Изх. № 23-22-1729/ 23.10.2018 г.
ЗДДС - чл. 132, ал. 1
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №23-22-1729/01.10.2018 г., във връзка с прилагането разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
"1" АД е новорегистрирано дружество, чийто капитал е формиран от апорт на недвижим имот, съставляващ административна сграда. На основание чл. 132, ал. 1 от ЗДДС дружеството е подало заявление за регистрация по закона.
При построяването на сградата предишният собственик е ползвал данъчен кредит.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Какъв документ следва да издаде предишният собственик на сградата за удостоверяване на размера на ползвания данъчен кредит и началния момент на фактическото използване на сградата?
По така установената фактическата обстановка, въпроса и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
ЗДДС и Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС)не регламентират особени средства за доказване на посочените в запитването факти. Тези факти могат да бъдат установени с всякакви допустими съгласно разпоредбите на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК)доказателствени средства.
За доказването на посочените факти, без претенции за изчерпателност биха могли да се използват:
- данни от дневниците за покупки на лицето, извършило апортната вноска;
- данни от данъчния амортизационен план за въвеждането в експлоатация на сградата, когато същата представлява амортизируем актив по смисъла на чл. 48 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" е постъпило писмено запитване във връзка с прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Изложена е следната фактическа обстановка: "1" АД е новорегистрирано дружество, чийто капитал е формиран чрез апорт на недвижим имот, представляващ административна сграда. На основание чл. 132, ал. 1 от ЗДДС дружеството е подало заявление за регистрация по закона. При построяването на сградата предишният собственик е ползвал данъчен кредит.
Въпрос: Какъв документ следва да издаде предишният собственик на сградата за удостоверяване на размера на ползвания данъчен кредит и началния момент на фактическото използване на сградата?
По изложената фактическа обстановка, поставения въпрос и относимата нормативна уредба е прието следното становище:
ЗДДС и Правилникът за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС) не предвиждат специални средства за доказване на посочените в запитването факти - размера на ползвания данъчен кредит и началния момент на фактическото използване на сградата.
Тези факти могат да бъдат установени с всякакви доказателствени средства, допустими съгласно разпоредбите на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Без претенции за изчерпателност, за доказване на посочените факти биха могли да се използват:
- данни от дневниците за покупки на лицето, извършило апортната вноска;
- данни от данъчния амортизационен план за въвеждането в експлоатация на сградата, когато същата представлява амортизируем актив по смисъла на чл. 48 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
Извод: Не е предвиден конкретен вид документ, който предишният собственик задължително да издаде за удостоверяване на размера на ползвания данъчен кредит и началния момент на фактическото използване на сградата; тези факти се доказват с допустимите по ДОПК доказателствени средства, включително посочените примерни документи.
Посочено е, че становището е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището има принципен характер и не поражда защита по чл. 17, ал. 3 от ДОПК, ако при последващо производство се установи различна фактическа обстановка.
