|
Изх. №: 48-30-24 Дата: 21.01. 2025 |
СИДДО с Полша |
ОТНОСНО:Данъчно третиране на доходи от отдаване под наем на складов контейнер, чийто платец е чуждестранно лице
Във Ваше писмено запитване, постъпило в дирекция ОДОП ......... с вх. № ......./...... г., и препратено по компетентност в дирекция СИДДО (заведено с вх. № ....../......), посочвате, че управляваното от Вас дружество "..." ООД отдава под наем складов контейнер, на който наемател е полско дружество. Допълвате, че чуждестранното лице ползва контейнера на територията на България. Повод за Вашето запитване е настояването от страна на полското дружество за добавянето на следния текст в договора за наем: "Наем на контейнер съгласно становището на полските данъчни органи се квалифицира като наем на промишлено устройство, следователно попада в категорията на нематериални услуги, за които по правило съгласно Закона за подоходен данък юридически лица се прилага задължение за събиране от ... /това е полската фирма/ на данък при източника в размер на 20%. В тази връзка към момента на изплащане на възнаграждението в полза на наемодателя ... ще бъде задължена за събиране на данък при източника в размер на 20% от стойността на определеното в договора възнаграждение, без да се нарушават разпоредбите на СИДДО между Полша и България. Обаче прилагане на разпоредбите на СИДДО, съгласно което данъкът при източника при изплащане на възнаграждението ще състави 5%, е възможно само в случай, че за периодите на изплащане на възнаграждението ... ще разполага със сертификат, потвърждаващ, че наемодателят е българско местно лице за данъчни цели. Допълнително молба за придобиване на декларация по образец, както е приложено".
С оглед настояването на Вашия контрагент за добавяне в договора на горецитираното допълнение, поставяте въпроса дали посоченото полско дружество има правото да удържа данък при източника и какво приложение биха намерили разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане(ЗКПО) и Спогодбата за избягване на двойно данъчно облагане(СИДДО) с Полша.
Становищата, издавани на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 отЗакона за Националната агенция за приходите (ЗНАП),имат за цел да разяснят тълкуването и прилагането на норма/норми от данъчното законодателство на Република България. Същите нямат характера на съвет или правна консултация относно съдържанието на частноправни договори или потенциални данъчни ефекти от различни действия на лицата.
На първо място следва да се отбележи, че квалифицирането на дохода като облагаем и редът за неговото облагане зависят от вътрешното данъчно законодателство на държавата, от която произтича съответният доход. В този смисъл, доколкото Полша е държавата - източник на дохода от отдаването под наем на складов контейнер, чийто получател е "..." ООД, това дали полското дружество трябва да удържи данък при източника и с какъв размер данъчна ставка на първо място се регулира не от разпоредбите на българския вътрешен закон, а от съответния вътрешен данъчен закон в Полша, уреждащ тази материя.
На следващо място, следва да се има предвид Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) между България и Полша, обн. в ДВ, бр. 58 от 27.06.1995 г., в сила от 10.05.1995 г., която се прилага с предимство пред вътрешните данъчни законодателства на двете договарящи държави. След като доходите на "..." ООД са квалифицирани като облагаеми с данък при източника съгласно полското вътрешно законодателство, следва да се установи коя разпоредба от Спогодбата регулира данъчното облагане на тези доходи. В ал. 3 на чл. 12 от Спогодбата, е дадена дефиниция на термина "авторски и лицензионни възнаграждения", която гласи следното: "Терминът "авторски и лицензионни възнаграждения", използван в този член, означава плащания от всякакъв вид, получени за използване или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми и филми или записи за радио- или телевизионно предаване, на всеки патент, търговска марка, чертеж или модел, план, секретна формула или процес или за използването на или за правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване, или за информация, отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит.". Понятието "промишлено, търговско или научно оборудване" не е дефинирано в СИДДО с Полша, а неговото значение се извлича от разпоредбите на вътрешното законодателство на държавата, прилагаща Спогодбата, съгласно чл. 3, ал. 2 от същата. Видно от тази дефиниция и становището на полските данъчни органи, доходите от отдаване под наем на складовия контейнер се квалифицират като "авторски и лицензионни възнаграждения", тъй като са получени за правото на използване на промишлено/търговско оборудване. Българската приходна администрация споделя това тълкуване и също третира доходите от наем на оборудване и други движими вещи като авторски и лицензионни възнаграждения за целите на СИДДО с Полша. Така, по смисъла на ал. 2 на чл. 12 от СИДДО с Полша, чуждата държава има право да обложи с данък реализирания от "..."ООД доход, като данъчната ставка не може да надвишава 5 на сто от брутния размер на дохода от авторските и лицензионните възнаграждения. За да се приложи данъчното облекчение предвидено в Спогодбата (т.е. редуцираната данъчна ставка), българското дружество трябва да следва инструкциите на полската данъчна администрация или полският платец относно уредената в тяхното законодателство процедура за прилагане на спогодбите за избягване на международното двойно данъчно облагане на чуждестранни лица. При всички случаи, "..." ООД ще трябва да удостовери, че е местно лице на България по смисъла на СИДДО с Полша, като искането за издаване на такова удостоверение следва да се подаде в съответната териториална структура на НАП по седалище на дружеството.
