ДОПК.
