Данъчно облагане по ЗДДФЛ на доходи от свободна професия, извършвана от местно лице за чуждестранен възложител при прилагане на СИДДО със Северна Македония

Посочено е, че сте гражданин и местно лице за данъчни цели на Република България, работите по трудов договор на територията на страната и сте сключила граждански договор с възложител, установен в Република Северна Македония. В допълнителен разговор е уточнено, че ще извършвате счетоводни услуги/одит дистанционно от Република България. Уточнявате също, че ще Ви се изплаща нетното възнаграждение, като ще се удържа данък от платеца и ще се внася в Република Северна Македония, но към момента все още нямате изплатено възнаграждение и данък не е удържан.

Поставени са следните въпроси:

Въпрос 1: Кое приложение към годишната данъчна декларация (ГДД) следва да се попълни?

Въпрос 2: Какви документи следва да се приложат към ГДД, за да докажете удържания данък и изплатения доход?

Въпрос 3: Кой метод за избягване на двойното данъчно облагане следва да се приложи съгласно Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) с Република Северна Македония?

Правен анализ

Съгласно чл. 6 от ЗДДФЛ местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина.

Съгласно чл. 8, ал. 2 от ЗДДФЛ доходите от труд, положен на територията на Република България, или от услуги, извършени на територията на Република България, са от източник в Република България.

По отношение на доходите Ви от предоставяне на услуги като счетоводител на свободна практика за възложител от Република Северна Македония приложение намира разпоредбата на чл. 14, ал. 1 и 2 от Спогодбата между Република България и Република Македония за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото (обн. ДВ, бр. 113 от 28.12.1999 г., в сила от 24.09.1999 г.).

Съгласно тази разпоредба доходите, получени от местно лице на едната договаряща държава от извършване на професионални услуги или от други дейности с независим характер, се облагат само в тази държава, освен ако лицето има редовно на разположение определена база в другата договаряща държава за извършване на своята дейност. В такъв случай само такава част от доходите може да се облага в тази друга държава, каквато е причислима към тази определена база.

Терминът "професионални услуги" включва по-специално самостоятелни научни, литературни, художествени, образователни или преподавателски дейности, както и независими дейности на лекари, адвокати, инженери, архитекти, стоматолози и счетоводители.

Предвид изложеното, данъкът върху разглежданите доходи се дължи в Република България. Ако бъде удържан данък в чужбина, този данък няма да бъде признат и няма да се допусне ползване на метод за освобождаване от двойно данъчно облагане съгласно СИДДО.

Извод: Доходите от счетоводни услуги/одит, извършвани дистанционно от територията на Република България за възложител от Република Северна Македония, подлежат на облагане само в Република България. Удържан в Република Северна Македония данък не се признава и не се прилага метод за избягване на двойното данъчно облагане по СИДДО.

Статут на лицето и определяне на облагаем доход

В § 1, т. 29 от Допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ е дадено определение за "лица, упражняващи свободна професия". Това са:

• експерт-счетоводителите;
• консултантите;
• одиторите;
• адвокатите;
• нотариусите;
• частните съдебни изпълнители;
• съдебните заседатели;
• експертите към съда и прокуратурата;
• лицензираните оценители;
• представителите по индустриална собственост;
• медицинските специалисти;
• преводачите;
• архитектите;
• инженерите;
• техническите ръководители;
• дейците на културата, образованието, изкуството и науката;
• застрахователните агенти;
• други физически лица, за които са налице едновременно следните условия:
  • осъществяват за своя сметка професионална дейност;
  • не са регистрирани като еднолични търговци;
  • са самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Съгласно чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ облагаемият доход от стопанска дейност на физическите лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, се определя, като придобитият доход се намалява с разходи за дейността 25 на сто за доходи от упражняване на свободна професия извън тази по т. 2, буква "г" или възнаграждения по извънтрудови правоотношения.