В допълнение, може да имате предвид, че с цел избягване на двойното данъчно облагане на доходите от авторски и лицензионни възнаграждения, на основание чл. 24, ал. 2 от СИДДО с Полша, България ще предостави на "..." ООД данъчно облекчение. Видно от посочената разпоредба българското дружество ще има право на данъчен кредит, т.е. България ще допусне като приспадане от дължимия данък от дружеството сума, равна на данъка, платен в Полша, но само до размера, посочен в чл. 12, ал. 2 от Спогодбата, т.е. 5 % върху брутния размер на дохода.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
ВЕНЦИСЛАВА ПЕТКОВА
В запитването е изложено, че управляваното от Вас дружество "..." ООД отдава под наем складов контейнер на полско дружество, като контейнерът се ползва на територията на България. Полското дружество настоява в договора за наем да се включи текст, според който наемът на контейнер, съгласно становището на полските данъчни органи, се квалифицира като наем на промишлено устройство и попада в категорията на нематериални услуги, за които по правило по полския Закон за подоходен данък юридически лица се прилага задължение за събиране от полското дружество на данък при източника в размер на 20%. Посочва се, че при изплащане на възнаграждението полското дружество ще бъде задължено да събира данък при източника в размер на 20% от стойността на договореното възнаграждение, без да се нарушават разпоредбите на СИДДО между Полша и България. Допълнително се посочва, че прилагане на разпоредбите на СИДДО, съгласно които данъкът при източника при изплащане на възнаграждението ще бъде 5%, е възможно само ако за периодите на изплащане на възнаграждението полското дружество разполага със сертификат, потвърждаващ, че наемодателят е българско местно лице за данъчни цели, както и че е отправена молба за придобиване на декларация по образец.
В тази връзка поставяте въпрос:
Въпрос: Дали посоченото полско дружество има право да удържа данък при източника и какво приложение намират разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) с Полша?
Посочва се, че становищата, издавани на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, имат за цел да разяснят тълкуването и прилагането на норми от данъчното законодателство на Република България и не представляват съвет или правна консултация относно съдържанието на частноправни договори или потенциални данъчни ефекти от различни действия на лицата.
На първо място се отбелязва, че квалифицирането на дохода като облагаем и редът за неговото облагане зависят от вътрешното данъчно законодателство на държавата, от която произтича доходът. В случая Полша е държавата - източник на дохода от отдаването под наем на складов контейнер, чийто получател е "..." ООД. Поради това въпросът дали полското дружество трябва да удържи данък при източника и с какъв размер данъчна ставка се урежда на първо място не от разпоредбите на българското вътрешно законодателство, а от съответния вътрешен данъчен закон в Полша, който урежда тази материя.
На следващо място се посочва, че следва да се има предвид Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане между България и Полша, обнародвана в ДВ, бр. 58 от 27.06.1995 г., в сила от 10.05.1995 г., която се прилага с предимство пред вътрешните данъчни законодателства на двете договарящи държави.
След като доходите на "..." ООД са квалифицирани като облагаеми с данък при източника съгласно полското вътрешно законодателство, следва да се установи коя разпоредба от Спогодбата регулира данъчното облагане на тези доходи.
В ал. 3 на чл. 12 от Спогодбата е дадена дефиниция на термина "авторски и лицензионни възнаграждения", както следва: "Терминът "авторски и лицензионни възнаграждения", използван в този член, означава плащания от всякакъв вид, получени за използване или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми и филми или записи за радио- или телевизионно предаване, на всеки патент, търговска марка, чертеж или модел, план, секретна формула или процес или за използването на или за правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване, или за информация, отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит."
Понятието "промишлено, търговско или научно оборудване" не е дефинирано в СИДДО с Полша, като неговото значение се извлича от разпоредбите на вътрешното законодателство на държавата, прилагаща Спогодбата, съгласно чл. 3, ал. 2 от същата.
Въз основа на цитираната дефиниция и становището на полските данъчни органи се приема, че доходите от отдаване под наем на складовия контейнер се квалифицират като "авторски и лицензионни възнаграждения", тъй като са получени за правото на използване на промишлено/търговско оборудване. Българската приходна администрация споделя това тълкуване и също третира доходите от наем на оборудване и други движими вещи като авторски и лицензионни възнаграждения за целите на СИДДО с Полша.
Съгласно ал. 2 на чл. 12 от СИДДО с Полша, чуждата държава има право да обложи с данък реализирания от "..." ООД доход, като данъчната ставка не може да надвишава 5 на сто от брутния размер на дохода от авторските и лицензионните възнаграждения.
За да се приложи данъчното облекчение, предвидено в Спогодбата (редуцираната данъчна ставка), българското дружество следва да спазва инструкциите на полската данъчна администрация или на полския платец относно уредената в полското законодателство процедура за прилагане на спогодбите за избягване на международното двойно данъчно облагане на чуждестранни лица. При всички случаи "..." ООД трябва да удостовери, че е местно лице на България по смисъла на СИДДО с Полша, като искането за издаване на такова удостоверение се подава в съответната териториална структура на НАП по седалище на дружеството.
В допълнение се посочва, че с цел избягване на двойното данъчно облагане на доходите от авторски и лицензионни възнаграждения, на основание чл. 24, ал. 2 от СИДДО с Полша, България ще предостави на "..." ООД данъчно облекчение. Съгласно тази разпоредба българското дружество ще има право на данъчен кредит, като България ще допусне приспадане от дължимия от дружеството данък на сума, равна на данъка, платен в Полша, но само до размера, посочен в чл. 12, ал. 2 от Спогодбата, а именно 5% върху брутния размер на дохода.
Извод: Правото и размерът на удържания от полското дружество данък при източника се определят по полското вътрешно законодателство, при спазване на ограниченията на СИДДО с Полша, като доходът от наем на складов контейнер се третира като авторско и лицензионно възнаграждение по чл. 12 от Спогодбата, с максимална ставка 5% върху брутния доход, при условие че "..." ООД удостовери статут на българско местно лице и впоследствие може да ползва данъчен кредит в България до този размер.