Извод: Доходите Ви по гражданския договор за счетоводни услуги/одит се третират като доходи от свободна професия, за които облагаемият доход се формира по реда на чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ чрез приспадане на 25% нормативно признати разходи.

Авансово облагане и деклариране

На основание чл. 43, ал. 1 от ЗДДФЛ лицето, придобило доход от свободна професия, дължи авансово данък върху разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобит облагаемият доход. Данъкът се декларира с подаване на декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ.

Срокът за подаване на декларацията и за внасяне на данъка е до края на месеца, следващ тримесечието на получаване на дохода. За четвърто тримесечие авансов данък не се дължи съгласно чл. 67, ал. 2 от ЗДДФЛ.

Независимо от авансовото облагане на доходите, придобити от стопанска дейност "свободна професия", сте задължена да подавате и годишна данъчна декларация на основание чл. 50, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ с попълване на приложение № 3, код 306. Срокът за подаване е от 10 януари до 30 април на годината, следваща годината на получаване на дохода.

Извод: Дължите авансов данък по чл. 43, ал. 1 от ЗДДФЛ, деклариран с декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ, без авансов данък за четвърто тримесечие, и сте задължена да подадете годишна данъчна декларация с приложение № 3, код 306 в срока от 10 януари до 30 април на следващата година.

Регистрация по БУЛСТАТ и осигурителни задължения

Следва да се има предвид задължението за вписване в регистър БУЛСТАТ. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 9 от Закона за регистър БУЛСТАТ в регистър БУЛСТАТ се вписват физическите лица, упражняващи свободна професия или занаятчийска дейност.

За така извършваната дейност, след регистрация в регистър БУЛСТАТ, имате задължение да подадете в НАП и заявление за започване на дейност за целите на осигурителното законодателство.

Извод: Като лице, упражняващо свободна професия, подлежите на вписване в регистър БУЛСТАТ по чл. 3, ал. 1, т. 9 от Закона за регистър БУЛСТАТ и след регистрацията следва да подадете в НАП заявление за започване на дейност за целите на осигурителното законодателство.

Отговор по поставените въпроси

По Въпрос 1: Кое приложение към годишната данъчна декларация (ГДД) следва да се попълни?

Съгласно изложеното, сте задължена да подадете годишна данъчна декларация по чл. 50, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ с попълване на приложение № 3, код 306.

Извод: Към ГДД следва да попълните приложение № 3, код 306.

По Въпрос 2: Какви документи следва да се приложат към ГДД, за да докажете удържания данък и изплатения доход?

В становището се посочва, че данъкът върху тези доходи се дължи в Република България и ако се удържи данък в чужбина, той няма да бъде признат и няма да се допусне ползване на метод за освобождаване от двойно данъчно облагане съгласно СИДДО. В тази връзка не се предвижда признаване на удържан в Република Северна Македония данък.

Извод: Удържан в Република Северна Македония данък по тези доходи не се признава за целите на ЗДДФЛ и не се прилага механизъм за избягване на двойното данъчно облагане, поради което не се предвижда ползване на документи за доказване на чуждестранен данък при определяне на данъка в България.

По Въпрос 3: Кой метод за избягване на двойното данъчно облагане следва да се приложи съгласно СИДДО с Република Северна Македония?

Съгласно чл. 14, ал. 1 и 2 от СИДДО между Република България и Република Македония, при описаната фактическа обстановка доходите от професионални услуги на местно лице на Република България се облагат само в Република България. Поради това, ако бъде удържан данък в чужбина, той няма да бъде признат и няма да се допусне ползване на метод за освобождаване от двойно данъчно облагане съгласно СИДДО.

Извод: В разглеждания случай не се прилага метод за избягване на двойното данъчно облагане по СИДДО с Република Северна Македония, тъй като доходът подлежи на облагане само в Република България.

Заключителна разпоредба

Настоящото становище е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Извод: Становището е обвързващо само при идентичност между описаната и действително установената фактическа обстановка; при различие не може да се ползва защитата по чл. 17, ал. 3 от ДОПК.